Три гастрономически открития в Гърция: когато кулинарното преживяване е желано, но и неочаквано

Обожавам да ям в Гърция първия ден. Вторият обаче може да е скучен, а третият – откровено досаден. Това се получава в случаите, когато нямам план, а сядам в първия ресторант на принципа щом е пълен, значи е добър. Но Гърция всъщност е топ кулинарна дестинация, особено ако имаш план. Планът обикновено те отвежда в странична уличка, в някой познат (или не толкова) град, където представите ти за храната могат да бъдат преобърнати, особено когато става дума за до болка позната дестинация. Ако планът включва и вторник – означава допълнителна отстъпка, заради Mastercard Ден. Ако платите в заведение из цяла Европа с Mastercard във вторник, получавате 10% Кешбек. Именно така се случиха срещите ми с три ресторанта в различни точки на Гърция – всеки със свой ритъм, стил и дух, но всички с нещо общо: личен почерк на готвача, отношение към продуктите – най-вече местните, и ясна гастрономическа визия.

Annie Fine Cooking – гастрономия със сърце в Атина

Атина отдавна не е само столица с акропол, стадион и гирос на ъгъла. Градът пулсира от съвременна кулинария, с 25 ресторанта в гида Michelin, 8 от които със звезда. Едно  тихо, но силно впечатляващо присъствие е Annie Fine Cooking – ресторант в категорията „препоръчано от Michelin“.

Скрит зад непретенциозна фасада в квартал Панграти, това е от местата, където усещаш присъствието на готвача във всяко от ястията. Смелите вкусове на Ани Чакалидоу подсилват преживяването – сезонни, местни продукти, огромна креативност в меню, променящо се всеки ден.

Пюре от бели бобчета с трюфел, супа от боб и морски дарове, феноменален телешки език, сурова риба, най-различни занаятчийски сирена от островите и може би най-добрия тарама хайвер за последните 5 години.

В Annie Fine Cooking храната е за споделяне – ако не обичате да си ровичкате взаимно по чините, това не е вашето място. Но ако за вас това е начинът, не го пропускайте. Вината са само гръцки, само от местни сортове и също с толкова характер и индивидуалност, каквато е и храната на Ана.

 

17 Choria – гастро-пристанище във винена Немея

Немея е столицата на виното в Пелопонес. Това не е най-красивият град, в който човек може да попадне, но пък има много вино. Ако спрете в Немея само за дегустация, може да пропуснете 17 Choria. Сериозен пропуск! Не го правете, а просто си отделете една вечер за него. Място, което не просто уважава местната кухня, а ѝ вдъхва съвременен живот.

Като обстановка ресторантът  е изваден от контекста на не особено привлекателното градче – с изчистен дизайн и внимание към детайла. Менюто е кратко, като всяко ястие е с име на село или град в Пелопонес. Дали рецептите са от съответното място – едва ли, но ястията са смели в поднасянето и отчайващо вкусни: пай с агнешко и диви зеленчуци (Аспрокампос), бавно готвен заек с ароматно вино (Титани), патладжан с шамфъстък, фета и домати (Кастраки), свински кюфтета (Галата), Бавно готвено агнешко (Коутси).

Гордостта на мястото обаче е дългата винената листа. Почти изцяло фокусирана върху местни производители от Немея и техния флагман сорта агеоргитико. Има вина във всякакви стилове, а голяма част могат да се поръчат и на чаша. В ресторанта е отделена и зона, в която може просто да изпиете чаша вино или да си купите бутилка на цени като в магазин.

 

Mezen – шумна душа в сърцето на Волос

В Mezen се връщам вече няколко пъти. Това е мястото на изобретателни тапаси – с гръцки стил и темперамент. Но най-вече на ципуро – гръцката ракия, която може да е като нашата или пък с анасон. Ципуро се прави навсякъде в Гърция, но районът около Волос е силно свързан с напитката, а градът – с традицията ципуро да се консумира с различни мезета. От Mezen наричат мястото си „пост-традиционен ципуро бар“.

Тук редът е по-различен – поръчваш ципуро и с него идват няколко мезата, които да балансират алкохола. Колкото повече поръчваш, толкова повече се увеличава и броят на мезетата. Неотдавна го посетих отново, бяхме четирима и малкото неща от менюто, които не дойдоха с ципурото, ги поръчахме отделно. Така опитахме (почти) цялото меню.

Тук се ядат мезета, но те са толкова много, че не може да си тръгнеш гладен. Имат титулярни ястия, които присъстват неизменно, но повечето от мезетата се сменят всеки ден според това какво има на пазара и кой сезон е. Сардини със сос от мента и маслини, пикантни кюфтенца със сусам, севиче и сос със сирене, карпачо от риба тон.

Mezen е особено място със свой нрав. Част от това е и нежеланието на Mezen да прави предварителни резервации – имайте го предвид, когато си правите планове.