20 април 2014, Яна Янакиева, Бордо
Никога не подценявай Бордо! Това беше първата ми мисъл в седмицата на Primeurs 2014 Бордо по време на първите дегустации на Песак-Леонян на 31 март. Знам, може да звучи гръмко като лозунг, отправен с размахан показалец (никак не ги обичам, още от едно време), а винени лозунги, както и винени величия, които да ги декламират напоследък – бол, но в този случай започвам така с умисъл. Давам си сметка, че моите нос и небце са форматирани вече “ала Бордо”, и от друга страна много бих желала обективно, доколкото е възможно в тази област, да предпазя ценителите от категорично обобщение. Би било грубо и некоректно.
Случва се вече за трета година (след буквално обожествените 2009 и още повече 2010 дойдоха не особено добрите 2011 и 2012) “камбаните да бият” тежко за предопределената смърт на новата реколта. С драматични изказвания, дори с изхвърляния, все едно действието не се развива в Бордо, а на изпечения площад на някой латиноамерикански град, реколта 2013 бе пратена встрани от най-големите. Само ще отворя скоба: странно е, че типичната за Бордо въздържаност и дистанцираност привлича все повече и повече винени актьори. Всеки със своя филм, а някои с цял сериал, защото Бордо е своего рода винения Холивуд, дал старта на доста звезди...
Както вече сме споменавали в предишни материали, кампанията Primeurs засяга основно Grands Crus Classés, но паралелните дегустации на останалите вина от региона на Бордо позволяват една по-комплексна представа за реколтата и “отварят” пазара на вината. Известна е и тенденцията - семпла и логична - когато реколтата не е изключителна, големите винени търговски компании се намират в доминираща позиция спрямо производителите. Цените естествено следват нормалните за пазара движения на търсене-предлагане, като базисните апелации Bordeaux АОС и Bordeaux Superieur остават сравнително стабилни. И отново в скоба: при обратната тенденция в една добра реколта, естествено производителите могат да диктуват положението.
И все пак как се разви събитието Primeurs 2014? Изпърво то беше лишено от присъствието на Робърт Паркър, който ще оцени вината на последната реколта едва през лятото. Как тогава да се фиксират цените на Grands Crus Classés? Знаете, че ако успехът на една кампания зависи от четирите “Пи” (от англ. – the four P: product, place, promotion, price) на маркетинга, специално за вината в Бордо спокойно можем да прибавим и пето “Пи” за Паркър. Дори да го поставим преди цената. Съгласна съм с коментарите на винените специалисти, че единствено гласът на Паркър е този, който веднъж извисен, дава тон на цялата кампания. Не бих искала да прозвучи, че все едно тя е направена за него, но какво е без! Е, ще трябва да почакаме до лятото...
На второ място то мина без някои емблеми. Да напомня: някои производители (като Château Latour) се отказаха от Primeurs, а други - като Château Pontet-Canet – обявиха новата си квота още седмица преди Primeurs 2014. Защо ли? Защото могат да си го позволят. Да вземем за пример Pontet-Canet. За всички, които са опитали виното на домейна е ясно, че в Pontet-Canet работят много добре! Като се започне от владеене на тероара - а той вече на 100% е “био” - малките добиви, концентрацията, изразителността на годината и т.н., или простичко казано, чистотата на изказа. Дегустацията ни го потвърди. Така че точно в този случай да се поддържа цената на виното от домейна не е блъф, а оферта. (Все пак това е идеята на кампанията Primeurs: да си купим вина на сносни цени, които след година-две ще са тройни).
Ако се върна в седмицата преди Primeurs трябва да отбележа и трето: тогава като бърз облак се придвижи мълвата, че купувачите, търгуващи с Grands Crus Classés са поискали между 20-30% понижение на цените в сравнение с 2012. Защото ако погледнем към тази винена афера със сериозно небце и нос, един спад на концентрацията при новата реколта би трябвало да се отрази на цените.
Какво обаче се случи всъщност? Една доста голяма част от френските вина все още можем да наречем натурален продукт, а част от тази група продължават да бъдат и “терoарни” вина – т.е. да носят отпечатъка на терoара и годината. Но дори и в райони като Бордо, където купажът позволява като цяло доста добър краен резултат (защото ако реколтата не е “годината на кабернето”, то по всяка вероятност ще е “годината на мерлото”), битката за новото отроче понякога е доста тежка. Такава напримр бе именно 2013. Закъснял с около месец цъфтеж, огромни количества вода и градушки, които заляха лозята и не на последно място дъждовете около гроздоберa, за късмет прекъсван от слънчеви дни. Не знам дали защото завършва на 13, но годината се оказа фатална. Човекът е малък пред природата, но се искат кураж и достойнство да го признае. Това отчасти бе и посланието на Стефан Дeренонкур, един от именитите винени консултанти, в изключително откровено интервю за Le Figaro в началото на февруари, последвано от решението на Château Malescasse (чийто консултант е Дeренонкур), да не представя вино с името на домейна. “Оплакването” на реколта 2013 от Дeренонкур беше като бомба в Бордолежките винените среди. За някои то бе прибързано, а за мен – не дотам точно поставяне на всички под общ знаменател. В подкрепа на моите думи Бернар Магрез определи реколтата “коректна” за червените вина и “много добра” за белите. Мишел Ролан я нарече "реколта на майсторите на купажи", а Стефан фон Нейперг се изрази колоритно и точно с определението “садо-мазо”.
И така да се върнем на въпроса какъв послевкус оставиха вината на Бордо 2013? В конкретните дегустационни бележки ще се опитам да не използвам евфимизми и да наричам например повишената киселинност „осезаема свежест”, а липсата на концентрация - „задоволително небце”. Но oтказвам категорично и да участвам в създаването на една винена драма, скалъпена по вкуса на онези, които от известно време умишлено се стремят да заклеймят вината на Бордо по ред причини (най-честата сред които е да изпъкнат вина от други френски или чужди винени райони). Ще подходя по следния начин, както са ни учили: или добро или нищо. И ще се върна към своето обръщение, а именно никога не подценявайте Бордо! Дори и да сте чули, че реколта 2013 била фатална.
Domaine de Chevalier AOC Pessac-Léognan blanc: Силно изразителен и изтънчен нос на цитруси - грейпфрут и деликатен портокал, акация, нотки на дребни бели цветя и лешник. Тялото е стегнато с преобладаваща бяла сладка праскова и акация, обло, изпълващо устата със свеж и продължителен финал.
Château De Fieuzal AOC Pessac-Léognan blanc: Експресивен нос на екзотични плодове и лека нотка на акациев мед. В устата e елегантно, добре структурирано и обло с фина киселинност, която води към запомнящ се финал.
Château Smith Haut Lafitte AOC Pessac-Léognan blanc: С флорални нотки на екзотични плодове на нос; атаката e чувствена и жива; отваря се прогресивно, добре построено, a финалът e изключително продължителен.
Château Le Grand Verdus АОС Bordeaux blanc: Силно експресивен нос на зрели манго и ананас, червен грейпфрут с леки лимонени нотки. Чувствена атака, обло, стройно и гъвкаво тяло, което достойно носи маслената си “мантия”. Перфектен купаж от 60% совиньон блан с 40% семийон от над 40-годишни лози. Не случайно виното е едно трите бели от Бордо избрани като изключителни на достъпни цени на ProWein 2014.
Château Tourteau Chollet AOC Graves blanc ме остави замаяна. Флорално, с деликатни медни и восъчни нотки, тост и кремък на финала. Да му се иска да отпие на човек!
2013-та е определено по-скоро бяла в Бордо. Дегустациите на АОС Bordeaux, АОС Bordeaux Blanc и АОС Bordeaux Sup., проведени тази година в сградата на Planète Bordeaux, безспорно потвърдиха първоначалните ми впечатления. Да прекрача към червеното Бордо 2013 си бе истинско предизвикателство. Ето изборът ми на домейни измежду всички червени апелации, които достойно понесоха 2013-та на гърба си:
Château Clerc Milot: Дегустирахме виното два пъти - по време на Avant-Primeurs и през официалната седмица. Беше важно да се потвърди първоначалното впечатление: Пойак е такъв, какъвто го обичам – мощен и изтънчен (27% мерло & 58% каберне совиньон & 2% пти вердо & 1% карменер). Носът се отваря по-бавно, но ни загатва един богат черен плод, подправки, минералнo-терoарни нотки на фин бял варовик. Атаката e динамична и завладяваща, тялото е стегнато и гъвкаво със зряла черница, черен касис и евкалиптовата свежест, които остъпват на минералността на дългия финал.
Château Pichon Longueville Comtesse: 100% каберне совиньон е решението за 2013. Изненадата идва от факта, че дегустацията на това вино ме върна към стила на домейна от по-старите реколти, когато мерлото доминираше в купажа. Това бе дамата на тази по-мъжка апелация с богато и живо тяло, с обли и полирани танини и много зрял плод.
Château Léoville Poyferré: Носът е експресивен, средно до плътно небце, плодът е сочен. За мен бе един от най-достоверните представители на апелацията.
Château Beychevelle: Потвърждение на стилa Beychevelle с добра концентрация и баланс.
Château Phélan Ségur: Чистота и финес, танините са стегнати, един от чудесните Сент-Естеф 2013.
Château Lafon-Rochet: С нос на кедър и тютюн, с добре балансирано тяло.
За разлика от предходни години, които единодушно потвърждаваха благородническото й потекло, през 2013 Марго остава само... дама. И все пак каква дама! Дъбът е стегнал корсета на нейната чувственост (кратко литературно отклонение, надявам се любителите на буквалните дегустационни бележки да ми простят).
Château Malescot Saint-Exupéry Château: С изключително наситен цвят на рубин, гъвкаво и сочно тяло, танините са мощни, но не сушат.
Marquis de Termes: Обло и пищно тяло, пристегнато от дъба, със забележително дълъг финал.
Château Lamoth-Bergeron: В неговата цялостност и многопластов вкусов аромат на плод и подправки, това вино остава забележително за реколтата и апелацията!
(за първи път не се вълнувам толкова, дегустирайки Помeрол)
Château Clinet: Опровержението дойде с дълбоко, наситено, рафинирано тяло със зрял, сладък плод, лек хумус, горски мъх, тютюн и сладки подправки.
Château Château Villemaurine: Започнах дегустацията с виното на този домейн и умишлено приключих с него. Цветът е наситенo рубинен, със зрял червен и черен плод, сладък корен и подправки. Перфектно балансирано - много добра концентрация, като дъбът само изнася живото и гъвкаво тяло.
Château Canon La Gaffelière: В добре познатия за домейна стил с интензивен нос, отварящ се постепенно, хармоничен и дълбок изказ това е един расов Сент-Емилион, изчистен и рафиниран.
Château de Fieuzal: Носът и тялото остават все още леко затворени под натиска на дъба, с добра концентрация на плод, минерално във финала, който е доволно продължителен.
Château de Fargues: Силно експресивен нос. В устата се разгръщат нотки на зрял ананас, акация и сладка круша, изключително концентрирано тяло, но без да е твърде натрапчиво. Съпровождащата ги киселинност ни изпраща към един чувствен, продължителен и свеж финал.
Когато говорим за вино и мит няма място за евтин маркетинг или самокоронясали се величия. Митът е устойчив във времето, но е дотолкова свързан с него, доколкото ние сме тези, които го измерваме с време, защото в действителност митът живее в безвремие. Към безвремието - през храма. Моят винен храм се нарича Cheval Blanc: С флорален нос - сладък бадем, цвят на череша заедно с ванилия леко напудрят носа. Небцето го потвърждава и прибавя една конфитюрено сладка синя слива. Перфектен баланс на мощ и финес: 53% каберне фран & 47% мерло. Тук сякаш всичко ми казва: винените митове се крият точно в такива бутилки! (За съжаление само 10 000 за целия свят).
2013 засега остава най-тежката реколта, която съм виждала, изживяла и опитала в Бордо. Но и тя ще бъде преживяна както от онези, които вдъхнаха живот на виното, така и от тези, които тепърва ще му проправят път. Надявам се поне отчасти да съм ви убедила, че никога не трябва да подценявате Бордо, трябва просто да го опитате. Наздраве!
Представяме ви юбилейния брой 50 на DiVino! Петдесет броя дотук – и бъдеще, което започва сега.
