Наздраве! или как виното навлиза в китайската житейска игра

В китайския език няма само един конкретен йероглиф, който да назовава виното. А и дори да съществуваше, едва ли щеше да се отнася за същата тази напитка, винифицирана още преди хилядолетия в прародината на виното - Армения, или пък за онази, която пълни чашите ни днес. Ясно е, че превеждайки наименованието ние не превеждаме представата, която се крие зад него. А и една част от това, което китайците наричат “вино от грозде” е едно общо понятие за алкохолна напитка. С това въведение искам да изясня, защо виното остава доста непознатo за китайците. За много от тях то е още странно на вкус (поради липса на дегустационен опит) или се свързва с “медицинския ефект”.

Голяма част от хората над 40-45 годишна възраст, а дори и по-млади, са убедени, че виното трябва да се пие за здраве (кои вина обаче не се уточнява). И това никак не е случайно. Китайците остават много привързани към традиционната медицина, а тя самата е сериозен източник на познания относно влиянието на алкохола (виното, както е споменато) върху човешкото тяло и духовно състояние. Тук е и мястото да добавя, че в китайския език съществува израз за “медицинско вино” - yao jiu, а йероглифът за “лекарство” - yi, на старокитайски е означавал още бутилка. Но още веднъж да потвърдя - това не е виното, което днешният китаец намира за престижен продукт. Това, което ние назоваваме вино остава за средностатистическия китаец една непозната вселена, привлекателна и модерна, която бързо набира популярност и затвърждава позициите си, също както самият Китай впрочем. И не случайно в края на 2011 световните статистики сочат, че до една година Китай ще задмине Великобритания в консумацията на вина и ще влезе в групата на първите пет. Всичко това ще се случи някак неосъзнато, защото аз бих нарекла “несъзнателна” употребата на вина в страната. Свързвам това понятие с липсата на познание върху виното. Образователните центрове са доста нови и при все, че броят на чуждестранни специалисти расте (специалисти по-скоро в търговията, а не в обогатяването на винената култура), пък и макар много китайски винени специалисти да имат чуждестранно (предимно европейско) образование, пътят до консуматора не е прокаран. И какво друго му остава на този консуматор освен слепешката да избира, образно казано. Образно, защото изборът определено е зрителен: по етикета и бутилката. Нека да добавя също, че дори и за тези китайци, които са въвлечени вече в живота на виното, между тях и него все още има разминавания.

Китайците са добри изпълнители, те могат да говорят наизуст с часове, защото концентрацията им се отдава лесно и помнят добре, но щом става дума за интерпретация, те като че ли блокират. И ето тук идва разминаването - виното не може да се научи наизуст, то може само да бъде интерпретирано. Но всичко с времето си, а и с опита! По важното е, че те са любознателни, схващат бързо и са упорити, когато нещо ги заинтригува. В допълнение притежават един изключително фин дегустационен апарат и как няма да е така: китайската кухня е изключително разнообразна и деликатна, текстурата на продуктите, а и на ястията, е нежна. С такъв чувствителен сензорен детектор не би трябвало да съществуват проблеми щом става дума за опитване и на вина. И тук е само въпрос на време винената култура да се развие, което ще се случи тогава, когато средно статистическият китаец престане да вдига чашата си и да пие на екс, но и когато покупвателната му способност позволява да си купува по-качествени вина.

Престоят ми от месец и половина в Китай ми позволи да наблюдавам по отблизо китайското общество. Генерални заключения не мога да направя, но някои детайли не ми се изплъзнаха. Естествено ще споделя тези, свързани с виното. Първоначално си мислех, че ситуацията е частна, защото установих, че китайските ми приятели са хора, които пият вина без да купуват, а бих могла да кажа: и то какви вина! Ясно е, че бутилка качествено вино и в Китай отдавна се приема като оригинален подарък. Нямаше да е лошо ако можеше да последва и съвет как това вино да се изпие, помислих си наскоро. Пък и не само в подобен случай.

С приятелката ми китайка сме поканени на вечеря от неин бизнес партньор от Хонгконг в ресторант, в една от монументалните сгради разположени по кейовете на реката или на т.нар. The Bund. Ресторантът предлага фина традиционна китайска кухня, а винената карта е дълга и много от имената в нея са ми познати. Сомелиерът е особено щастлив да ни представи избраната от него бутилка, която ще подхожда на вечерята ни - Haut-Batailley 2005. Любезно благодаря, жестът е особен, имайки предвид виното, реколтата и мястото, където ще го опитаме. Едновременно с това познавам Пойак в детайли и зная, че виното буквално ще прегази нежното тяло на моите xiaolongbao, както и това на скаридите на моята приятелка. Дисхармонията в този случай не произлизаше от избора на вино от точно тази апелация, а най-вече от избора на реколтата 2005. Необходимо беше точно това да се вземе предвид. Положителната страна на ситуацията бе, че в лицето на моята китайска приятелка открих един чудесен любител дегустатор. Вече насаме, след вечерята, тя бе тази, която първа сподели, че виното според нея е било "много тежко" и е "блокирало устата". Апин е млада жена на 35 години, професионалните й занимания предполагат много чести срещи в реномирани ресторанти, получава редовно подаръци вина и тя самата прави такива. Обича да дегустира, любознателна е и по време на нашите срещи особено ценеше коментарите ми при опитването на различни вина. За такива като нея обаче, любители от Шанхай, на които не е възможно да напуснат Китай, за да се отдадат на това свое увлечението и да ги изучават по-отблизо, не видях особено много алтернативи. Пак с нея обиколихме винените изби в небезизвестния квартал French Concession и с плаха радост установихме, че все пак има нещо, което се случва около продажбата на вина. В една от тях например открихме отдавна насъбралата популярност машина за дълго съхранение на отворени бутилки, в която изборът беше наистина богат, а всички (естествено) бяха в промоция в този момент. Френската следа не ме изненада. Обясниха ни, че четвъртъците са дните за тематични дегустации в избата, основно на френски вина (тук няма как да не се засмея), и дори китайският служител в избата говореше френски... Нека да кажа две думи и за цените. Най-малкото количество измежду възможните три вина, в случая - избраното от мен Condrieu (което стига точно и само за дегустацията), струваше от порядъка на 7 евро.

Надявам се поговорката, която напоследък доста чувам "апетитът идва с яденето" да не прозвучи банално. Поне идва на място, защото сега ще ви разкажа история, която е житейската интерпретация на точно тази притча. Касае знанието, виното, обучението и храната... Да, апетитът към знанията идва със знанието. И въобще апетитът към храната - с храната. Всичко това добре се вплита в шанхайската история на Флори Десвазие - млада французойка, с която както обичахме да се смеем. И не съдбата, а пак виното ни събра. Накратко Флори има магистърска степен от Международната организация за лозата и виното (OIV) и по някакво странно стечение на обстоятелствата последната винарска страна, която е посетила била Китай. Решението й да остане в Шанхай било продиктувано и от възможностите за професионално развитие. Така опитът й се обогатява както в търговията, така и в организацията на събития около виното. Самата тя - страстен дегустатор и брилянтен специалист в своята област, наблюдателна и предприемчива, скоро си дава сметка, че в живота на китайците, малко или повече завладяни от тази напитка, липсва нещо съществено. Те са отворени хора и поглъщат всяка нова информация, но както казва тя: "дори и за тези, които са много заинтересовани да научат нещо повече, вечерта приключва с края на вечерята"...

Тук вече се намесват и културните натрупвания: китайците обожават игрите, а Флори - да предава своите знания. Смеем се на това, че китайците в този случай са като децата - нали най-добрият начин за учене е чрез играта! От две години Флори управлява своята компания Luxia Game & Event. Накратко - всичко се развива под формата на игри в казино, а именно: винено казино, класическо казино, дегустационни курсове. Както обяснява Флори, игрите могат да бъдат подчинени на различни теми - дегустации на различни продукти като спиртни напитки, сирена, шоколад, чай, парфюми, центрове за развлечение (като пътувания, география, музика и др). Тъй като законът в Китай не позволява съществуването на хазартни игри, в които да се печелят пари, решението е едно: вместо тях присъстващите ще печелят предметни подаръци. Поканени са професионалисти от всички области, които биха желали да създадат сплотен работен екип, да рекламират свои продукти, да дадат импулс на комуникацията си или просто да се представят. Всички събития се създават по поръчка според необходимостта. Крупиетата са винени специалисти, които могат да консултират на място и да дадат професионални отговори. Самите казина са в два стила: Лас Вегас и Макао. "Целта на тези игри е да направят виното по-достъпен продукт", казва Флори, "да помогнат на любителите да обогатят своя опит, на начинаещите да придобият добра база, и всичко това под формата на игра, на състезание, на развиване на амбицията за печелене, дори само на знания и предметни награди". 

Желанието да предаде от своите познания в областта на виното разчитам и върху стената на току-що открития от нея винен бар Le Comptoir 贡朵儿, както и в стъпките, които е предприела за ограмотяване на служителите. Първоначалните курсове (безплатни) са за персонала. Всекидневни дегустации на вина, обучение пo сортове и купажи, съчетаването на ястия с вино от повече от 200 предложения във винената карта... Така Флори разполага с екип от пет добре обучени професионалисти в обслужването. "Тези тук са за напреднали", закачам я, защото на стената висят рамкирани и хербаризирани листа от различни винени сортове с техните кратки описания. Погледът ми все пак остава леко скептичен що се отнася до това, че някой ще започне да се интересува от листата, желаейки да обогати винената си култура. Но всъщност, защо не! Оказва се, че базата е една, но в зависимост от културата и различните възприятия, подходът към един или друг човек може да бъде крайно различен.

Ще потърся отново пример в това, с което започнах този разказ: странно, но след връщането си в Бордо започнах все повече и повече да мисля за виното като лечебно средство. Никак не е лоша тази представа. Освен за чувствените си възприятия любителят на (е, хайде да го кажем на червени) вина се грижи за здравето си. Дори само тази мисъл вече е заредена със здраве. Може би именно това бе моят китайски винен урок. Семпъл, но истински. Дайте на човек една чаша вино и не мислете за здравето му!