18 април 2013, Яна Янакиева, Бордо
В ранния петъчен следобед на миналата седмица слънцето окончателно се настани на бордолежкото небе и като че ли точно навреме - между две винени събития, всяко едно специфично по своему.
Дегустационната седмица на Primeurs 2012 и уикенда на отворените врати на Blaye, Côtes de Bordeaux - една от най-големите по площ винени апелации на Бордо. Значимостта на първото събитие в международния винен контекст е неоспорвана и затова и моето внимание е съсредоточено върху него.
Не знам дали не изпадам в своего рода бордолежка винена хиперреалност, а може би трябва да взема по-сериозно теорията за цикличността при реколтите (например двете следващи се 1989 и 1990, както и техните "повторения" - 1999 и 2000), но да си призная все ми се струва, че Бордо се движи в кръг. Ако ли не, то поне в схема и тя е следната: има реколти, за които се говори много преди първите дегустации (последните такива бяха 2009 и 2010). Това са реколтите на десетилетието и те възбуждат до краен предел винените предсказатели. Дотолкова, че се стига до цяло винено идолопоклонничество (а то от своя страна говори за някакъв винен "връх"). Не ме разбирайте погрешно - в избата ми благовейно са си полегнали бутилки от 2000, 2005, 2009, 2010 и вина от предни реколти, но категорично съм заявила, че те ще украсят трапезата ми в настоящия ми земен живот. Това кратко отклонение е за да напомни, че има реколти, за които тръбата не гласи толкова силно, именно защото, както се изказват самите винени създатели: "това са вина, които ще са по-лесни за пиене в близките години". И ако това не е пророчество...
Спомням си дегустациите на 2011 и истеричните реакции на някои от винените специалисти, които заклеймиха реколтата като "едно недоразвито отроче" спрямо предишните две. Сякаш природата се повтаря! Дори и в области с ясно изразен климат. След като съвсем надеждната 2011 беше първоначално обречена, а след това "преразгледана”, а и като имаме предвид климатичните условия на 2012, въпросът "Какво можем да очакваме от 2012?", бе натоварен с още по-голяма доза надежда. Именно поради тази причина нещо като екзалтация ме отнесе рано сутринта на понеделника към първата дегустационна точка в откриването на новото вино.
Pessac-Leognan - апелацията се затвърди като моята нова винена бордолежка любов след дегустациите на 2011. Но ето че 2012 в Бордо се явява като нехомогенна реколта, с явно изразени добри постижения и други не толкова. Изненади има, но истината е, че досега проявилите се през моя дегустационен опит като много добри вина, отново са едни от фаворитите ми.
Белите Песак-Леонян са определено по-деликатно експресивни през тази реколта. Château Lespault-Martillac, Château Couhins, Château de Cruzeau са сред личните ми предпочитания, но най-запаметяващи останаха Château de Fieuzal, Château Smith Haut Lafitte, Château Couhins-Lurton и Domaine de Chevalier, които ме грабнаха с интензивното си ароматично присъствие в носа, потвърдено в устата и с дълъг послевкус.
При червените находките ми са Château Carbonnieux както и съвсем малкото имение Château Bardins. Първото е с доминиращ сорт каберне совиньон, а второто - с мерло. Трябва също да отбележа, че телата на червените мерло са действително много по-крехки в тази реколта, докато тези на кабернетата изглеждат по-структурирани, но остават много затворени и праволинейни.
След една дегустационна обиколка на вината на Бернар Магрес в Château Pape Clément, вечерта ни се разкри с две мащабни винени дегустационни предложения - дегустациите на Graves 2012 в от залите на Търговската камара на Бордо, както и на Bordeaux и Bordeaux Superior в избите на Милезима.
При белите Грав една известна част от производителите са предпочели семийон като доминиращ сорт, който е достигнал много добра зрялост, но там където совиньонът е зрял и присъства пълноправно в купажа вината са естествено по-свежи и комплексни. По време на тази дегустация такива бяха Château Lusseau (с площ само 1 ха), Château Rahoul, Château Saint Jean Des Graves, както и тези на Château Langlet и Château Tourteau Chollet със 100% совиньон блан.
Постепенно започна да ни става ясно, че при червените вина 2012 е година на мерлото! А в допълнение отново се потвърди старата ми теория, че който добре си е свършил работата с белите вина, също така добре се е справил и с червените. Към гореизбороените ще прибавя само Vieux Château Gaubert, купаж от 50% мерло и 50% каберне, което с червеното на Château Lusseau се превърна в моето любимо вино.
Картината при Bordeaux и Bordeaux Superior е доста по-хомогенна от тази на Грав. Дори се получи изчистване на вътрешните противоречия относно потенциала на червените вина спрямо тези от реколта 2011, която преди намирах за по-структурирана.
Особено много изненади поднесе левият бряг на Бордо. Margaux, както и очаквах, блестеше с финес и зрялост. Château du Tertre, Château Giscours и Château Kirwan бяха сред фаворитите, както и Château Lascombes, което отново затвърди добре изградени структура и изказ. Вкусът, както е известно, следва някаква еволюция. Забелязвам, че при мен протича в следния ред: О-Медок, Пойяк, Марго, Сен-Жулиен, Сент- Естеф, Песак-Леонян, за да се отклони от лявата страна и да завие към дясната, през тази дегустационна седмица, към Сент-Емилион и съседа Померол. Нищо чудно, мисля си, даже обяснимо - лесно е да се обича най-доброто.
Saint-Emilion - Без да обиждам останалите, които също много добре са си свършили работата, "Светата винена троица", според моето разбиране за винени върхове, е подредена така: начело Château Troplong Mondot - свежест и перфектно балансирана компилация на зрели червени и черни плодове, подправки; вертикално вино с плътно тяло и кадифени танини. Château Pavie Macquin и Château Franc Mayne го следват съвсем отблизо.
Pomerol - Château Gazin и Château La Pointe с богатство на изказа, дълбочина и структура. Gazin - свеж и завладяващ нос. В устата - концентрация на плод, хумус и трюфели, черна череша, много зряла.
La Pointe - материя изтъкана от кадифе. Зрял червен и черен плод, трюфел и горски мъх, финалът е на свеж евкалипт и остава наистина задълго.
Както са ме учили, така и действам. Във френския език съществува израз за действие, което се извършва непрестанно. В моя случай след тази светкавично бърза дегустация от четири дни ви представих това, което улових като най-добро. А тепърва следват изпитанията за реколта 2012 в Бордо...
Представяме ви юбилейния брой 50 на DiVino! Петдесет броя дотук – и бъдеще, което започва сега.
