Châteauneuf-du-Pape - една славна апелация! от Емил Коралов 11 Август 2017

През XІV век папата се мести. От Рим в Авиньон. Очевидно не завинаги, но цели 67 години Римокатолическата църква се ръководи оттам. Преместването е при папа Климент V. Той е французин, избран през 1305 и преместил управлението на Римокатолическата църква през 1309. За причините, който иска, може да се поразрови в интернет или в книгите.

Папа Климент V е първият от седем авиньонски папи и той е човекът, който в някаква степен открива интересните почви на региона. Неговият наследник Йоан XXII – не само на престола, но и като винолюбител – е вторият и най-важният за виното. На 12 км от Авиньон, който е и негов роден град, има хълм с чудесна панорама и той решава да си построи там лятна резиденция. Папските резиденции обикновено са замъци. И понеже е нов и е на папата, затова и става известен като Châteauneuf-du-Pape. Дали за да подкрепя местното производство, или защото наистина му е харесвало, но той става първият промоутър и рекламно лице на виното от този регион. Виното вероятно не е било лошо, но това явно не е било достатъчно, защото, след като папите се връщат в Рим през 1376, виненият регион позагубва от блясъка си, и то за цели 500 години.

Иначе в района се прави вино от над 2000 години – доста по-рано, отколкото в Бордо или Бургундия. През ХІХ век някой умен винар се сеща, че папската история може да бъде използвана за маркетингови цели, и така се създава легендата за виното Châteauneuf-du-Pape. Ако папата не се беше преместил, дали този винен регион щеше да има същата слава? Моето скромно мнение е, че да. Щеше да се казва по друг начин, но тероарът си е същият. А той е този, който прави нещата. Не изцяло, но в голяма степен. А легенди винаги могат да се измислят.

Châteauneuf-du-Pape е едно от най-известните места във винената област на Франция Cotes du Rhone или долината на Рона, както ние й казваме. Долината на Рона всъщност са две винени области - по-скоро различни, отколкото приличащи си, които по исторически, географски, икономически и не на последно място маркетингови причини се водят като една. Châteauneuf-du-Pape е в Южна Рона и там е безспорен първенец във всяко отношение – и количествено, и качествено. В Северна Рона лидерът по количество (Crozes-Hermitage) не се смята и за такъв в качеството, макар че има страхотни вина и от там. Цялата Cotes du Rhone е втората по производство зона във Франция след Бордо със своите над 70 000 хектара лозя и над 3 млн. хектолитра вино. (Това е класация на областите, в които има лозя от категорията AOC. Иначе най-голямата френска винена област е IGP OC, която се намира между Лангедок и Русийон и е с 6 млн. хектолитра. За сравнение на мащабите – в България производството не достига и до 2 млн.). Така наречените крю зони в Долината на Рона, или AOC плюс VDN (Vin Doux Naturel – естествено сладки вина), са малко под 600 хил. хектолитра, 85 хил. от тях се падат на Châteauneuf-du-Pape. Това никак не е малко – прави около 6 300 000 бутилки само вино в категорията AOC. Châteauneuf-du-Pape винаги е на добра цена за производителя и търговеца, но на консуматора със сигурност би му се искало да е по-ниска. Производството е относително голямо, сравнено с останалите крю части на Долината на Рона, но всъщност не чак толкова. А и стилово, и тероарно разнообразието е голямо – това е предпоставката цените да са високи: трудно е да си намериш алтернатива на нещо, което харесваш, и ако много го искаш – плащаш. Освен концепцията на съответния винар причина за шатоньофското разнообразие са почвите. На практика в тази малка зона има три вида почви.

През периода на палеогена преди 60 милиона години тогавашното море е наводнило долината на Рона и след оттеглянето си оставя седиментна скала, глина и варовик. Алпите се сформират в началото на кватернера (2,5 млн. години) по време на ледникова епоха, последвана от топъл период, при който ледниците се разтопяват и тонове малки обли камъчета - гале (galet), се оказват върху скалите на днешната долина на Рона. Серия от 4 ледникови епохи и след това топли периоди обясняват днешното разнообразие на почвите в Châteauneuf-du-Pape. Най-общо те са пясъчни и глинести, покрити с гале в по-високата част, където е плато; смес от пясък, червена и сива глина и варовик, покрити с остри камъни на изток; плитки пясъчни и глинести без нито едно камъче. Защо са важни камъните – те предпазват лозята от жегата през деня, отдават топлина през нощта и задържат водата.

Климатът е горещ през лятото, влажен и хладен през зимата. Духа мистрал от юг, понякога с над 100 км/ч, както и северен вятър от долината, но това помага за много бързото изсушаване на лозята след обилни дъждове и ги предпазва от болести.

Позволените сортове в Châteauneuf-du-Pape са 13. Тези, с които може и да не си пълните главата, са клерет, пикардан, бурбуленк, мускарден, куноаз, сензо, вакарез, пикпул, терет. Важните са русан от белите и сира и мурведър от червените. А най-важният е гренаш – царят на Южна Рона. Царят всъщност е червеният гренаш ноар, защото има и блан (бял), който също е разрешен. Във френския закон пише само гренаш. Обаче сортовете реално стават 14.

В Châteauneuf-du-Pape няма много големи производители, което също е фактор за по-високите цени. Има доста малки – цели 320. Апелацията е популярна с червените си вина, но 7% все пак са бели. Белият Châteauneuf-du-Pape е изключително интересно вино, което, сравнено със 700-годишната история на района, си е направо бебе. Не е много сигурно дали преди началото на ХХ век изобщо някой се е осмелявал да направи бяло вино в тази гореща област. Châteauneuf-du-Pape е много важен за френското винарство и по друга причина. Това е областта, която е основата на закона за апелациите в съвременния му вид. През 1923 част от винарите на Châteauneuf-du-Pape осъзнават, че действащият закон за наименованията за произход (AOC) от 1919 е твърде общ, отнася се само до географски зони и по никакъв начин не защитава качеството на вината. Самите винари от зоната създават още през 1894 синдикат, който да се бори с измамите и уронването на престижа на вината и който има някакви успехи. Но законът от 1919 е толкова неясен, че всеки отново започва да прави каквото си иска. Тогава те се обръщат към барон Ле Роа Боазомарие – техен колега и адвокат, с молба да им помогне да защитят качеството на виното си. Той се съгласява, но при условие те да обещаят, че ще са пример за честност, почтеност и дисциплина. На 4 октомври 1923 се създава съюз на производителите, барон Ле Роа е избран за президент и първото нещо, което прави, е да вкара в съда в Оранж искане управата да определя всички условия, необходими, за да може едно вино да се нарече Châteauneuf-du-Pape. Освен за географски граници става дума за сортове, начин и гъстота на засаждане, добив, алкохолно съдържание и ред други неща. Десет години са необходими това да стане факт, но на 21 ноември 1933 г. Châteauneuf-du-Pape става първото френско AOC. През 1935 системата официално е приета в цяла Франция и с доста изменения, но без да се нарушава философията й, действа и днес.

Наскоро посетих един от производителите в Châteauneuf-du-Pape – Famille Quiot. Това е производител, който за мащабите на апелацията е голям. Освен там Quiot имат още две места, където произвеждат вино - Château du Trignon в Жигондас, Южна Рона, и Domaine Houchart в Прованс. В Châteauneuf-du-Pape притежават две изби. Domaine Duclaux, както и споменатите по-горе, са придобити от семейството през годините. Втората е Domaine du Vieux Lazaret и тя е свързана с дългата винарска история на семейството. Както повечето фамилни истории, и тази е низ от възходи и падения. Всичко започва през 1748, когато Антоан Кио, вече притежател на лозя на други места наоколо, купува първите си 8 хектара в Châteauneuf-du-Pape. В началото на ХІХ век вината на Кио се продават и в бутилки, а сред клиентите са високопоставени личности и ценители. В средата на ХІХ век тогавашният наследник на фамилията Жан Кио, който междувременно е и кмет на града Шатоньоф дю пап, се жени за потомка на фамилия, която притежава земя и лозя около Vieux Lazaret (старата болница, място, където са поставяли под карантина болните по време на големите епидемии през ХVІІ и ХVІІІ век). Жан мести винарната и къщата си на новото място и постепенно го разширява и модернизира. През 1875 идва филоксерата и унищожава всичко, Кио фалират, но успяват да се съвземат благодарение на търговия с коприна и производство на зърнени култури. Постепенно презасаждат лозята си почти изцяло с гренаш и отново започват да произвеждат вино, но основно наливно. Чак през 1980 Женевиев и Жером Кио решават да се върнат към високото качество и започват да бутилират. В момента те двамата заедно с децата си Флоранс и Жан-Баптист управляват компанията. В България ги има благодарение на Картел вече 6 години.

При посещението ни освен запознаване с цялата картина около Châteauneuf-du-Pape, обиколка на лозята и избата имахме и доста интересна дегустация, като в реколтите слязохме до 2006. Освен тези вина имах възможността да опитам и още доста други от апелацията. Изводът, който мога да направя, е, че както в много други апелации, и тук има ясно изразени стилови тенденции. Обикновено тези тенденции са две, Châteauneuf-du-Pape не прави изключение. Единият стил е по-традиционен, по-рустикален, а другият – модерен и олекотен. Кио определено са във втората категория, която съвпада и с моите лични предпочитания. Гамата от вина Châteauneuf-du-Pape на Кио включва 3 от Domaine de Vieux Lazaret и 2 от Domaine Duclaux. Domaine Duclaux е една от най-старите изби и са от първите членове на синдиката на производителите. През 2001 Кио придобиват домейна. Бялото вино на избата е от клерет и гренаш блан, а червеното – от гренаш и мурведър. При Domaine de Vieux Lazaret сортовата структура е по-различна – бялото е от бурбуленк, клерет, гренаш блан и русан, едното червено е купаж от сензо, гренаш, мурведър и сира, а топ виното Cuvée Exceptionnelle е само от гренаш и сира.

Всички тези вина са изключителни, всяко със своя характер и философия. Ако ви попадне такова вино, а и каквото и да е друго от Châteauneuf-du-Pape и сте решили да го пиете (а не да дегустирате професионално), не отваряйте червените, ако не са поне на 5 години и белите – на 3-4. Не ги оставяйте и прекалено дълго. Червено вино от тази славна апелация на над 10 години може да е в отлично състояние, но може и да ви разочарова. Над 15 години – шансът за второто се увеличава рязко. Бяло на повече от 8-9 години също – може да е преминало пика си и да почувствате, че сте си дали парите напразно. А инвестицията в Châteauneuf-du-Pape (почти) никога на е напразна – изключително интересни тероарни вина, които всеки сериозен винолюбител трябва да пробва. А дали ще ги хареса, това оставям на вас. Аз – да! 

Галерия
Горе ↑
Коментари 0 коментара
За да коментирате и гласувате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.