Програмата за развитие на селските райони отряза възможността за субсидии във винения сектор

Преди броени минути в БТА завърши пресконференцията на Националната лозаро-винарска камара (НЛВК), в която пред журналисти от специализирани и национални медии хората от винарския бранш оповестиха официално намерението си да оспорят последното решение на Министерство на земеделието и храните (МЗХ) по програмата за развитие на селските райони, мярка 4.2. Става дума за това, че преди няколко дни на сайта на МЗХ са публикувани промените по тази програма, според която като "чувствителни" (или приоритетни) сектори са определени следните отрасли на земеделието:

Плодове и зеленчуци
Мляко и млечни подукти
Месо и месни продукти
Етеричномаслени култури

Радослав Радев, председателят на НЛВК заяви: "Опасяваме се, че нашият бранш няма да има възможност да се възползва от ресурса, който предоставя програмата за развитие на селските райони за периода до 2020 година, възлизаща на 270 мл. евро", и допълни, че "винарският сектор предоставя работа на над 200 000 души, които се намират тъкмо в селските райони. Цели семейства и тяхното препитание се дължи на винарските изби, които често са единствените работещи преприятия в такива райони". Радев обърна внимание и на временната заетост по гроздобер и на ромското население в много селски райони.

"Нещата са комплексни. Ние сме сектор-визитка, знаете че България е традиционна винарска страна. Освен това виното е печеливш бранш", казаха представителите на виното, участници в пресконференцията. Според тях става дума за едно политическо решение което е немотивирано и споделиха, че за да се стигне до тук вече многократно са се опитвали да решат проблема на експертно ниво. След което решават да търсят гласност. 

"Конкуренцията ни в лицето на страните от Новия свят е добре субсидирана от съответните държави и така нашето вино става неконкурентно способно", заяви Цветелина Николова, изпълнителният директор на Катаржина.

"Виното все пак е експортно ориентиран сектор у нас, като само последните години има спад от 62-63% за Русия, където макар българското вино да не е поставено в забранения списък, то съвсем тенденциозно бива изтласквано от вината от Крим и Абхазия. Освен това нашето вино е имидж. Дори по протокол обикновено се подарява бутилка вино, не съм чул да се подарява буркан зелен фасул", каза Радослав Радев от НЛВК.

Другите двама представители на пресконференцията бяха Десислава Николова от СИС Индъстрийз и Йордан Чорбаджийски от Черноморско злато, които също заявиха, че не биха искали виното да се сравнява с останалите сектори, а просто да има равни шансове. "Ако плодовете и зеленчуците са приоритет на МЗХ, защо тогава повечето плодове и зеленчуци в магазините са вносни?", зададе логичния въпрос Цветелина Николова от Катаржина.

Заместник-министърът на земеделието и храните Васил Грудев представляваше ресорното министерство на пресконференцията и заяви, че е дошъл, за да засвидетелства уважението си към целия сектор, особено на фона на драстичния спад в износа на български вина в Русия и лошата 2014 реколта. Той заяви, че разбира опасенията на винарите, но според него няма причина за тях, защото макар да не е определено като приоритетно, винопроизводството може да кандидатства по мярка 4.2 за модернизация на съществуващи винарски изби или изграждане на нови. И все пак подчерта, че приоритетите на МЗХ до 2020 година остават плодовете, зеленчуците, млякото и месото, при това само ако преработвенето се отнася за продукти, произведени в България.

"Ние не казваме, че сме лишени от възможност да кандидатстваме, а че сме поставени в неблагоприятна позиция спрямо чувствителните сектори", заявиха представителите на бранша пред медиите.

На въпроса на DiVino как все пак Министерството на земеделието и храните смята да подпомага винарския бранш през следващите пет години до изтичане на мярката по тази програма, заместник-министър Грудев обясни: "Има отделна национална програма за подпомагане и развитие на лозаро-винарския сектор на стойност 133 млн. евро. Освен това винарите ще имат шансове да кандидатстват и по програмата за развитие на селските райони, мярка 4.2 и съм сигурен, че до 2020 година ще има одобрени проекти в този сектор, въпреки песимизма на колегите". Пред медиите освен това той заключи, че фокусът на тази програма и на тази мярка все пак ще остане в определените сектори.

Припомняме, че националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор започна да действа от началото на 2014 година и ще изтече до края на 2018 година. Ето как са разпределени средствата по нея:

- Промоции в чужбина - 7,5 млн. евро;
- Преструктуриране и конверсия на винени лозя - 80,81 млн. евро;
- Събиране на реколта на зелено - 2,2 млн. евро;
- Инвестиции - 42,5 млн. евро.