Новата бяла зелена винена мода

Почти на всеки, който с чаша вино в ръка е попадал в компания, се е случвало да чува как еди кое си вино сега е особено модерно. Модата във виното, дори и това да се струва странно на някого, съществува и с развиването на българския винен пазар и оформянето му като пазар с разнообразно предлагане той неизбежно (ще) се повлиява от нея.

Преди няколко години избухна модата на розетата в стила на провансалските и светът откри, че бледото може да е доста красиво. Преди нея светът премина през модите на шардонето, на всичко друго, но не и шардонето, на просекото, на совиньон блана. По времето на повечето от тези моди, ние, българите, бяхме скрити зад завесите, къде на комунизма, къде на домашното вино, и съответно ги пропуснахме. Това не ни пречи сега, заедно с други пазари, наречени „развиващи се” (emerging markets), да се учим на много неща и да формираме втори вълни на тези моди, с което особено много да радваме някои производители.

Актуалните моди в бялото вино у нас са тези на совиньон блана и пино гриджото и изживявайки ги, ние не се различаваме от такива развити пазари като великобританския например. Едва през миналата (2011) година винените журналисти на Острова с ужас констатираха любовта на масовия потребител към пино гриджото, което те побързаха да заклеймят като възможно най-ниско еволюционно стъпало при винените организми. Нито публиката, нито здраво „жънещите” италиански изби не се впечатлиха особено от това анатемосване, което от своя страна повдигна въпроса за влиятелността на винените журналисти на Острова, а и по света. Лично аз откривам прелестта на винените моди в това, че законодател в тях е не някой винен Карл Лагерфелд или Мадона, а, ако ще продължим със заемките от модната терминология, уличният стил, който се формира, управлява и променя от многобройни фактори - икономически, финансови, спекулативни и емоционални.

От няколко месеца насам сме свидетели на първите стъпки на най-новата мода в бялото вино. Възможността да се съпреживее подобно нещо и да се вземе участие във формирането на една или друга тенденция е вълнуващо събитие в живота на всеки винолюбител, поне според мен, разбира се. Най-интересното е, че в тази актуална винена мода и нейните първи часове има и българско участие, което е особено щастлив момент за нация, която си има празник на будителите и не е известна с това особено често да е в първите редици на течение, мода или движение.

Новата мода в бялото вино се нарича грюнер велтлинер. Раждането й на световния винен пазар е факт, предстои развитието й.

Малко информация за този сорт с трудно произносимо име. Единият му родител е траминерът, а другият не може да се причисли към никой от познатите досега сортове и затова е наречен на градчето в австрийската провинция Бургенланд, където са намерени следи от него - Санкт Георген. Към момента грюнер велтлинерът е флагманският кораб на Австрия, засаждан на повече от една трета от лозарските площи на страната. Най-много лозя с грюнер има в региона на Долна Австрия, но се среща също така и в Бургенланд, и около Виена.

Дълги години, в съгласие с тогавашните моди и порядки, грюнерът е сбутван в ъгъла на безличните и кисели вина, където впрочем доста време компания там му е правил и ризлингът. Една силно травматизираща случка през 80-те години на 20 век се превръща в катарзис за австрийското вино и най-вече за този сорт, който от тогава насам не престава да изненадва и да влиза в разностранни и все по-централни винени роли.

Преди да продължите, отделете минута за подробния, информативен и увлекателен разказ на Ясен Бориславов „Австрия в бяло”, защото в него става дума за толкова важни фактори като Австрийския винен маркетинг и държавната политика, както и любовта и преклонението на местните винари пред тeхните земя и вина.

От няколко години насам на световни форуми и събития, някак си встрани от центъра на вниманието, се показват експериментални вина от грюнер велтлинер, но не от Австрия. Веднага трябва да каже, че не е експеримент, когато Чехия покаже Veltlinske Zelene, защото сортът отдавна е познат по тези земи; експеримент е когато Нова Зеландия го направи. Малко предистория е необходима и тук:

Колосалният успех на новозеландския совиньон блан вече е история, но не само защото е затихнал, а и защото е влязъл в учебника на винената и маркетингова история на 20 век - толкова голям, добре премислен и изпълнен е той, поне в началото. Къде е грешката, която Нова Зеландия допуска е тема на друг материал, но през 2008 година се оказва, че новозеландски совиньон блан има адски много, навсякъде и най-неприятното - на все по-ниски цени. Дотогава новозеландските вина съумяват да поддържат по-висока цена на световния пазар от тези на всички останали големи играчи, но със свръхпроизводство и то по време на световна икономическа криза просто няма как да се получат нещата.

В силна нужда от следваща задача за лозя, хора и индустрия Нова Зеландия започва да се оглежда за следващ герой и смята, че го е намерила в лицето на хладния и сдържан велтлинер. Към момента с него има засадени около 30 хектара, 80% от тях - в областта Марлборо, която показва климатични прилики с Долна Австрия. Австрийският винен маркетинг наблюдава тези събития с интерес, но „без какъвто и да е страх”, както казва шефът му Вили Клингер в интервю за австрийския вестник Der Standard от април тази година. Той смята, че засаждането на велтлинер в страни като Нова Зеландия, Австралия и САЩ може да е само от полза за страната-майка на сорта, но не пропуска да помоли Нова Зеландия да НЕ прави с велтлинера това, което е направила със совиньона и по-точно - да го превърне в дъмпингова стока за обслужване на евтиния сегмент. „Да не прави това” е закачка във връзка с изказването на Джон Форест от избата Forrest в Марлборо, който казва, че новозеландците могат да направят с велтлинера това, което са направили със совиньона преди трийсет години.

Развитието на сорта в Нова Зеландия е свързано както с това, че някой е прекалено любопитен, така и с това, че някой тъгува за родните места. Австриецът Херман Зайфрид емигрира в Нова Зеландия през 1970 година и от 1973 година се занимава с лозарство в Нелсън (в северната част на Южния остров), където днес могат да бъдат намерени най-много насаждения с велтлинер. След дълга карантина на лозичките, през 2008 той засажда малък участък с този „много специален сорт”, както го нарича Херман. Велтлинерът му Nelson Grüner Veltliner 2011 е листван във Великобритания и вече разпродаден, както и в родината си между впрочем.

През януари 2012 в Лондон се провежда майсторски клас с девет новозеландски грюнера от областите Марлборо, Нелсън и Гизборн, който винените търговци внимателно следят. Нищо, че водещият - енологът на Saint Clair Family Estate Мат Томпсън - подчертава, че повечето от вината са от първа реколта и че енолозите все още експериментират и си играят със сорта, най-старата търговска гилдия на света знае, когато пред очите й е the next big thing.

Какъв е новозеландският грюнер? По подобие на европейския си първообраз той запазва ароматите на грейпфрут, бял пипер и стегнатото си минерално тяло, но към тях добавя по-голяма плодовост и по някоя екзотична нотка като джинджифил, костилков плод, круша, ренглота и бели цветя или както казват някои, новозеландският грюнер е австрийският на допинг. Стилът все още не е дефиниран, но със сигурност Нова Зеландия ще покаже интересни вина през следващите няколко години.

Германия - дори силно традиционният във винено отношение по-голям брат на Австрия не остава безразличен към чара на грюнер велтлинера. В началото на месец август т. г. в пресата се появи заглавие, което трябваше да шокира - „Германия бие Австрия в грюнер велтлинера”. При сравнителна дегустация на грюнери от няколко страни - Австрия, Словакия, Чехия, Унгария, Нова Зеландия, САЩ и Германия - проведена в един виенски ресторант, победител се оказва немско вино. При по-подробен поглед на участниците се вижда, че не участват наистина големи имена от Австрия и австрийците приемат „поражението” с усмивка, защото знаят, че заглавието обслужва повече жажадата за сензации и новата мода, а това може да е само от полза за техните вина.

Участие в модното дефиле заявят и САЩ, Австралия, както и бившият член на Австро-унгарската империя - Унгария, като вината от първите две си заслужава да се наблюдават.

Българското участие в модата „грюнер велтлинер” се оформя от както от пазарни, така и от производствени фактори, като вторите са ако не по-важни, то поне по-радостни. Познатият на българския пазар с вината, които прави в Австралия енолог Александър Велянов стои зад първия български грюнер велтлинер - Alindra. Гроздето за него идва от малко лозе в Северозападна България, в близост до пещерата Магура, засадено преди пет години и се очаква скоро да бъде на пазара. (следете Divino за дегустационните ни бележки).

Пазарно участие на Австрия у нас има още от 2004 година. Миниатюрният пазарен дял в продължение на седем години се държеше от три фирми, които работят с портфолио на високо качествено и ценово ниво. С малки стъпки и упорита работа, без дори да предполагат за евентуалното й зараждане, те подготвиха българският ценител за идващата мода и днес той познава до някаква степен грюнер велтлинера. Употребявам „ценител” защото, както споменах по-горе, преобладаващата част от австрийските вина, които можеха да бъдат намерени на българския пазар преди една година бяха на цени от 18 лева нагоре, което автоматично ги правеше безинтересни за масовия потребител.

Модата беше затвърдена, когато в началото на 2012 година с внос на грюнер се захванаха някои от най-пазарно ориентираните вносители, а също така и собственици на ресторанти в търсене на по-екзотично „вино на къщата”. Вината са непретенциозни, симпатични и атрактивни, с цени около 14 лева, с което се явяват идеалните вестители на една нова мода. Това е и ценовото ниво, под което не бива да се пада при един грюнер; оттам надолу качеството на вината не би оправдало усилията за вноса им.

Все повече ресторанти се престрашават да сложат грюнери във винените си листи и откриват положителната реакция на клиентите. В заключение, мнението на един тях, което си остава най-добрият барометър за търговци и ресторантьори:

„Моят първи сблъсък с грюнера беше през 2009, мисля. От тогава моето разбиране за вино, вино-усещането и вкуса ми еволюираха доста, но вината от този сорт винаги са сред периодичните ми поръчки. Нещата, които ме впечатлиха бяха откровената му свежест, зеленият, тревист нюанс на нос и вкус, подчертаното усещане за плод и сравнително лесната му разбираемост. Вино за всекидневен кеф, си мислех тогава. С течение на времето разбрах, че вината от този сорт изобщо не са тъй лесни и могат да предложат доста по-дълбоки винени изживявания. Някои от вината, които съм пил са с изключително приятна минералност, нещо, което на мен лично много ми допада. От друга страна открих, че сериозните образци от този сорт се държат доста добре и с времето, затворени в бутилка, може би не като ризлинга и шардонето, но определено не са принцеси само за един сезон.” (Б.Г.)