Castelfeder - Чистата енергия на южнотиролското вино

За виното в Алто Адидже трудно се разказва само с винени термини. Може да се започне с обичайното: най-северната винена област на Италия, алпийски климат, силни дневно-нощни температурни амплитуди, стръмни склонове, малки парцели… Всичко това е вярно, но някак недостатъчно. Защото Алто Адидже не е просто винен район, а състояние на духа. Понякога двойствено. Тук е Италия, но прилича на Австрия. Немският език звучи дори по-естествено, отколкото италианският. На етикетите почти на всичко има две имена: Egna е Neumarkt, Cortina sulla Strada del Vino е Kurtinig an der Weinstraße, Alto Adige е Südtirol. Географията казва едно, културната памет – друго, а виното – нещо трето, но то успява да събере най-добре двете съставки в бутилката.

Който е посещавал, знае, а който не е бил, едва ли ще се изненада, че в тази част на Италия природата е изключително красива. Алпите стоят като декор, на чийто фон лозята дисциплинирано са подредени по склоновете. Природата е сякаш взискателна към всичко, което по естествен път или след човешка намеса ѝ е добавено или отнето. Взискателна е и към виното, което в Алто Адидже толкова често носи усещането за чиста енергия и прецизност.

Регионът е малък, лозята са разпръснати по поречието на река Адидже и страничните долини и растат на надморски височини, които могат да променят напълно характера на един и същи сорт. В по-ниските, по-топли места червените сортове намират плътност и зрялост; по-високо белите вина придобиват кристална свежест и крехка, но ярко запомняща се структура. И не е случайно, че Алто Адидже е едновременно дом на гевюрцтраминер, пино бианко, пино гриджо, совиньон блан, ризлинг, но и шардоне, лагрейн, скиава и пино ноар. Забележително е, че на тази малка територия има толкова много винени акценти.

Алто Адидже e DOC от 1975 г. и все още нито тук, нито в съседното Трентино (целият административен регион, който е и със статут на автономия, се нарича Трентино-Алто Адидже) има DOCG – най-високата степен в класификацията на италианската винена система. И понеже Алто Адидже е ясно дефиниран район с голям брой неофициализирани произходи (микрорайони), местните винари решават да не чакат повече тромавата машина, която да узакони някой друг DOCG, а вкарват нова логика. Това е UGA (Unità Geografica Aggiuntiva) - допълнителните географски единици, които от реколта 2024 могат да се появяват върху етикетите при определени условия, което е и важна стъпка към още по-прецизния разказ за мястото. А в Алто Адидже място не е абстракция - то е наклонът на конкретен склон, типът почва, движението на въздуха, камъкът и въобще почвите, разстоянието между лозето и близката гора. Тези географски единици са цели 86. (Повече може да видите на официалния сайт на Алто Адидже.)

И все пак, както винаги се случва във виното, мястото и природните дадености обясняват много, но не всичко. Останалото го правят хората.

С тази предварителна подготовка пристигнах в една от избите в Алто Адидже - Castelfeder. Вината на избата се внасят у нас от BNK. Тя е средно голяма за района на Алто Адидже изба, в никакъв случай не е най-шумната или най-демонстративната. Castelfeder впечатлява с италианско гостоприемство и австрийска прецизност и не настоява да бъде непременно разбрана още в първите пет минути. Посреща те с онзи тип спокойна, почти домашна топлота, която или я има, или я няма. При семейство Джованет я има.

Castelfeder е основана през 1969 от Алфонс Джованет. Тези 57 години са достатъчно време, за да се натрупа опит, но не толкова много, че всичко да се вкамени в традиция. Castelfeder е точно в тази щастлива зона между наследството и свободата да правиш нещата по свой начин. Днес избата е в ръцете на сина на Алфонс - Гюнтер Джованет, който я развива заедно със съпругата си Сандра и следващото поколение - техните деца Инес и Иван. При нашето посещение ни посрещна Инес Джованет, която се занимава с всичко без самото производство, т.е. с дейността, позната като маркетинг, когато става дума за малки и средни производства. Инес ни показа всичко и ни направи много силна дегустация, практически на цялото портфолио на винарната. Инес беше през април 2026 в София, за Discover.Vino и направи запомнящ се майсторски клас.

Самата изба живее между две места. Историческата и административната част е в Egna/Neumarkt - едно от онези южнотиролски градчета, в които аркадите и фасадите носят няколко века едновременно. Производството е в Cortina sulla Strada del Vino/Kurtinig, в южната част на Алто Адидже, сред най-южните лозови масиви на областта. Това разделение между мозъка и сърцето, както понякога го описват самите те, позволява едно ясно и много полезно и за посетителите разделение между историческата памет (Egna) и пулса на работата (Cortina).

Castelfeder не е изба, която може да бъде сведена до един сорт, макар че няколко сорта ясно очертават нейния профил. Белите вина са важни - и това е естествено за Алто Адидже. Пино бианко, пино гриджо, шардоне, совиньон блан, гевюрцтраминер, кернер. При червените особено значение има пино ноар, но до него стоят и местните лагрейн и скиава. Семейството работи с около 70 хектара лозя, като приблизително 70% са бели сортове. Това само по себе си не е необичайно за региона, но начинът, по който Castelfeder мисли за парцелите, вече е съществен. Гюнтер Джованет формулира философията много ясно: всеки малък участък трябва да бъде разделян, наблюдаван и обработван според нуждите на избата. В Алто Адидже такава работа означава много конкретни решения - да се чака или да се бере по-рано, някъде киселинността е ключът, другаде ароматът има нужда от още няколко дни, дали структурата ще бъде прекалено строга, ако човек избърза или трябва да се изчака…

Виното от планински райони често се описва с думи като минералност и свежест. Това са удобни, понякога даже верни думи. Но при Castelfeder по-важна ми се струва друга дума - баланс. Не баланс в куртоазния смисъл на нищо не доминира, а баланс като овладяна и най-вече осмислена енергия. Вината не са старомодни, но не са и агресивно модерни и, без да са технологично стерилни, са доста прецизни. Не търсят ефект на всяка цена, но не се и крият зад регионалната скромност.

Инес Джованет ни посрещна с топлота, която нямаше нищо общо с професионалната любезност, необходима при посещения на журналисти, търговци или винени хора. Бяхме си като у дома. Е, с малко повече вино: беше се подготвила с 18 вина.  Вниманието към детайлите, желанието ѝ да ни разкаже колкото се може повече, бяха впечатляващи. И то без да ни се натрапва и без онази маркетингова бъбривост. 18 вина не бяха малко, ще огранича бележките си тук до 5.

Повечето техни вина може да намерите на сайта на BNK, а в интернет информация има за всички.

Pinot Bianco Vom Stein 2025

Пино бианко в Алто Адидже е едно от най-подценяваните големи бели вина на Италия. Може би защото не винаги е грандиозно, но то и няма нужда да бъде такова всеки път. Това на Castelfeder е много добре направено: бели плодове, фина цитрусова линия, ядки, чиста киселинност и онзи сух, почти каменист финал. Тук този сорт се вписва естествено в семейната естетика на прецизността без поза.

Chardonnay Kreuzweg Family Riserva 2022

Шардонето е по-сложно, защото очакванията към него винаги са натоварени от световната му слава. В Алто Адидже то не трябва да имитира нито Бургундия, нито Новия свят. Най-добрите примери от региона намират свой път - между алпийската свежест и достатъчно плътност, между плод и структура. Castelfeder очевидно разбира, че шардонето има нужда от свобода, но вкарана в границите на майсторството, което прави Kreuzweg 2022 великолепно.

Lagrein Riserva Burgum Novum 2022

Никога не бива да се подминават местните червени сортове. Лагрейнът носи по-тъмен, по-плътен, по-земен образ на Алто Адидже. В него има черни плодове, виолетки, подправки, понякога лека суровост, която при добър подход се превръща в характер. Riserva Burgum Novum 2022 e мощно, но елегантно вино и е много близко до традицията на района. Отлежало 18 месеца в барици, след това още 6 в инокс и задължително 12 месеца в бутилката преди пазара. Тъмен гранатовочервен цвят, интензивни нотки на виолетка, шоколад, кафе и ванилия, кадифени танини, мощна структура, дълготраен финал.

Pinot Nero Glen 2023

Pinot Nero Riserva Burgum Novum 2021

Пино ноарът (пино неро) е особено важен сорт за Castelfeder. Това е сорт, който не прощава нищо никому - нито в лозето, нито в избата, нито после в бутилката. В Алто Адидже намира може би най-интересната си италианска територия, защото климатът му позволява да запази своя финес. Добрият южнотиролски пино ноар е по-скоро леко нервен, той е тънката линия (или сянката) на деликатното движение между червен плод, подправка, земя и свежест. Castelfeder поставя пино ноара в центъра на червената си идентичност и това не е лишено от логика. Техните пино ноари говорят на езика на региона: без прекомерна екстракция, но с елегантност и дължина.

Глен е един от първите лозови масиви на винарната - Алфонс Джованет инвестира в това специално място още през 1969 г. Югозападното изложение, конгломератната почва от глина, варовик и порфир, както и надморската височина от 450-790 м осигуряват идеални условия за този пино ноар. Реколта 2023, с рубинения си цвят, червените плодове, свежестта и баланса, доставя върховно удоволствие при дегустация.

Флагманът на винарната, Pinot Nero Riserva Burgum Novum във версията си от 2021, се откроява с рубиненочервения си цвят, нотки на вишни и зрял червен плод, аромат на ванилия, добре балансирана киселинност, елегантна структура, дълготраен финал. Гроздето идва от най-добрите места на Bassa Atesina - южната част на Алто Адидже, където са и всички масиви на Castelfeder.

Интересен е фактът, че от 2011 семейство Джованет работи и в Мозел, със стръмното лозе Sorentberg. На пръв поглед това е странична история, но тя казва много. Винар не отива в Мозел за по-лесен живот. Стръмните склонове, необходимостта от прецизност и търпение - всичко това е близко до манталитета на Алто Адидже, макар и в различен климатичен и културен контекст.

Понякога си мислим, че виното е продукт на почва, климат и технология. Така е, но само донякъде. Виното е и продукт на атмосфера. Хората, които работят спокойно, внимателно и с уважение един към друг, никога не правят вина с истеричен характер. Хората, които слушат мястото, които имат семейна памет, обикновено не се поддават лесно на модата и Castelfeder е добър пример за това. Разбира се, това не означава, че избата живее в миналото. Напротив. Историята ѝ през последните десетилетия е история на разширяване, модернизация, по-голяма международна видимост и по-ясна пазарна стратегия. Castelfeder изглежда модерна по правилния начин - чрез прецизност, чистота, по-добра работа с парцелите и най-вече увереност в собствената идентичност.

Може би точно затова тази изба ми се струва толкова представителна за съвременно Алто Адидже. Регионът отдавна не е екзотична северна периферия на Италия, интересна само за винени специалисти. Той е една от най-силните територии в Европа за прецизни, чисти, енергични вина с произход. И е особено важен днес, когато световният вкус все по-често търси свежест, умереност и по-ясна връзка с мястото. Алто Адидже има всичко това по природа, но природата не е достатъчна. Трябва и култура на работа. Точно там семейства като Джованет имат ключова роля.

Статията е публикувана първоначално в брой 49 на списание DiVino