Начало - Статии и новини - Акценти - Pét-nat - пенливо и натурално
Акценти
   
Pét-nat - пенливо и натурално

05 октомври 2015, Яна Петкова

Хубаво е, че винената мода я има. Хубаво е, че в нея има както удачни обрати, така и недоразумения и също така е хубаво, че както във всяка мода и в нея има свобода. Можем да я държим под око, но не сме длъжни да я следваме.

Париж е винаги добро място за потапяне в поредната винена мода. Тя по всяка вероятност няма да си проправи път до България, но със сигурност е интересна и луда, без непременно да е прекрасна. Едно от последните силни течения в градския винен живот не само на Париж се нарича pét-nat и преоткрива древния метод за производство на рустикални пенливи вина, известен като méthode ancestrale.

Pét-nat е съкращение от pétillant-naturel (естествено пенливо) и е обобщаващ термин за практически всяко пенливо вино, произведено по древния метод, т.е. виното е бутилирано преди завършване на алкохолната ферментация, без допълнително да му се добавят захар и дрожди, както би било при класическата технология. Древният метод произвежда по-леко (около 10% алкохол), по-слабо газирано, нефилтрирано, често мътно вино, в затворена с капачка за бира бутилка и както говори сумата на гореописаните фактори – доста непредвидимо. Отварянето на всяка бутилка си е преживяване, не само защото pét-nat може да бъде бяло, розе или червено и защото газировката може да варира от деликатен мус до бодливи мехурчета, а защото нестабилизираният продукт се държи различно на различно място и по различно време. Именно последното импонира особено силно на градските фудита, за които думи като био, натурално, нестабилизирано и без каквито и да било добавки звучат като мантра.

Повече от приемливата цена на pét-nat (под 30 евро на маса на особено модерните места, на другите – около 22) ги прави лесен избор за начинаещите в света на виното, които загубват почва под краката си, ако трябва да платят висока цена за непознат продукт. Също така, те, да си кажем честно, не са в захлас пред миризми от рода на кожа, катран и месо и неутралните аромати и вкусове на pét-nat ги правят удачни както за аперитив, така и за азиатски храни, храни на грил, терини и студени меса и т.н. На последно място, но не и по важност е фактът, че ако мътността е често непреодолим проблем за обиграния винен потребител, то тя изобщо не се явява такъв за новаците. На помощ идва не само аргументът за натуралността на продукта, който отваря железни врати, но и простата сетивна истина, че адски много хора нямат нищо против мътни вина. И преди да вдигнем възмутени очи към небето, да си припомним традиционно силното „натурално“ винопроизводство на българското население.

Методът може и да е древен, но името pét-nat е съвсем модерно. Долината на Лоара с многобройните си био, биодинамични и натурални изби е мястото, на което през 90-те години на ХХ век стартира новата мода. Хората по Лоара от векове пият слабо газираните си вина, но светът, с изключение на няколко винени маниаци, не знае за тях. Двама от местните винари  Тиери Пузела и Кристиян Шосар – започват да преоткриват метода и да наричат вината си pét-nat и началото на поредната винена мода е поставено. Трябва ѝ малко време, за да стигне до баровете и ресторантите на Париж, Лондон и Ню Йорк, както и подбутване от другата сериозна вълна във винената мода – тази на натуралните вина – но днес почти няма да видите винена листа на уважаващо себе си място, в която да няма pét-nat.

За мен pét-nat са интересни не само защото не знам какво има в бутилката като аромати и вкусове, и това за мен е освежаващо, а и защото, поради метода си на производство, позволяват какви ли не екзотични произходи като например Чикаго, Ню Йорк или Лондон. Не очаквам скоро да ги видя на нашия пазар (може пък този материал да провокира желание за опровержение от страна на някой вносител или производител), но препоръчвам да опитате при първа възможност.