Начало - Статии и новини - Новини - Лицата на Винария 2012
Новини
   

Лицата на Винария 2012

20 март 2012, DiVino

Лицата на Винария 2012

На юбилейната Винария решихме да попитаме различни хора, свързани с виното, как усещат 20-ото винено бизнес изложение у нас и на какво ниво им се струва винената култура на българина. Подредихме ги по реда, по който направихме анкетата и получихме много любопитна мозайка от отговори.

Росен Георгиев, Винарска къща Русе

За Винария: Намирам, че тази година нивото малко е спаднало, посетителите са по-малко като че ли, но са и малко хората, които проявяват сериозен интерес. Предполагам, че ще се раздвижат нещата.

За винената култура в България: Според мен не е никак на високо ниво, защото трябват усилия и желание в самия човек – да чете и да дегустира. Бих казал на винените любители повече да дегустират, да пият много и различни вина, както и да не робуват на стереотипи.

 

Надя Дюлгерска, Черноморско Злато Поморие

За Винария: Съдейки по изложителите и посещаемостта тази Винария е на високо ниво с отлична организация, която много улеснява и нашата работа.

За винената култура: За мое голямо разочарование винената култура не е това, което трябва да бъде. Необходими са много години и работа, за да се повиши общото ниво. Според мен това ще е естествен процес и тъй като надали би могло да се смени нагласата у възрастния човек, промяната ще започне от онези на т. нар. средна възраст. Те ще издърпат винената култура нагоре. Най-младите също са силен потенциал, но те още не са открили красотата на виното. Към тях трябва да се подхожда внимателно, да им се предлагат жизнени, плодови вина, каквито са нашите вина от серията Pentagram например, енергични и директни, като тях самите.

 

Светлана Славова, онлайн винен магазин Wine.bg

За Винария: Не разбрах по нищо, че това е юбилейнaта Винария, с малко изложители, a и липсваха по-малките и новите изби.

За винената култура: Винена култура не се гради за един ден, един месец, една година или с едно събитие. Изисква постоянство и усилия на всички свързани с виното – браншови организации, производители, търговци, журналисти, сомелиери, ресторантьори, маркетолози, вносители и т.н.

Най-голяма роля за повишаването на винената култура би трябвало да играят браншовите организации. Те са обединител между всички гореизброени и представляват тези, които имат най-голям интерес за повишаването на тази култура.

Разсъждавайки сега, като първа крачка аз бих направила всичко възможно да повиша винената култура на хората работещи в самите браншови организации. В момента всички свързани с виното се държат като орел, рак и щука. Не гледат в една посока. Като че ли се води някаква негласна борба кой повече „разбира“ и кой повече има право да се изказва за виното и да обучава.

Още нещо: част от тази култура е съчетанието на вино с храна. Ако имаш повече познания за виното, ако си опитвал повече вина, просто ще ти е по-лесно да избереш подходящото вино за вечерята си. Но попитайте един технолог какво мисли за професията на сомелиера...
В тази връзка, колкото повече винени събития се организират, толкова по-добре. Повече хора ще имат възможност да опитат повече вина. Това мисля, че е част от пътя.
Разбира се в последните години винената култура е претърпяла някакво развитие. За мен лично индикация за съществуването на истинска такава ще е появата на винени клубове в България. А към този момент такива липсват.

 

Малин Широкански, Логодаж

За Винария: Интересът от страна на хората е приемлив за нас, има повече участници и изби, които аз виждам за първи път.

За винената култура: Връщаме се на изходна позиция – най-много се прoдaват наливни вина и bag-in-box. Дори туристически обекти минават на наливно вино и не знам как ще се промени това. Сега като че ли сме на дъното и дано почнем вече да отлепяме. Иначе ние имаме ръст на вътрешния пазар като обеми, но както ви казах, е за сметка на качеството.

 

Катя Гаргова, Попова Кула, Македония

За Винария: На мен ми се струва, че е малко по-добре от миналата година, виждам се с хората, срещам приятели, много ми е приятно.

За винената култура: България е по-напред от други балкански държави, но има две основни неща, които трябва да се променят. Първото е да се повлияе на точките на продажба и второто – да се повиши консумацията. Те са свързани. Щом ресторантите свалят надценките на вината, консумацията ще се повиши. В Македония например има много семейства, които се грижат за лозови масиви и като излязат да вечерят навън задължително пият вино с ясното съзнание, че го правят, за да подпомогнат сектора. Но там в ресторантите нещата са малко по-различни. И още нещо, което ми направи впечатление – отново имаме твърде много нови брандове вина. Страшно се обърквам.

Цветелина Николова, Катаржина

За винената култура: Очевидно се повишава всяка година, като говоря за последните пет години. Но напоследък забелязвам и повишаване на консумацията на шампанизираните вина, което е много интересно. Иначе забелязвам още, че тук (Винария), няма много търговци.

Наталия Гаджева и Константин Стоев

Константин, за винената култура: Разбира се, че се повишава, но не става бързо и изведнъж. Бихме се радвали на едни по-нормални надценки в ресторантите, защото производителите в момента губят много от това. Как се продава виното зависи страшно много от отношението на ресторантьорите.

Наталия, за винената култура: Много ми се иска хората у нас да пият повече и по-хубаво вино, защото ако вземем чистата консумация (а тя е повече), това не е винена култура. Винената култура е ниво на познание, което те кара да опитваш различни вина, различни стилове и региони, но за да го направят, хората трябва да могат да си го позволят. И още нещо за нашия бранш – съвместни форуми на групи винарни са първата стъпка, за да се формират критерии, за да успеем.

 

Николай Йорданов, Вила Юстина

За Винария: Аз лично съм доволен от човекопотока, но сме тук по-скоро за презентация. Малък е и процентът на представените изби спрямо общия процент.

За винената култура: Расте с бавни крачки, но осезателно. Нещо, което аз не мога да разбера е, защо в този бранш всеки се опитва да открадне пазара на другите, вместо да се изправим заедно и да поискаме някои доста важни неща. Например виното да отпадне от закона за акцизните стоки (с тези пари може много по-смислено то да се рекламира). Изобщо държавата систематично трябва да насочва усилия към потребяването на по-качествени вина. Да вземем, да кажем, младите, които са бъдещите посланици на българското вино по света. Аз сериозно бих обърнал внимание на академичната младеж!

 

Цанко Станчев, Винарна Варна

За Винария: Винария е много добре замислено изложение за среща на хората в този бизнес, но малките изби ги няма, а те правят качественото лице на нашите вина.

За винената култура: Нещата са доста по-добре отколкото преди години, повече хора обичат и познават виното и точно те са по-взискателни – забелязват промени, нюанси в реколта и технология... Разбира се трябва време и трябва още да се подобри качеството на българското вино.

 

Николай Минчев, Домейн Бойар

За Винария: Ще съм песимистичен като кажа, че повечето хора тук не са правилния таргет. Разбира се има и хора, повечето от които – млади, които идват да дегустират сериозно и да се образоват.

За винената култура: Няма как да е на високо ниво. Първо българите трябва да разберат, че минималната цена наистина е 5 лева, но и да могат да си позволят тази цена. А точно от там тръгва всичко, хората са бедни... Ако мога да си помечтая, ако можех да променя нещата може би щях да започна от медиите: бих направил така, че във всички национални медии да се излъчват предавания за дегустация на различни вина, за съчетаване на вино с храна и т.н. Както има предавания за готвене, така да има и шоу програми за виното.

 

Димитър Рангелов, ДиВес Естейт

За Винария: Ние сме за първа година тук и ни харесва.

За винената култура: Според мен има горе-долу добри вина. Някои не ми допадат, но затова хората сме различни. Трябва да се променят белите български вина, да станат по-свежи, защото червените (особено от Южна България) са много добри. Мисля, че бъдещето е в купажа, но не купаж, при който виното ферментира заедно, а поотделно. После да се прави купаж, за да могат винарите да избират.

 

Джендо Джендов, Черноморско злато Поморие

За Винария: Няколко години не участвахме като изложител, макар редовно да сме награждавани в конкурсните дегустации и сме повече от доволни, въпреки разходите, които вложихме. Имаше невероятно посещение на щанда, интерес от дистрибутори и износители, а и като цяло след всички наши награди мисля, че се представихме доста добре. Аз винаги съм бил “за” участието на подобен род форуми.

За винената култура в България: Винената култура няма как да се развива нагоре докато се продават вина за под 1 лев. Вземете този огромен проблем наречен all-inclusive и виното, което се разлива там и ще разберете, че така българското вино не може да гради добър имидж. Много се надявам новият закон да реши този въпрос, защото така далеч не промотираме нашето хубаво вино. Иначе забелязвам, че хората търсят все по-хубави вина и се надявам, че все повече сред тях ще могат да си го позволяват. За това донякъде вина имат и ресторантите, които предлагат достъпни продукти с огромна надценка. Освен това, според мен, е недопустимо да си ресторантьор в Бургас и околностите и да нямаш нито едно регионално вино, защото при направата на винения лист някой друг ти е платил. Но смятам, че ние работим добре, номер едно сме в ракиите и с редовни дегустации ще защитим репутацията си на качествен производител с дългогодишни традиции.