10 декември 2012, Яна Янакиева, Бордо
Мога само да се досещам за развеселените изражения, които заглавието би предизвикало. Затова ще започна с едно уточнение - тук няма да става дума за винени олимпиади или спортни дегустации. Това с удоволствие ще оставя на специалистите от Висшите лиги и ще подходя хедонистично.
Не съм на "ти" с "големия" спорт и оставам само на ниво плувец, роден на 7 минути път от морето. На "ти" съм и като велосипедист, практикуващ във френските условия. Също не вярвам в пиенето на вино като спортно начинание. Убедена съм, че именно някъде там извън състезанието, в умереността, виното и спортът се обединяват в добрата стара кауза - здраве, а от там и щастие.
Ще си позволя да прескоча класическата рецепта вино-голф с кратка забележка. Преди време, когато виненият свят едва започваше да се разкрива пред очите ми и стремежът да се впиша бързо в бордолежката винена действителност ме подтикваше към нови житейски начинания, се вслушах в коментара на един приятел: „Хм, та нали всички договори се сключват именно на голф игрищата. Това е полето, върху което се разиграва големият винен бизнeс”. Да забравим за винените договори, както и за идеално поддържаната зелена линия на голф игрищата и изяществото на замаха при swing-a, които леко човъркаха човешката ми суета. Това, което истински ме привличаше бе идеята за достигане на максимална концентрация, абсолютно необходима за играта, както и за развитието на едно стратегическо мислене. Комбинацията обаче вино-концентрация признавам не успях да усвоя, чисто физически. Впоследствие коментарът на друг мой доверен приятел: „Познавам десетки преуспяващи търговци на вина, които не играят голф” успокои донякъде и възбудената ми професионална амбиция.
Както вече уточних не съм от тези, които изживяват професионалния спорт с голяма страст. Няма обаче как да не изспринтирам едно голямо спортно винено събитие, което краси програмата на Бордо точно в края на лятната ваканция. Kато че ли, за да загреят за новия винен сезон и с ентусиазъм да се впуснат в кореняшката действителност (има ли по-специална от тази на Медок!), в началото на септември любители на вина и тичане на дълги разстояния са поканени да участват в Маратона на Медок - най-дълго продължаващия в света - цели 3 дни - и преминаващ през 52 шата от големите сред Les Grands Crus Classés на Медок.
Какво друго е необходимо освен тренирана издръжливост? Едно от условията е маратонците да бъдат дегизирани по предварително избрана тема (тази на 2012 бе История и Цивилизация). Музиката (над 20 групи всяка година!), която съпътства събитието по своеобразен начин, стимулира ритъма и отнема от усещането за задъхване. Както и споделеното по приятелски вино. В края на състезателния ден, разбира се. И за да не останете с впечатление, че изпитвам някаква спортна апатия ще споделя, че наградата на маратона е под формата на бутилки, чиято тежест отговаря на личното тегло на участника. Никак не е лошо, мисля си, гледайки сухите, мускулести тела на победителите - нали знаете, че мускулната маса тежи повече от мастната!
Усещате може би, че не съм безразлична към добрата физическа форма, без обаче да изпадам в крайности. Именно затова поканата на Марк Верпален да присъствам на един от мачовете по крикет, организиран в повереното му Château Giscours ме озадачи. Веднъж вече бях посещавала домейна, но поводът бе друг. В края на миналата година в залата за приеми на шатото се състоя един от концертите от цикъла класическа музика Музика от сърцето на Медок. Спомням си как тогава се възползвахме от антракта, за да се полюбуваме на късното ноемврийскoто слънце - платинен диск, залепен сякаш на графитеното небе, както и на пейзажа около Giscours. С панорамните гледки на Медок се свиква много бързо: шато, докъдето ти видят очите - лозя в стройни редове, кичести розови храсти на първа линия и тук-там из масивите куличка за наблюдение, за разнообразие. В един такъв контекст огромният парк, който обгръща Château Giscours като яка, изглежда още по-величествен. Творение на Йожен Бюлер (пейзажист на големия градски парк в Бордо, както и на редица други в цяла Франция), неговото естествено предназначение е било да краси като бижу също така достолепното шато. И не само, но на това обърнах внимание едва по-късно.
Връщам се обратно към датата 1 април 2012, когато се отзовах на поканата на Марк Верпален и се присъединих съвсем съзнателно към групата почитатели на спорта и виното. Не мога да си позволя да пропусна коментар относно самата покана. Марк е директор Рецепция на двата домейна Château Giscours и Château du Tertre, както и Социален секретар на BGCC и е съвсем наясно, че това което привлича вниманието на посетителите на крикет мачовете от една страна е атипичността на самия спорт. По-слабо популярен сред французите - какъв по-голям стимул за неговото разпостранение! Както и това, че не висшите спортни достижения са в центъра на развиваната дейност. Един приятен момент, прекаран с приятели сред свежестта на парка, пикник с барбекю на разположение, а за спортните ентусиасти - въведение в крикета и практически тренировки. За не толкова мотивираните - брошура, която нагледно обяснява правилата на играта. И естествено... вина, и то какви!
А за да се отбележи изключителната важност на мача между Royal Housеhold Cricket Club и Bordeaux Giscours Cricket Club на въпросната дата, бе обявено присъствието на Нейно Височество английската кралица Елизабет II! Колкото и невероятно да ми изглеждаше по онова време това, че кралицата, принц Филип, Дюк на Единбург и техни приближени ще присъстват, толкова още по-невероятно ми изглежда сега как някак с удоволствие са хванах на тази деликатна първоаприлска шега на Марк. Но това има своите обяснения.
Château Giscours (апелация Марго, трети според известната класация от 1855) паралелно на основната си дейност на производител на вина се отдава до края на 90-те години на ХХ век съвсем активно на развитието на едно спортно занимание, а именно играта на поло. Изключително скъпо струващо начинание, което погледнато от друг ъгъл обаче се оказва много добър вектор за комуникацията на вината пред публика от големи ценители. Въпреки тази положителна страна, от Giscours решават да се посветят изцяло на вината. 30 март 2008 е датата, на която се слага абсолютен край на дългогодишната традиция на състезанията. Всъщност тогава за последен път е бил използван теренът за поло. В същото това време Крикет клуба на Бордо е приютен на не особено подходящ за развитието му терен. Играчите, главно експатрирани англосаксонци приемат поканата на Château Giscours и от 2009 клубът започва интензивните си тренировки в домейна, като променя отчасти и името си на Bordeaux Giscours Cricket Club (BGCC). Следват значими победи в Националната крикет лига и едно вече установено приятелство със споменатия Royal Housеhold Cricket Club. Тяхна е инициативата за среща с BGCC през юли 2011 в Кралския крикет клуб на Уиндзорския дворец, в присъствието на Нейно Височество английската кралица Елизабет II.
Да си призная, това с брошурата изигра добре своята роля върху любознателността ми. Как е възможно да се увлечем от нещо, което остава крайно непознато! Затова като добър ученик, преди подновяването на крикет сезона след летните ваканции аз внимателно седнах и разучих играта. Така през слънчевия 1 септември, прекаран в Château Giscours, крикет двубоят се оказа нещо повече от фон на задушевната среща-пикник с приятели. И въпреки всичко едно бе ясно: пак се бяхме събрали около виното! Перфектен в усещането си за детайлите при изграждането на атмосферата, Марк Верпален бе избрал за този миг от циганското лято Le Rosé de Giscours 2011. Дори само пишейки тези редове усещам как свежата сладост на това вино се разлива по небцето ми. Добрата новина научих накрая: в играта на крикет няма времетраене. Тя продължава докато единият отбор победи. Това ме навя на мисълта за един безкраен спортно- винен празник.
Представяме ви юбилейния брой 50 на DiVino! Петдесет броя дотук – и бъдеще, което започва сега.
