Начало - Статии и новини - Акценти - Върти ли се винената култура около рекламата?
Акценти
   
Върти ли се винената култура около рекламата?

26 август 2015, Георги Михов

В България има около 130 работещи изби, а няколко са в процес на изграждане и скоро ще заработят. Средно по 6 вина от изба прави около 800 различни вина, без да броим вносните. За колко от тях знае българинът и колко от тях могат да се видят по рафтовете на магазините. Погледнете цифрите, погледнете рафтовете. Сега пак погледнете цифрите и пак рафтовете. Вие не сте на кон, а сте в България и познавате малка част за българските вина.

DiVino е единственото списание, което е профилирано само за вино и спиртни напитки и отразява темата вино. Бакхус от няколко години смени посоката и сега покрива от всичко по малко. И това е в страната, където винопроизводството има вековни традиции и се очаква то да е приоритетно. Същата постна картинка е и в интернет. Блогърите, които пишат за вино, се броят на пръстите на едната ръка, сайтовете за вино на пръстите на другата. Когато говорим за храна е нормално да говорим и за вино. В кулинарните ТВ предавания в България, чрез които винената култура би стигнала до най-широк кръг от хора има една спънка - Закона за медиите. Ако ще е нещо свързано с вино, то трябва да е платено като реклама, на цени, на които плащат и “газовете в стомаха” и “микробите” и “гъбичките”.

Кулинарните списания и сайтове също почти не засягат темата. Липсват коментари за вина, съвети за съчетаване на конкретни ястия с конкретни вина, информация за изби. Това, което се появява от време на време, обикновено са рекламни публикации.

Логично би било в големите ежедневници да се коментират различни вина поне един път седмично, така както е в Европа. Eжедневници като The New York Times, The Telegraph, Le Figaro имат седмична колона посветена на виното.

С няколко думи, популяризирането на винената култура на българина е оставена на едно списание, няколко сайта, няколко ентусиаста във Фейсбук, и зависи най-вече от маркетинговия бюджет на търговците и производителите на вино. И докато нещо не се промени, бидонната търговия с наливни вина ще процъфтява, шампанското ще се свързва с Нова година, реколтата на етикета на виното ще е без значение и домашното на дядо ще е мярка за качество за болшинството от българите.