Начало - Статии и новини - Акценти - Джим Мъри за уиски религията
Акценти
   
Джим Мъри за уиски религията

06 ноември 2018, Веселина Маринова

Наричат английският журналист Джим Мъри гуруто на уискито. Ревютата и оценките му са следени неизменно от целия уиски свят. Неговата Whisky Bible ежегодно дава приза Най-добро уиски на годината

Няма да е преувеличено да кажем, че мистър Мъри е най-известният в момента критик в уиски индустрията; той стои и зад различни емблематични уиски проекти, консултирал е възраждането на дестилерията Ардбег, както и редица проекти в Ирландия и САЩ. Нерядко оценките на Джим Мъри могат да създадат или да отнемат мястото на дадено уиски на глобалния пазар.

И ето че Джим Мъри идва в България! Ще бъде специален гост на Old & Rare Whisky Show – едно изключително уиски събитие, планирано за този уикенд - 9 и 10 ноември в Пловдив.

На 10-и, в събота, мистър Мъри за пръв път ще представи официално последното издание на Whisky Bible за 2019 и ще даде гласност на интересни факти около световната уиски индустрия и локалните й измерения, историята и бума в последните две десетилетия.

Успелите да се преборят за билет ще получат и посвещение от Джим Мъри в своята Whisky Bible 2019. А по-късно, отново в съботния ден, е дегустацията на сляпо на пет уискита, избрани от самия Мъри – той ще онагледи опита си на оценител и критик на уиски. В края на дегустацията ще бъдат разкрити самите напитки. Дотогава остават в тайна.

Предлагаме ви интервюто*, което Джим Мъри даде специално за нас в брой 32 на списание DiVino Magazine.

Бихте ли разказали как започна любовната ви афера с уискито?

Започна още в началото на лятото на 1975. Бях 17-годишен журналист и обикалях на стоп из Шотландия по време на ваканцията си. Бях твърдо решен да посетя някоя дестилерия и го направих: отидох в Талискър на остров Скай. Пуснаха ме в склада и склададжията беше така любезен да отвори една бъчва и аз дегустирах и усетих за пръв път цялата сила на малца. Това преживяване, честно мога кажа, промени живота ми. От този момент нататък дегустирах и водех дегустационни бележки за всяко едно уиски, което успеех да намеря.

Какви умения и предпоставки са нужни, за да стане човек световноизвестен критик на уиски? Как се случи при вас?

Не мисля, че човек може да усвои уменията, които ще му позволят да стане световен авторитет в уискито. Или сте родени с тях, или не. Някога бях нелош футболист, но дори и да бях тренирал всеки ден в течение на две години с А-отбора на Барселона, далеч нямаше да мога да играя за тях. Със сигурност щях да стана по-добър играч, но никога играч от световна класа – то не е нещо, което можеш да научиш. Аз просто съм късметлия. Не мога да сменя и една електрическа крушка, но ако някоя компания за уиски ми изпрати проблемен бранд, обикновено мога да го разчопля, да намеря грешката и да го възродя за ден или два.

Между 1975 и 1992, като вестникарски журналист, посетих всяка дестилерия, която можех да намеря, опитах всяко уиски, до което можех да се докопам. Учех, учех, учех. Слушах. Гледах. Експериментирах. Поглъщах... и нямам предвид алкохол!

Джим Милн, легендарният мастър блендер на J&B, беше човекът, който ме убеди да водя дегустационни бележки, понеже разбра, че имам онова инстинктивно вродено усещане за уискито, каквото имат топ блендерите, и бях създал разбираем за него език. Бях потресен. Никога не ми беше хрумвало: смятах, че съм просто един от многото уиски ентусиасти, който като журналист намира време да пише истории за индустрията. С подкрепата на Джим през 1992 аз обърнах гръб на стандартната журналистика и приех предизвикателството да стана първият в света журналист, пишещ само и изцяло за уиски.

През 1992 индустрията беше много различна от днешната. Но честно казано почувствах, че мога да помогна като пиша за публиката и като пиша с все по-голям авторитет и опит. Топли ме мисълта, че съм изиграл активна роля в международния възход на уискито. През годините съм срещал хора, убедени, че фактът, че не съм изпушил и една цигара през живота си, е допринесъл много за способността ми да разпознавам аромата и вкуса на уискито в такива детайли. А що се отнася до условията: мястото, където дегустирам, е максимално изолирано от миризми, а на екипа ми е забранено да ползват парфюми или одеколони. Всичко е под строг контрол.

Има ли разлика в понятията (и определенията) за добро уиски – сега и преди 30 години?

Да. Преди трийсет години не беше позволено едно уиски да мирише на сяра. Сега в името на печалбата някои компании промотират тази глупост. Това щеше да е немислимо за индустрията преди 30 години и не би трябвало да се приема и днес. Което е ирония. Защото днес хората очакват повече от едно уиски в сравнение с тогава, когато оцветители се добавяха практически на всяко уиски извън Кентъки. Но най-голямата промяна е – и според мен Whisky Bible има голям принос за това – сега хората разбират, че голямото уиски може да произхожда от всяка част на света, не само от Шотландия. И че лошото уиски също може да идва от целия свят, включително от Шотландия.

Каква система за оценяване следвате? Вие ли сте неин създател?

Да. Доколкото зная, Whisky Bible на Джим Мъри беше първата книга-справочник за напитки, която раздроби оценката от 100 точки в различни секции. И 15 години и 16 издания по-късно все още е така. 

Съвсем просто е: давам максимум по 25 точки съответно за нос, вкус, финал и баланс. Балансът е може би ключовият фактор и най-много затруднява читателите, защото трябва да видят как една страна от характера на уискито се уравновесява от друга. Това е страхотен начин да накараш хората наистина да опитат и да разберат уискито в устата си. И, да, създадох системата през 80-те години на миналия век, докато експериментирах как най-добре да разбирам уискитата и как да ги разграничавам по качество.

Смятате ли, че следващото поколение уиски блогъри и всякакви други критици на уиски в интернет могат да си спечелят авторитет?

Зависи дали го правят, за да начешат собственото си его, както се случва при много от тях, или пък истински разбират уискито и могат да доведат това разбиране до широката публика. Както казах и преди, аз изучавах уискито повече от 15 години, преди дори да си помисля, че имам право да давам мнение за него. Не искам да кажа, че при всички трябва да е така. Но малко взискателност към себе си би била уместна. На 16 години аз имах собствено ТВ предаване, на 21 името ми стоеше на първа страница на национален вестник с тримилионен тираж. Да виждам името си отпечатано някъде не означава нищо за мен. Вече съм продал около един милион книги, дори не мога да се сетя колко пъти съм се появявал по телевизията и така нататък. Това вече го знам. Всичко, което ме интересува, е да разпространявам посланието: да помогна на хората да откриват велики или интересни уискита, да се опитам да ги спра да пилеят парите си за некачествено или безинтересно уиски. Все още пиша за публиката, не за индустрията. Все още правя кампании. Така че всичко опира до въпроса защо го прави даден блогър. Срещал съм по света такива, които наистина са доста добри и съм се радвал на работата и философията им; срещал съм много, чиято задълбоченост в знанията и разбирането им е под въпрос. И мотивацията.

Защо качественото уиски е толкова скъпо и защо ескалират цените?

Причината е най-вече Китай. Компаниите са намерили нови пазари за уиски от най-висок клас – или поне, което се възприема като такова – и съответно цените скачат. Предлагане и търсене ...и (въз)приемане.

Какво е мнението ви за световната треска за инвестиции в уискито? Как и защо се появи?

Всъщност не мога да говоря за това тук. Това е темата на ударната секция в моята Jim Murray’s Whisky Bible 2019. Отговорът ми – в големи детайли – е там!

*Интервюто е публикувано със съкращения. Цялото интервю можете да прочетете в бр. 32 на сп. DiVino Magazine.

Джим Мъри за уиски религията01 Джим Мъри за уиски религията
Джим Мъри за уиски религията01
Джим Мъри за уиски религията