Рона

Още от древността, гърците стигат до сърцето на Галия (именно долината на Рона), където започват да търгуват с местното население, като споделят опита си в лозарството и винарството. Развитието на винопроизводството по долината на Рона продължава и с идването на римляните, през 125 г.пр.Хр. Още през І в.сл.Хр. се разгаря сериозна конкуренция във винопроизводството между Рим и галските провинции. Намерените по долината на Рона останки от амфори доказват, че това е една от най-древните винарски области във Франция.
След ХІV в. престолът на папата се установява в Авиньон и с това се засилва търсенето на местни вина. Папа Йоан ХХІІ, вторият от седемте папи в Авиньнон, издигнал Châteauneuf du Pape, а Бенедикт ХІІ, третият папа, започва изграждането на папския дворец. Специален указ от 1650 защитава автентичността и произхода на вината от Côte du Rhône. Едва през ХІХ в. Côte du Rhône става Côtes du Rhône, като вече включва и левия бряг на реката. През 1937 г. е въведено контролираното наименование за произход (AOC) Côtes du Rhône.

География, климат, сортове

Долината на Рона се намира в Югоизточна Франция, на юг от Божоле, между Лион и областта Прованс и условно се разделя на северна и южна част. Северът е с континентален климат, мека пролет и топло лято. На юг климатът става средиземноморски, но все пак нюансиран от северния мистрал, който може да духа дни наред без прекъсване. Вината в двете части на областта се различават коренно: червените вина от севера са предимно леки и семпли, но трябва да се отбележи, че именно там се намират плътните вина, създали репутацията на областта. Червените вина на юг се правят от няколко различни сорта, като общото между всички тях са подчертано плодовите аромати, понякога с нюанс на подправки. За вината от южната част на Рона може да се каже, че са и по-гъвкави от северните. Белите вина от северната част предлагат впечатляващ контраст между по-грубите, произведени от марзан и деликатно плодовите, получени от вионие (Viognier).
В основата на големите червени вина от южните райони на Côtes du Rhône стои сортът гренаш (Grenache). На него се дължат ароматите на малина и понякога на сухи треви. На север основният сорт е сира (Syrah), който дава по-силно оцветени вина с повече танини. При отлежаването на тези вина се получават нюанси на подправки и виолетки. Сред останалите сортове се използват сензо (Cinsault) и мурведър (Mourvèdre).
За белите вина долината на Рона се разделя на две части при вливането на притока й Дрома. На север ароматите на праскова от сорта вионие доминират в Кондрио (Condrieu), докато в Ермитаж (Hermitage) водеща роля имат сортовете марзан (Marsanne) и русан (Roussanne). Вината от марзан са по-грубовати и ароматни, докато тези от русан са по-деликатни.
Сред белите, на юг расте значението на гренаш блан (Grenache Blanc), допълнен от бурбулен (Bourboulenc), пикпул (Piquepoul), клерет (Clairette) и пикардан (Picardan). Всички те дават свежи вина и би трябвало да се пият докато са млади.
Наименования
Над 80% от вината с наименованието Côtes du Rhône идват от южната част на областта. Повечето от използваните тук сортове (гренаш, каринян, мурведър) са донесени преди векове от испанските провинции. Безспорно, най-прочутото винарско място в южната част на долината е Шатоньоф дю Пап (Châteauneuf-du-Pape). Виното с това престижно име може да се произвежда от 13 позволени сорта, основните от които са гренаш, сира, мурведър.
Често наричат вината от съседния Жигонда (Gigondas) Châteauneuf du pauvre или "Шатоньоф на бедния", но съвсем без основание. Вината от Gigondas не само не отстъпват, а често са и по-добри от основната гама на "папското" вино. Още повече, че Gigondas е първото село в Côtes du Rhône, получило собствено наименование.
Следващото е дадено на Вакейра (Vacqueyras), където правят много добри и ароматни вина от сира и гренаш.
Единствените две естестествено сладки вина (Vins Doux Naturels), които не се правят в Лангедок-Русийон, са запазена марка на южната част на Côtes du Rhône. Най-известното е Бом де Вениз (Beaumes-de-Venise) и се прави от дребнозърнест мускат. В Расто (Rasteau) също прави естестествено сладко вино, но от гренаш.
Южно от Валанс (Valence) и до Авиньон (Avignon) се правят пенливите вина Клерет де Ди (Clairette de Die) от сортовете клерет и мускат.
В южната част на Côtes du Rhône са регистрирани общо 11 АОС и две VDN (естестествено сладки вина).

Двете най-добри вина в областта Рона - Кот Роти (Côte-Rôtie) и Hermitage (Ермитаж) се произвеждат в северната част на Рона. За вината от Côte-Rôtie може да се каже, че представляват най-елегантният израз на сорта сира. Донякъде това се дължи и на приноса, но в много малко съотношение, на сорта вионие - един от белите с най-деликатни аромати. Въпреки че се отглежда почти навсякъде, този сорт развива най-добре потенциала си в Condrieu и Château-Grillet (Шато Грийе). Добрите реколти на Côte-Rôtie могат да отлежават 20 и повече години. Червените вина на Hermitage се нареждат сред най-прочутите образци в света и се отличават с най-плътно тяло и най-дълъг живот сред вината от Рона. В началото те са богати, танинови и по-скоро затворени, но се разгръщат и развиват нежните си плодови нюанси едва след осмата година. Белите вина на Hermitage се правят от марзан и русан, но несправедливо остават в сянка, въпреки че се славят с изненадващо дълъг живот.
Вината от наименованието Côtes du Rhône (AOC) са класирани в три големи групи:
- Grandes Appellations Locales (Crus)
- A.O.C. Côtes du Rhône Régionale
- A.O.C. Côtes du Rhône Villages
Най-прочутите вина се правят в 13-те Crus от първата категория. Всички те си имат подчертана идентичност и са се превърнали в легенди:
Северна част на Côtes du Rhône
Côte-Rôtie
Condrieu
Château-Grillet
Saint-Joseph
Crozes-Hermitage
Hermitage
Cornas
Saint-Peray
Южна част на Côtes du Rhône
Châteauneuf-du-Pape
Gigondas
Lirac
Tavel
Vacqueras

Последно обновяване: 29 Април 2013
Горе ↑
Още информация Всички статии