Начало - Статии и новини - Новини - Две от кандидатурите в Кулинарното наследство на България
Новини
   
Две от кандидатурите в Кулинарното наследство на България

28 август 2018, DiVino

23-годишната Камелия Димова е от Габрово и кандидатства в конкурса на Метро и Българската асоциация на професионалните готвачи - Кулинарното наследство на България с вдъхновяващ свой продукт: твърд мармалад от сини сливи, който е по-вкусна разновидност на прочутия местен пестил, наричан още габровски шоколад.

Пестилът се е правел навремето от традиционен за района сорт сливи (караджейки), с много висока захарност и ниско водно съдържание, но впоследствие за производството му се използват и други хибридни сортове. Сливите се сваряват до гъста консистенция без никаква допълнителна захар и получената смес се полага на тънък слой върху дървени плоски дъски. След като първия слой изсъхне, се обръща и върху него се намазва следващ пласт. В оригиналната рецепта пластовете са шест. Оставят се да съхнат на сухо, тъмно и проветриво място, след което се отделят от дъските и се навиват на руло. Производството на пестил започва през септември и обикновено трябват няколко месеца, за да стане готов за консумация. Изисква се особена прецизност, за да не се втвърди продуктът до степен, която е заплаха за зъбите.
"Основното при пестила е отделянето на сока на сините сливи. Консистенцията му съдържа само месестата част на плодовете и люспите. Това го лишава от някои полезни вещества", обяснява Камелия Димова. Затова тя е решила да използва за направата на своя твърд мармалад целите плодове. Пълната рецепта Камелия пази в тайна, но резултатът е свеж и ароматен, блокчетата мармалад на вид са като известния габровски шоколад, само че са подходящи за всякакъв вид зъби.

"Днес всички са луднали по здравословни храни, а е достатъчно да се върнем към рецептите на нашите баби и дядовци" - казва Камелия - "природосъобразният начин на живот и екологичното производство на храни са част от българските традиции. Например сушените плодове навремето са се сушели на слънце или в естествени сушилни, без електроенергия. Бялата захар е била много скъпа и са подслаждали продуктите с мед. Това ми се иска да възкресим и ние сега", завършва тя.

Фестивали

В силистренското село Нова Черна се готвят за Фестивала на мамалигата, насрочен за 6 октомври. Там пазят рецептата за царевичния деликатес от 1750 година насам. На фестивала има и конкурс за автентично облекло, надпявания и надигравания на български и румънски художествени колективи. Целта му е да пази и популяризира народния фолклор чрез песен, танц, слово и храна, да осъществи приемственост между поколенията.

В конкурсната част за приготвяне на мамалига право на участие имат майстори-любители, като мамалигата се приготвя на място - на огнище с пиростия или триножник; в чувен; бърка се с факалец (дървена лъжица). Организаторите обясняват, че за Черненската мамалига са необходими: царевичен грис - 500 гр., вода - 1,5 л., сол - 1 с.л., а приготвянето й е истинско майсторство: водата се сипва в съда, прибавя се солта, изчаква се да заври. С постоянно бъркане с дървена лъжица постепенно се прибавя царевичния грис и се бърка докато се получи гъста еднородна смес, която се отделя от стените. Готовата мамалига се изсипва върху софрата и се реже с конец. Предлага се топла с прясно мляко, с кисело мляко, със сирене, със саламура от сушена риба, залята с вода, чесън и оцет и т.н.

Сегашното село Нова Черна, което се намира по пътя от Силистра за Русе, е създадено от преселници-българи от с. Черна, което днес е в Тулчанския район в Румъния. Мамалигата е едно от традиционните ястия от царевично брашно в Румъния, но е запазена и в бита на българските села от Южна Добруджа.