Български винени региони

По закон в страната ни са обособени само два района за производство на регионални вина: Дунавска равнина и Тракийска низина – и до ден днешен на етикетите на виното избите са длъжни да обозначават, че виното произхожда от един от тези два изключително обширни региона.

България обаче се отличава с впечатляващо разнообразие на релеф, климат, почви и винарски традиции. Често, само в рамките на няколко декара, има значителни разлики в почвите, изложението и микроклимата. Тъй като исторически сме част от Стария винен свят, то за нас е важно вековното френско понятие тероар – повечето български винари вярват, че качествата на виното се обуславят от съвкупните влияния на почви, изложение на лозето, ветрове, валежи, ориентация към слънцето, надморска височина, както и режима на валежите, ветровете, мъглите, наличие на реки, гори, море – накратко цялата геология, география и климат на мястото. И сортът. А отвъд физическите, химически и биологични елементи от екосистемата, понятието съдържа и измерение, свързано с усилията, манталитета и традиционните знания и умения на хората в това място, или също модерните им интерпретации и технологиите във винопроизводството.

В района на Мелник, например, сортовете и стилът на вината са едни, а съвсем други са те в Сакар или по българското Черноморие. Ето защо в DiVino обособихме осем български винени региона и, макар това да е само едно възможно разделение, то в много по-голяма степен отговаря на виненото разнообразие в страната ни.

Северозападна България

На запад границата е Сърбия, река Дунав - на север, а на изток - поречието на Искър. Разнообразието на земни форми, почви и микроклимат е голямо и някои специалисти смятат, че в този район се раждат едни от най-интересните вина в България. Тук са корените на един от най-интересните стари местни сортове, гъмза, който дава хармонични червени вина с леко тяло, подходящи за почти всякаква храна.

Дунавска равнина

Включва средната и източната част на Дунавската равнина. Реките Вит, Осъм и Янтра са проразяли драматично ландшафта: каньони, плата, възвишения… Край Плевен, Свищов, Никопол, Русе и Силистра, както и около Сухиндол и Лясковец или Преслав и Шумен са някои от най-големите лозови насаждения.

Черноморският район е обширен, обхваща не само избите във Варненско, Поморийско и Бургаско, а и други, които са на около 100 км от морския бряг, където климатът е повлиян от морето: Провадия, Карнобат и Славянци.

Розова долина. Долините на Тунджа и Стряма или Карловското и Казанлъшкото поле са благословени откъм климат и почви. Подбалканът, освен прочут тероар за маслодайната роза, е и един от най-добрите райони за лозарство. Стара планина не допуска студа от север, а и въздушните течения по речните долини осигуряват важната за лозята проветривост. От тук е старият местен ароматен сорт червен мискет, от който се получават деликатни плодови бели вина.

Сакар. Егейско море е само на 80 км, така че силно и благотворно влияе върху климата по южните склонове на една от най-ниските ни планини, Сакар и земите около Ивайловград в полите на най-източните Родопи. В този район между поречието на Марица и на Арда има струпване на винарски изби, които произвеждат чудесни южни вина.

Източна Тракия има привилегията да е сред най-плодородните земи в страната. Включва част от поречието на Марица (райска градина за плодове и зеленчуци) и земите край Елхово, Ямбол, Сливен, Нова и Стара Загора, където виноделието е с древна история. В района има всякакви изби: от големи до съвсем малки, от изцяло традиционни до свръх модерни – повечето със силно присъствие на пазара.

Западната Тракийска низина обхваща лозята на Асеновград и селата край Пловдив, Пещера и Пазарджик, Панагюрище и Старосел, Карабунар и Септември. Сред сортовете преобладават мавруд, каберне совиньон, мерло, рубин и памид, а от белите червен мискет и алиготе. Счита се, че тук е родината на мавруда, който е митичен герой и национална гордост сред местните сортове.

Долината на Струма или Югозападът е неголям регион, чиито лозя са основно в землищата на Мелник, Сандански, Петрич и Благоевград. Топлите ветрове влизат свободно по долините на Струма и Места, което обуславя почти средиземноморския микроклимат. Смята се, че единствено тук вирее добре прославената местна широка мелнишка лоза, който узрява чак през октомври и се счита от специалистите за труден сорт. Създадени са негови по-ранозрейни клонове, а общо всички се наричат просто „мелник“.