Начало - Статии и новини - Сортове - Гъмза
Сортове
   
Гъмза

07 февруари 2010, DiVino

Синоними:

Черна гижа (Видинско), Скадарка, Мекиш, Четерешка (Македония, Сърбия), Кадарка (Унгария, Румъния).

Лист:

Среден, овален надлъжно, слабо нарязан. три до пет-делен, мъхнат. Петурата е дебела, вълнообразна, загъната нагоре, с дребномехуреста лъскава повърхност. Горните врязове са плитки, лировидни, с почти успоредни страни и остро дъно. Долните врязове са едва забележими. Опашният вряз е отворен, лировиден, с остро дъно или затворен, с елиптичен отвор. Зъбите са едри, със слабо изпъкнали страни. Дръжката е къса, слабо мъхнато-четинеста, оцветена виолетово. Есенната окраска на листа е червена.

Грозд:

Среден, цилиндрично-коничен, с едно крило, сбит. Дръжката е средно дълга, средно дебела, вдървесинена в основата, крехка. Зърната са средни, сферични. Ципата е тънка , при оптимално узряване е тъмносиня до синьо-черна, с обилен налеп. Месото е сочно, с приятен вкус и свежест. 

Характеристики:

Гъмза е късно зреещ винен сорт. Гроздето узрява през втората половина на септември. Най-подходящи за него са проветривите места на хълмове със сравнително богати почви с добро изложение. Има среден растеж, висока родовитост и висок добив. Ципата му е тънка (крехка). Заради крехкостта на ципите гъмзата е много уязвима към плесента botrytis cinerea. Освен това виното е със слабо интензивен цвят. Ако есента е много влажна, масово се заразява с плесента и зърната окапват. Гъмза не е много студоустойчива, въпреки чe харесва по-хладен климат и затова най-често я срещаме в Северна България.

Вино:

От гъмза се получават червени трапезни и десертни вина. Те са плътни, пивки, хармонични, но не от всеки район и всяка година, с високо качество.
При оптимални условия, например в години с по-топла и суха есен, червените сухи вина от гъмза се отличават с жив, макар и не много плътен рубинен цвят, приятен аромат на дребни червени плодове, доминиран от малина, фин смолист тон, подчертана, но мека свежест и лека структура.

Значение:

Гъмза е специфичен местен сорт, който се свързва с територията на Северозападна България (най-вече около Видин, Ново село, Павликени и Сухиндол). В останалите райони на страната се среща като единични лози в насажденията.
Сортът е късно зреещ и високодобивен, ето защо при гъмзата е много важна резитбата. Колкото е по-ниска (чашовидна), толкова по-добре се контролира добивът.
Георги Гидов, технолог във винарската изба в с. Рупци, Видинско, е от хората, които най-добре познават сорта гъмза. Ето неговото мнение за този сорт: "Според мен най-добрата технология за преработка на гъмза е класическата - с потопена шапка. Може да спечели от по-дълга мацерация, която в зависимост от съдържанието на фенолни вещества може да продължи повече от 20 дни. Трудността при гъмзата е именно непостоянното натрупване на антоциани през отделните години."