Начало - Статии и новини - Акценти - Тирбушон ми дай и повече не ме мъчи
Акценти
   
Тирбушон ми дай и повече не ме мъчи

17 септември 2015, Георги Михов

Лятото свършва, VIP брадърът започва, започва и новият сезон за ресторантите и за търговците на вино. Аз, освен сайта bulgarianwinereport.com и сомелиерството, опитвам да въртя и малка търговийка с внос на вино. И за да не каже някой “този на какъв се прави, за българско вино говори, хвали българските вина, а внася вино”, ще обясня. Публикувам рейтинги и описания на български вина и ако продавах такива, макар и несъзнателно, можеше да съм пристрастен. Това е едната причина. Другата, не по-маловажна, е, че макар и да има море от вносни вина в България, малко са тези, които са с добро качество на справедлива цена, тоест да си струва да дадеш едни 12-15 лева за нещо вносно.

Има писания колко не ставали търговските представители и как се държали в ресторантите, но е време някой да каже някоя и друга дума за управители и собственици. От седмица и нещо се срещам точно с такива, и, казвам ви, не издържах, ще споделя.

Пример 1: Виждам се с наперен управител на лачен ресторант в един от южните квартали. Представям се възпитано, казвам какво правя, какво предлагам и питам дали има интерес към нови неща във винената листа. Младежът ме поглежда с умен поглед и без дори да е погледнал вината или попитал нещо за тях ме застрелва с въпроса „как подкрепяте бранда?”. Аз спокойно опитвам да обясня, че предлагам качествен продукт, а не инвестирам в брандове (разбирай давам пари на ресторанти, за да ми продават виното), но загубвам интереса му и ми се казва, че, тя, винената листа, вече била готова и без това и да съм минел следващата година.

Пример 2: Друг ресторант, този път в центъра на София, част от верига. След уговорка по телефона за среща и дегустация аз отивам. Говорим, коментираме винената им листа, бизнеса като цяло. Собственикът харесва виното, харесва му, че не е масово. И следва любимият въпрос „каква отстъпка даваш”. Аз обяснявам, че не съм дистрибутор и не доставям. Имам дистрибутори, с които работя, и за отстъпка би трябвало да се обръща към тях. Човекът очевидно имаше опит с такива моменти, защото директно ми изстреля „виж сега, това вино ми харесва, ако ми го даваш за 6 лв, го вземам” А виното, което оптвахме е 13 лв на едро. Аз обяснявам, че това е невъзможно, защото и от избата в Италия не излиза толкова. Интересът обаче към мен вече е изгубен и се уговаряме да се търсим след месец. За тези от вас, на които им е любопитно, във винената листа имаше вина само на един голям вносител.

Пример 3: Срещам се с управителка. Обяснявам, че вината не са масови, няма ги във веригите. Тя очевидно няма време за губене с мен и ме сряза веднага: „За пино гриджо работим с еди коя си фирма, за розе с еди коя си фирма”. Аз опитвам да кажа, че с моите вина ще предложи разнообразие на клиентите, вина, които ги няма навсякъде в магазини и ресторанти. Но тя е безкомпромисна: „Какви вина, какви клиенти. Те си пият едно и също, защо са ми нови неща?”.

Пример 4: Имам уговорена среща с управител и на входа ме посреща усмихнат сервитьор. Аз се представям, казвам с кого имам среща, той ме кани, казва да изчакам и тръгва. След две крачки се обръща и ме пита: ”А, бе, дали нямаш някой тирбушон, че моя съм го изгубил?”
Има още много примери за безхаберието и липсата на какъвто и да е интерес или ентусиазъм у кръчмарите в България. Едни марки вина се въртят от години, каквото има в магазините го има и в ресторантите. Това от професионална гледна точка си е безхаберие и липса на пълен професионализъм. Доста мислих дали да пиша или не. Ако само аз имах такива примери, нямаше и да помисля, но си говоря с търговците на вино редовно и всички се оплакват от същото отношение и некомпетентност.

Следващия път ще напиша и ресторантите, и имената на „отличниците”. А вие, ако искате да пиете по-добри вина в заведенията, в които ходите, си ги търсете, питайте за тях, питайте защо ги нямат.

А за тази статия, ако смятате че има смисъл в това, което съм написал, споделете го за да стигне до повече хора.