20 февруари 2013, Ариана Балдучи
"На Болгери кипарисите, стройни и ведри, от Сан Гуидо в две редици поели..."
Всичко, което е Болгери, започва с тези първи стихове на емблематичната творба на известния поет Джозуе Кардучи (Пред Сан Гуидо), първия италианец, удостоен с Нобелова награда за литература през 1906.
Рискувам да съм банална може би, като започвам с тези редове, но тази чест е дължима на големия поет, чието детство е минало тук и е вдъхновило най-красивите му творби. В Кастаньето Кардучи, където съм родена и аз, нашите корени са здрави, а името на поета е навсякъде - на площада, на паметника, на почетни места, в задължителното за туристите Гробище на баба Лучия...
Оттам и ще започнем посещението на Болгери, именно от Сан Гуидо, където над две хиляди вековни кипариса водят в петкилометров шпалир до замъка Болгери, малко средновековно поселище в тосканската подобласт Марема. В началото алеята била засадена с тополи, но кипарисите ги заменили в началото на ХІХ век и днес това място е обявено за световно наследство.
Като деца често играехме там заради къпинаците, а иззад дърветата, по неасфалтирания успореден път, тренираха спортните коне на славната конюшня Дормело Олджата. Замайващи пролетни аромати и ярки цветя, контрастиращи с вечната зеленина на кипарисите, допълват детските ми спомени.
И ако вече се почувствахте тук, зад гърба ви е прелестният параклис Сан Гуидо, поръчан от фамилията Дела Герардеска през 1703, а в непосредствена близост е малкият обелиск в памет на Джозуе Кардучи. Вляво – едно от най-красивите и умиротворяващи кътчета тук, двете големи сгради, построени по воля на маркиз Марио Инчиза дела Рокета за техните ратаи. Тук, където времето е спряло, последователно са намирали място начално училище, детска градина, кино и други обществени институции.
"Всеки път, когато мина през Сан Гуидо и видя как тичат децата, паметта ме връща към майка ми и цялата любов, която вложи в това място", разказва маркиз дела Рокета в едно интервю. "Училището и детската градина бяха място не само за обучение, възпитание и култура, но и дом на жизнеността, радостта и веселието на децата. Винаги ще ги нося в сърцето си, точно както майка ми и цялото ни семейство". На мястото, където преди са тичали децата, наречено Кампоне, през юли и август се провежда Bolgheri Melody, театрален и танцов фестивал.
Къщите на Сан Гуидо с бели дървени порти не са се променили с времето, а розите красят външната стена на имението в английски стил, обгрижвани от все същия човек от години.
В Сан Гуидо си струва да посетите Ресторант-енотека Сан Гуидо (+39 0565 749693), отворен през 2003, където можете да се почувствате като в Англия през 50-те години на миналия век. Срещу енотеката е Нейно величество Tenuta San Guido, царството на митичното Sassicaia.
Освен гигантите във виното като Tenuta San Guido, Tenuta dell’Ornellaia, Guado al Tasso, Le Macchiole, Grattamacco в тази миниатюрна територия има още петдесетина малки и средни изби. Представете си, че в края на 90-те хектарите лозя са 260, докато днес са 1 200, и то под знака на качеството без компромис. Тази земя е отглеждала ягоди, плодови дръвчета, дори лалета, изнасяни в Холандия, зеленчуци и, разбира се, много и качествен зехтин. Бащата на съвременното винарство в Болгери обаче, Марио Инчиза дела Рокета, замества санджовезето с типичните сортове от Бордо и днес не случайно Болгери е известна като малкото италианско Бордо. И ако много от маслиновите дървета са вековни, то с лозята нещата не стоят така – тази земя не била считана за подходяща за червени вина. До 1985 тук се произвежда само бяло вино и розе. Чак през 1995 се появява първото наименование DOC, което включва Bolgheri Rosso (червено), Bolgheri Rosso Superiore и подзоната Bolgheri Rosso Sassicaia.
До Втората световна война територията е собственост на фамилията Дела Герардеска и едва по-късно на сцената излизат фамилиите Антинори и Инчиза дела Рокета, получили лозя в зестра съответно от Карлота и Клариче дела Герардеска. В Кастаньето се намира замъкът на граф Гадо дела Герардеска, който още живее там. По тези места е пренаселено с аристокрация. Когато като дете майка ми ме водеше в Болгери, където имахме антикварен магазин, ми обличаше английския лоден: "В Болгери не може да си облечен неподобаващо". Аристократи, артисти, предприемачи идват тук през годините на почивка. Някога, разбира се, всички се познаваха. В неделя беше задължително да се отиде за сандвич с прошуто при братята Камполини, да се отбиеш при Джино, когото на шега наричаха кмета на Болгери, защото държеше ключовете от всички магазини и чиято жена шиеше дрехите на аристократските деца... Всъщност - на всички местни деца. Много години минаха, нещата се промениха, много чужденци се появиха в областта и въпреки това се запази благородният баланс между природата (винаги победител) и съвремието.
И така да се въренм в градчето... Продължете към замъка и се насладете на петкилометровата алея, чак до средновековното Болгери с не повече от стотина жители. Тук се идва заради природата, добрата храна и доброто вино! През май портата на замъка е покрита в изумителното оранжево на едно пълзящо цвете. Замъкът, собственост на Дела Герардеска, датира от ХVІ век, а през втората половина на ХVІІІ век е реновиран и най-важното – построени са избите на улица Lauretta 7, днес наследени заедно със замъка и прилежащите земи от графовете Дзилери дал Верме. Графовете произвеждат две големи вина: Castello di Bolgheri - Bolgheri Superiore (каберне совиньон, мерло и каберне фран) и Varvàra (каберне совиньон, мерло, сира и пти вердо). Второто носи името на рускинята графиня Варвара Врангел, съпруга на граф Уголино дела Герардеска. Тази малка двуетажна изба (+39 0565 762110) в самото градче си заслужава посещението. Горният етаж е на нивото на улицата и разполага с енотека за посетителите. На това ниво са реновираните циментови съдове, където виното се прехвърля след отлежаване в бъчви, а на долния етаж са неръждавейките и самите барици.
На излизане от градчето ви съветвам да спрете в Enoteca Tognoni (+39 0565 762001). Тук можете да опитате традиционни ястия като папарделе със сос от глиган, колбаси от свинско и глиганско месо, сирена, чинта сенезе (фамозната порода прасета от Сиена - бел. ред.), но най-вече можете да пиете всяко вино DOC Bolgheri, което пожелаете, защото тук ги предлагат всички на чаша – струва си, повярвайте, говорим за храма на виното в Болгери!
Поразходете се из уличките с безброй магазинчета. В една от частните къщи е учреден музей с менютата на Енрико Гуанини, известен журналист ено-гастроном. Не пропускайте красивото гробище на баба Лучия. Продължавайки по улицата, в посока към новото гробище има едно място, което само местните познават – вдясно зад дърветата, насред гората, ще видите олтар и каменни пейки в полукръг – тук почиват много аристократи, на това магическо място, в покой и красота.
И накрая, постарайте се да си тръгнете от Болгери по залез, за да видите алеята с кипарисите на фантастична светлина, с морето в далечината, а при повече късмет и петте тоскански острова, както и малка част от Корсика.
всичките чудесни като позиция, обзавеждане и персонал:
Tenuta Gardini в Бибона (+39 0686 671071), имение от ХVІІ век с 16 стаи сред типичния хълмист тоскански пейзаж. Всичко е както някога, дори разполагат с читалня с камина. Имението е действаща ферма с производство на зехтин и стада от крави от известната порода от долината на Киана.
Пак в Бибона се намира Relais di Biserno (+39 0586 671099), собственост на маркиз Лудовико Антинори, основател на Tenuta dell’Ornellaia. Представлява аристократска вила от ХVІІІ век, изключително красива, елегантна в простотата си, с фрески по стените и карарски мрамор в баните. Времето и тук е спряло, но не в ущърб на съвременния комфорт. По черния път през гората и през лозята от новото имение на маркиза ще стигнете до хълм, на който имате чувството, че светът е в краката ви.
За вечеря в Бибона бих препоръчала La Carabaccia (+ 39 0586 670370), малък и уютен ресторант. Шеф-готвачът му Емануеле Валини е чест гост на телевизионни предавания, а през отпуската си провежда кулинарни курсове по круизи. Ястията са осъвременени традиционни рецепти, като заешкото не е за изпускане.
Ако ви тегли към звезден ресторант, в Марина ди Бибона се намира La Pineta (+ 39 0586 600016) – една звезда от Мишлен. Намира се на морето и всички го наричат (при) Дзадзери. Не очаквайте шик атмосфера, въпреки звездата. Собственикът Лучано Дзадзери е бивш рибар, така че тук се яде риба, и това е едно от най-добрите места в областта. Препоръчвам горещо рибата в морска сол или милфьой с пълнеж от треска и пюре от праз – забележително!
На хълма срещу Бибона е Кастаньето Кардучи, където се намира Villa Le Luci (+ 39 0656 763601), луксозен беденбрекфаст в антична вила. В нея си живее собственикът, изключително гостоприемен, който сутрин лично приготвя закуската. Запазена е оригиналната архитектура, а детайлите са съвършено изпипани.
След освежителна нощувка поемете по Via Bolgherese с Кастаньето зад вас, в посока Болгери. По този път са повечето изби – отдясно ще видите Giorgio Meletti Cavallari (+ 39 0565 775620), това е синът на Мелети Кавалари, основал Grattamecco и постигнал винарската слава на Болгери заедно с маркиз Инчиза дела Рокета. Джорджо поема избата през 2002, когато е само на 24 – амбициозен и много работлив. Органичната продукция от десетте хектара лозя е с изключително качество. Едното от двете червени, които произвежда – каберне совиньон, мерло и сира, носи името Borgeri (Борджери), старото име на Болгери от една карта на Леонардо да Винчи от ХV век. В това вино изцяло се изявява тероарът, с много свежи плодови и цветисти нотки. Другото червено, Impronte (означава отпечатъци) – каберне совиньон и каберне фран Bolgheri Superiore, е крю (произведено от гроздето на едно единствено лозе), в него плодът и цветистите нотки са по-зрели, танините са кадифени и финалът – дълъг. Много комплексно вино, достойно за сравнение с големите от Бордо. Мелети Кавалари има и едно свежо розе от сира и мерло, и бяло – верментино и вионие, интересно със своята киселинност и минералност, и двете много добри като свеж летен аперитив или в компанията на риба.
По-нататък по същия път, вляво, ще видите синя пътна табела с надпис Bolgheri 8, там завивате наляво и пътят ви отвежда до Podere Sapaio (+ 39 0565 765239) на Масимо Пичин. Тук властват простотата, елегантността и съвършеното качество. Тук забравяте грижите си и от това място излизате развеселени и с леко сърце. Произвеждат само две червени, Volpolo Bolgheri DOC – каберне совиньон, мерло и пти вердо, и Sapaio Bolgheri Superiore – каберне совиньон, мерло, каберне фран и пти вердо, в стила Болгери/Бордо. Първото вино е по-свежо и с по-лека структура, второто е радост за небцето: канела, ликорис, ванилия, развит плод и черница, още от тапата се предусеща шоколад. И двете вина са в непрогледно червено, и на двете бутилки има корона в знак на признание към величието на земята и нейните дарове.
Като последно посещение бих препоръчала един нов производител, Алесандро Скапини, от Podere Il Castellaccio, за втора година на пазара – млад и уверен в проекта, който се свежда до един етикет IGT, DiNostro (+39 335 8210510). Този смел младеж прави нетипично за зоната вино - чисто санджовезе от 40-годишни лозя, вино в кардиналско червено, блестящо и живо, с подправки, червени и дребни горски плодове, добре балансирано и елегантно.
Вероятно сте отново леко гладни – ще ви препоръчам един чудесен крайпътен ресторант по шосето, което свързва Кастаньето с Доноратико, Locanda Campo alle Tane (+39 0565 774475). Менюто тук е на базата на сезонни продукти, зехтинът е собствено производство и ястията са вещо представени. Месо или риба, изборът е ваш. Рибата се взима директно от рибарите, така че е различна според улова. Вътре помещението е съвсем малко, но отвън може да седнете в прекрасната маслинова горичка.
Може и да предпочетете да седнете до морето, в LaTana del Pirata (Пиратската бърлога) (+39 0565 744143). Този ресторант е на повече от 40 години и има славата на най-красивата тераса в Марина, с прилежащ плаж. Сигурно място, където няма да сбъркате, каквото и да изберете.
Щастливците като мен, израсли сред зеленината на хълмовете и синевата на морето в Тоскана, оценяват привилегията. Но посетителите също могат да почувстват тази симбиоза със сърцето си.
Текстът е публикуван и в брой 8 на списание DiVino Magazine.
На 7.11.2026 Централният военен клуб ще е домакин на miniMAXimal 2026 – изложението, посветено на био и биодинамичните вина.
