Какво е философия на виното?

Днес празнуваме Трифон Зарезан. Честит празник на всички, на които дължим удоволствието от българските вина! Честито на лозарите и винарите - не спирайте да се стремите към съвършеното грозде и вино! Честито на всички винени професионалисти - бъдете страстни и страведливи!

Днес е празник и на всички хора, които просто обичат виното и знаят, че то не е просто напитка... Според Луи Пастьор в една бутилка вино е затворена повече философия, отколкото във всички книги на света. Изобщо вино и философия са в постоянен съюз. А какво всъщност е винена философия? По тази тема даваме думата на доц. д-р Ясен Захариев - философ и винен критик-дегустатор и член на екипа на DiVino.

В Google Alerts можете да зададе ключови думи, които търсачката  да следи в мрежата и да ви уведомява периодично кой, кога и как ги използва. Наред с всичко останало в личния ми списък от години присъстват термините вино и философия. На пръв поглед двете думи са несъвместими, но при по-продължително взиране през годините се оказа, че те са в основата на неочаквани комбинации и връзки.  

Вино и философия 

Свързването с помощта на съюза И е най-безобидната комбинация между два термина. Все едно казваме Тръмп и Байдън, правителство и оставка  или вино и сирене. Не е нужно връзката да бъде необходима или да произтича от някаква закономерност. Може даже да няма нищо общо между двете думи и пак да звучи добре. Вино и философия е името на компания – вносител на скъпо европейско вино в Сингапур, като съвсем не става ясно какво му е философското на вноса. Вероятно това, че виното идва от Европа, където, както знаем, се е зародила философията. За връзката между виното, философията и маркетинга ще стане дума след малко. Добре би било да започнем темата с нещо по-смислено. 

Виното многократно е хващало окото на знаменити философи. Те са го използвали не само за пиене, но още за сравнение, метафора или пример. Според Платон в Закони душата е като чаша, в която са смесени две течности – вино и вода, отговарящи на двете природи в човека – чувствената и рационалната. Съотношението между двете се променя с възрастта, като в младите преобладават чувствата, докато в зряла възраст човек става по-благоразумен, но и по-безчувствен. Виното притъпява разума и разпалва чувствата, което за един разумен философ рядко е приемливо. От друга страна, прекомерната разумност, особено в зряла и напреднала възраст, води до характерна скованост, студенина и липса на въображение, които могат да се поправят чрез редовната употреба на вино. Виното в случая е нещо повече от лекарство, предназначено за благоразумни всезнайковци, страдащи от  емоционално лумбаго и липса на чувство за хумор. То е необходимо условие за запазване на равновесието между разумната и чувствената природа в човека. Така виното се използва от Платон не само за да обясни природата на човешката душа, но и като конкретно средство, което ни прави по-добри хора тогава, когато сме започнали да мислим прекалено много и да чувстваме прекалено малко. 

Философия на виното

Още през 1945 г. унгарецът Бела Хамваш пише Философия на виното, в която виното е маркер, който отличава добрите религиозни хора от повърхностните атеисти. Книгата е преведена на български език, отдавна изчерпана и неоткриваема на книжния пазар. Тя стои самотна в темата си повече от половин век. Затова пък в началото на новото столетие философите сякаш се наговарят да атакуват виното като предмет на анализ и почитание. През 2007 г. под редакцията на британския философ Бари Смит излиза сборник, озаглавен Въпроси на вкус: философията на виното, година по-късно друг подобен сборник – Вино и философия, е публикуван в Оксфорд, а в края на февруари 2010 г. Decanter представя философа сър Роджър Скрутън и наскоро излязлата му книга, озаглавена лаконично Пия, следователно съществувам. Тук вече става дума за философско обсебване от и на виното, при което думите вино и философия не плават свободно и равнопоставено във въображението и мислите на опиянените философи. Виното се е подчинило на философския анализ и послушно козирува пред хладния поглед на разума. Какво всъщност представлява виното и всичко, свързано с него? Опитът да развият този въпрос може да се разчете като навлизане на философите в професионалното пространство на винарите, които по-добре от всеки друг знаят какво е виното всъщност. 

При по-внимателен прочит обаче се вижда, че с виното по-скоро е злоупотребено. То е използвано само като повод авторите да кажат това, което си знаят и пишат така или иначе в своите теории – за вярата и атеизма, за обективността на вкуса, естетиката, историята, речника, семантиката и синтаксиса на описанията на вкусовете и подобни сложнотии. Показателно е, че в гореспоменатите сборници пишат не само професионални философи, но още и винени критици, историци, икономисти и въобще хора всякакви, имащи отношение към виното. Сред тях са Джейми Гуди – авторът на Wineanorak, и Рандъл Греам – известният собственик и винар на Bony Doon в Калифорния. Първият пише за виното, мозъка и процеса на дегустация, а Греъм пък – за душата на виното и неговия смисъл. Като цяло изглежда прав Скрутън, когато в текста си за Decanter казва: По мое мнение академичните философи днес прекарват повече време в пиене, отколкото в мислене. 

Винена философия

Не само философите проявяват интерес към виното. Оказва се, че и философията може да бъде дъвка в устата на винарите, а и не само на тях. Ако искате, вярвайте, но в седмичните отчети на Google Alerts думата философия често се среща в спортните статии, посветени на футбола. Не знам защо. По всяка вероятност това прави говоренето за футбол по-възвишено. Друго си е да видиш в спортните заглавия словосъчетания като новата философия на Кристиано Роналдо, Структура и философия на футболен отбор Кьолн или нарицателното футболен философ, употребено за различни знаменитости в бранша от Кройф до Моуриньо. По подобен начин стои положението и във винарството.

Думата философия сякаш прави говоренето за прозаични неща по-възвишено. Един бърз поглед из сайтовете на някои български изби и маркетинговите им послания показва, че в присъствието или отсъствието на определени сортове в портфолиото в употребата на различни лозаро-винарски техники, бъчви, дрожди, съдове и каквото още се сетите се крие някаква мистериозна винена философия. За съжаление зад това словосъчетание едва ли се крие нещо повече от субективния вкус на конкретен винар или собственик на изба. Някои моди във виното също могат да се представят претенциозно като философии. В най-добрия  случай винената философия обобщава някакви споделени правила в дадена традиция и/или регион, където нещата се правят по строго определен начин, водейки до създаването на произведения на винарското изкуство с определен стил. Въпреки близостта на винарството в този случай с изкуството, терминът философия не може да бъде нещо повече от метафора. В такъв смисъл я употребява и Пастьор в прочутата си фраза, че в една бутилка вино е затворена повече философия, отколкото във всички книги на света. Разбира се, и тази фраза отдавна е изтъркана от всевъзможни злоупотреби по света и у нас. Ето, че и аз я използвах. Това обаче не пречи метафората на Пастьор все още да стои красиво в ума и да ни напомня, че виното не е просто напитка.