Начало - Статии и новини - Винени области - България - наименования за произход и географски зони
Винени области
   
България - наименования за произход и географски зони

03 февруари 2010, DiVino

През 1978 за пръв път в България се приема официален Закон за виното, според който се регламентират качествените категории. В основата си нормативният документ е подобен на френското законодателство, където най-голямо значение има произходът и района на производство. По-късно, в началото на 2000, у нас влиза в сила последният Закон за виното и спиртните напитки, който е хармонизиран с европейските норми. Според него има две основни категории: трапезни вина и качествени вина от определен район.

Най-разпространената и значима за пазара категория в момента е трапезното вино, което е с означено географско указание или регионално вино.

Според Закона за виното и спиртните напитки: 

"Регионално е трапезното вино, което е означено с географско указание, при условие че е произведено от грозде, получено в лозарския район, чието име носи виното, от определени по реда на наредбата по чл. 24, ал. 1 разрешени или препоръчани сортове лози.

Допуска се използването на географско указание за означаването на регионално вино, представляващо купаж от вина, произведени от грозде, произхождащо от различни лозарски райони, при условие че 85 на сто от гроздето произхожда от лозарския район, чието име носи съответното регионално вино."

Регионалните вина се отнасят към двата основни района в България - Дунавска равнина и Тракийска низина, още наричани Северна и Южна България. Това се наложи след постановленито на Министерски съвет № 162/13.07.2006 г. Географската граница, и в този случай - административна, е Стара планина.

До преди това България беше районирана на пет основни географски области, които освен това са обособени и като почвено-климатични зони за производството на вино, а именно:

Югозападна България, Тракийска низина, Розова долина, Черноморски район, Дунавска равнина

Контролирано и гарантирано наименование за произход (КГНП)

Не така стои въпроса в най-високата категория на вината със заявен произход. У нас има обособени зони с контролиран и гарантиран произход. Те са регламентирани предварително, подчиняват се на стриктен контрол и изискванията за контрол върху насажденията са изключително сериозни. В повечето случаи производителите се отказват да се придържат към строгите правила, разчитайки на това, че масовият потребител няма нужда от апелации, а от качество на съдържанието в бутилката. Ситуацията е много подобна на наименованията за произход DOC и DOCG в Италия, съотнесени към регионалните вина може да се потърси сравнение с категорията IGT. В тази категория се намират супер тосканските вина-икони като Ornellaia или Solaia, които се продават по-успешно и на по-висока цена от вината с най-високата апелация DOCG. Ето как точно стои въпроса с традиционните и допълнителните наименования на вината в България:

Традиционни наименования

1. Гарантирано наименование за произход - "ГНП" (guaranteed appellation of origin). За качествените вина сътветно - КВГНП - качествено вино с гарантирано наименование за произход.

2. Гарантирано и контролирано наименование за произход - "ГКНП" (guaranteed and controlled appellation of origin). За качествените вина - качествено вино с гарантирано и контролирано наименование за произход КВГКНП.

3. Благородно сладко вино - "БСВ" (noble sweet wine). 

Допълнителни традиционни наименования

1. Ново или младо (young wine)

2. Премиум (premium)

3. Резерва (reserve)

4. Премиум резерва (premium reserve)

5. Специална резерва (special reserve)

6. Специална селекция (special selection)

7. Колекционно (collection)

8. Премиум оук (premium oak)

9. Беритба на презряло грозде или беритба на благородно узряло грозде, или беритба на презряло и ботритизирано грозде (vintage of overripe grapes or vintage of noble ripe grapes or vintage of overripe and botrytis grapes)

10. Розенталер (Rosenthaler)

При етикетиране на качествено вино от определен район могат да се използват допълнителните специфични традиционни наименования: "барик", "премиум оук" или "първо зареждане в дъбова бъчва", "специална резерва", "специална селекция", "колекционно".

Индикацията "барик" може да се впише при условие, че алкохолната ферментация на виното е извършена в дъбово буре с обем до 500 литра. Индикацията "премиум оук" или "първо зареждане в дъбова бъчва" може да се впише при условие, че съзряването на виното е извършено в ново дъбово буре с обем до 500 литра. Индикацията "специална резерва" може да се впише при условие, че виното е отлежало най-малко 1 година след изтичане на срока на отлежаване, установен в акта за утвърждаване на качественото вино от определен район. Индикацията "специална селекция" може да се впише при условие, че виното е отлежало най-малко 2 години след изтичане на срока на отлежаване, установен в акта за утвърждаване на качественото вино от определен район. Индикацията "колекционно" може да се впише при условие, че виното е отлежало най-малко 1 година след изтичане на срока на отлежаване, установен в акта за утвърждаване на качественото вино от определен район, отлежало е в бутилки най-малко една година след изчерпване на партидата "специална резерва" и е в количество не повече от 1/2 от партидата "специална резерва".

Контролирани наименования за произход (Апелации)

В момента в България има 47 обособени региона за качествени вина. За производство на качествени вина с гарантирано и гарантирано и контролирано наименование за произход са очертани следните райони. Ето техният списък:

Видин, Ново село, Плевен, Лозица, Върбица, Ловеч, Русе, Лясковец, Свищов, Сухиндол, Павликени, Шумен, Нови Пазар, Велики Преслав, Хан Крум, Драгоево, Търговище, Варна, Евксиноград, Северно Черноморие, Южно Черноморие, Поморие, Сунгурларе, Славянци, Карнобат, Септември, Пловдив, Асеновград, Карлово, Хисаря, Перущица, Брестник, Ямбол, Стара Загора, Оряховица, Сливен, Шивачево, Нова Загора, Хасково, Ивайловград, Любимец, Стамболово, Сакар, Долината на Струма, Сандански, Мелник, Хърсово.

Тук ще разгледаме едва няколко сред тях, като се надяваме този списък да се увеличава с времето и с помощта на вас, нашите читатели:

Поморие и Бургас

Не напразно Поморие и Бургас обикновено вървят ръка за ръка, тъй като в географско отношение те са първо много близко един до друг и второ доста подобни. Отнасят се към Черноморската зона, областта на Южното крайбрежие и подобластта на Бургаската низина. Наклонът на релефните форми е слабо изразен, с преобладаващата посока на изток, към Бургаския залив и свързаните с него лимани. Към Бургаската низина принадлежи и Айтоската котловина.

Климатът там се отличава с мека зима и топло, сухо лято. Средната годишна сума на валежите е 470-585 мм. Месеците с максимални валежи са юни и ноември, а с минимални – август и септември. Максималните температури през лятото рядко надвишават 28-30оС. Характерна особеност на климата в района са силните северни и североизточни ветрове, които духат през студената част на годината и отвяват снежната покривка. Силните ветрове причиняват и значима по размери ветрова ерозия на почвата.
В резултат на неотектонските движения в низините и котловините са се образували просторни наносни конуси, а на места вследствие потъванията се е влошил естественият дренаж и са се развили вторично процеси на заблатяване и засоляване на почвите. Основната почвена покривка се състои от смолници и канелени горски почви, макар че около Айтоския и Еминския дял на Източна Стара планина се срещат най-различни гранити, варовити пясъчници и други почвени отлагания, на коитосе дължат характерните минерални нюанси в някои от белите вина на "Черноморско злато", Поморие. По тази причина сортовете, които са предочитани в района около град Поморие са шардоне, мускат, юни блан и мерло, а около Бургас и на юг - шардоне, мускат, траминер, совиньон блан и каберне совиньон.

Асеновград

Сортовете, на които Асеновград дължи винарската си слава, са мавруд и памид. Маврудът и до днес е символ на черно, гъсто вино, за което се е утвърдил изразът "в кърпа да го носиш". За съжаление това са само народни легенди, а истината е, че мавруд е на чак толкова обагрен сорт с пикантен характер. Този край е винарски от столетия, но за съжаление преди един век претърпява сериозна криза с проникването на филоксерата в Южна България. В асеновградските лозя тя стига през 1903 и за пет години ликвидира около две трети от тях. Възстановяването било бавно и мъчително. Прочутият "Асеновградски мавруд" е не повече от 100 декара, като около самия град има 250-300 декара. Останалият е в селата Марково, Първенец, Брестник, Куклен, Цалапица и Нови извор, където преобладават канелено горски почви, черноземи, смолници и алувиално-ливадни отлагания. Сумата на валежите е около 550 мм. с типичнен умерено-континентален климат
Някои вярват, че някогашният мавруд е безвъзвратно загубен. Той е къснозреещ сорт и силно зависи от климатичните условия, които често са неблагоприятни. Бъдещите опити на талантливи винари се надяваме да докажат обратното.

Сунгурларе

Сунгурларската долина спада към района на Розовата долина, разположена е в южните поли на Източна Стара Планина. Формата й е коритообразна. Климатът е мек, с влияние от Черно море и сравнително висока, постоянна влажност на въздуха през цялата година. Слабият въздушен дренаж в долината и оградните склонове създават специфичен топлинен режим, където дори през зимата температурите рядко падат под 0°С. Сунгурларската долина се дели още на два лозарски микрорайона: "Слънчев бряг" (вълнообразен релеф, канелени горски почви върху палеогенови материали) и "Припека" (възвишението, северно от Сунгурларе с делувиално-колувиални, средно песъчливо глинести почви).
Заради най-долния слой на почвата (акумулативната част на склона), който на места се отличава с ниска пропускливост лозята се отглеждат преди всичко по наклонени терени. Почвите тук на места са ерозирани.
Най-подходящ за отглеждане се смята червения мискет. Освен него в тези условия най-добре виреят шардоне, совиньон блан, траминер и ризлинг. Твърди се, че отглеждането на сортове за червени сухи вина върху изследваните почви (делувиално-колувиални) не е оправдано, защото специалистите прогнозират незадоволително качество.

Сухиндол

Сухиндол е разположен около северната ивица на Средния Предбалкан, по средното поречие на река Росица. Районът има сложен и разнообразен насечен релеф - равнинен, хълмист и полупланински, но преобладават хълмистите терени. Надморската височина се движи от 100 до 525 м, а наклонът от 2 до 40°. Изложението на терените е разнообразно, но най-често южно, северно и източно. Районът е доста обширен по площ, затова специалистите го разделят на четири подрайона. Първият микрорайон са южните склонове на възвишенията под село Коевци: отличен въздушен дренаж, песъчливо глинест състав на почвата, в която на места се наблюдават различни по големина варовити скални късове. Почвата е с добър запас от влага. Отглеждат се червени сортове (каберне совиньон, мерло и гъмза). Вторият лозарски микрорайон е наричан още Крамолинска долина. Теренът е със североизточно изложение, а почвите съдържат високо количество желязо и над 2% хумус. Това ги прави идеални за отглеждане на мерло, гъмза и пино ноар. Третият микрорайон са най-ниските части на долината и е с лош въздушен дренаж, затова в по-студени зими има рискове от измръзване. Почвите също са неподходящи отглеждане на горзде за качествнеи вина, но там виреят добри десертни сортове. И четвъртият лозарски микрорайон на Сухиндол обхваща южните склонове на Крамолинската долина. Почвите са с лек механичен състав, съдържащи различни по големина варовити късове и малко органично вещество, заради това там е подходящо да се отглеждат сортовете шардоне и ризлинг.

Ивайловград

Районът е разположен по долното поречие на река Арда и крайните източни части на Родопите. Климатът е със средиземноморска типичност: мека зима, горещо и сухо лято, продължителна есен. Надморската височина е в границите на 150-300 м н. м. р. Преобладават сиви и кафяви горски почви с необходимия запас от влага на основата на варовик. Варовиковите скали в околността, които някога са били дъно на море са с много богат минерален състав. Наклонът е силно подчертан, с югоизточно разположение. Ивайловград (както и Любимец) са районите с най-много слънчеви дни през годината.
Абсолютен фаворит на винарите тук е мерлото, което дава изключителни резултати, заедно с каберне и памид. От белите най-добре на местна почва вирее димят, но според специалистите експериментите с шардоне също биха изненадали приятно лозарите и винарите.