БГ шардонета с дъб между 10-20 лева от Яна Петкова 15 Юли 2010

Историята на грандиозния успех на шардонето е удивителна и е сравнима само с тази на каберне совиньон, Apple или Ричард Брансън.

Един от двата велики бургундски сорта, той получава световното си признание благодарение на приятната, сърдечна и не особено сложна същност на вината от Новия свят, които спечелват чашите на публиката по света.

Със сигурност, една от причините за повсеместното му разпространение е почти пълното му адаптиране към различни климатични и почвени условия. Енолозите харесват шардонето заради високата зрялост, която достига, както и способността му за преобразяване. То откликва по-добре от всеки друг бял сорт на различни енологични практики – от бавна, студена ферментация с последващо бързо бутилиране, до ферментация или отлежаване в дъб, малолактична ферментация и разбъркване на дрождите.

Потребителите обаче са тези, които в края на краищата възпяват или пренебрегват даден сорт или стил, и те обичат шардонето - заради неговия лесен за разбиране, макар и труден за описание характер и неговото плътно, екстрактно и леко сладникаво тяло. В изследване на Australian Wine Research Institute се установява изключително широката ароматна палитра на шардонето, изразяваща се между другото в аромати на: малини, ванилия, тропически плодове, праскови, домати, тютюн, чай и листа от рози.

Няма точни сведения откъде произхожда шардонето. Дълго време сортът е бил смятан за член на лесно мутиращата фамилия "Пино" и е бил наричан пино шардоне. Други теории търсят корените му в Израел и Ливан, тъй като по тези области сортът е познат от стари времена. Трети се обръщат към градчето Шардоне в Бургундия, имайки пред вид силните позиции на сорта точно в тази област. 

У нас шардонето е популярен и харесван от потребителите сорт и почти няма българска изба, която да не го е включила портфолиото си, въпреки, че според статистиката, с която разполага DiVino, сортът заема едва 3% от площите с бели сортове у нас. Преобладаващата част от българските шардонета е в стилистиката на ферментиралите и отлежавали в малки дъбови бъчви вина и поредната дегустация на DiVino се съсредоточи точно в нея.

Имахме 15 вина в ценови диапазон 10 – 20 лева – гъсто населена с добри вина от цял свят пазарна категория, в която българските, и особено тези около и над 15 лева, са силно атакувани от конкурентите си от Новия свят.

Оценките се движеха в задоволителния диапазон 83-85 точки, като имаше две вина с много добро съотношение “цена-качество”, получили съответно 87 и 88 точки. Интересен момент бяха двете вертикални дегустации (различни реколти на едно и също вино), както и вино от 2005 година, което демонстрира, за съжаление, доста кратък живот и съответно не намери място в списъка на препоръчваните от DiVino вина. При много от вината дъбът като че ли преобладаваше над останалите вкусове и аромати, изпълнявайки ролята на коректор на различни дефекти, на липсата на добър материал или на енологична незаинтересованост.

Като цяло обаче вината показаха това, което се очакваше от тях в дадената ценова категория: добри качествени и сортови характеристики, които биха дали чувство на удовлетворение на потребителя за разумно похарчени пари, а това от своя страна е най-добрият и безотказно действащ мотив за повторна покупка.

Ето вината от дегустацията подредени според техния рейтинг:

Nobile Chardonnay Barrel fermented 2007 Логодаж

Yatrus Chardonnay 2009 Тера Тангра

Golden Age Chardonnay 2007 Преслав

Golden Rhyton Chardonnay 2009 Поморие

Khan Krum Winemaker's Selection Chardonnay 2008 Хан Крум

Villa Hissar Chardonnay Selection 2008

Levent Chardonnay Barrel fermented 2009 ВК Русе

Santa Sarah Chardonnay 2008

Maglet Chardonnay Barrel fermented 2008 Логодаж

Golden Rhytm Chardonnay 2008 Поморие

Royal Selection Chardonnay 2009 Домейн Бойар

Merul Chardonnay Barrel 2009 Румелия

Contemplations Chardonnay 2009 Катаржина

Contemplations Chardonnay 2008 Катаржина

Copsa Chardonnay Barrel 2009 Шато Копса

В дегустационната комисия на шардонетата бяха Елисавета Захариева, Лияна Стоилова, Юлия Костадинова, Яна Петкова, Емил Коралов и Ясен Захариев.

Горе ↑
Още информация Всички статии
Коментари 31 коментара
1 Стойчо Стоев Съб. 17.07.2010   |

Благодаря Ви, дивиновци.Да наречеш виното, заслужило златен ритон "среден клас" е впечатляващо мило. Виждам и че не правите разлика между вино с дъб и вино барел ферментед. Много тъжно, но реалностите у нас са такива.

2 Емил Коралов Пон. 19.07.2010   |

Имахме известни колебания дали да пуснем горния коментар, тъй като съдържа обидни квалификации и обвинения в некомпетентност спрямо член на екипа на DiVino. Все пак решихме, че е по-добре аудиторията ни да го види. Ще помолим г-н Николов да ни се обади (в сайта има всичките ни координати), защото очевидно е човек, който има отношение към темата, а и подобни коментари заслужават да бъдат публикувани като самостоятелни статии.

Освен това заявяваме, че:
1. заставаме зад всяка дума от написаното от Яна Петкова;
2. заставаме зад всички оценки, които сме публикували в тази статия, а и във всички статии и базата ни данни в DiVino;
3. ще продължаваме да дегустираме вината по ценови категории, защото смятаме, че това е най-справедливият начин за оценка на едно вино;
4. още от 1999 г., когато стартирахме Бакхус, като и сега в DiVino винаги сме подкрепяли и уважавали българското вино и ще продължаваме да го правим с всички сили и всички възможни средства. Ще продължавеме и да го критикуваме, понякога безкомпромисно.

Юлия Костадинова и Емил Коралов

3 нов Пон. 19.07.2010   |

...на човек да му се доплаче от съчувствие към мъките и страданията бликащи от коментара на г-н Николов. Очевидно е засегнат лично. Не познавам много хора от бранша, но някак си личи по патоса на текста му. Пожелавам на г-на огромно куличество щастие и повече позитивизъм. Оптимист съм за Българското вино, което всяка следваща година показва чудесен ръст на качеството си. Фен съм и на този сайт. Към момента няма друга подобна медия в областта. Поздравления, справяте се чудесно според мен.

4 нов Пон. 19.07.2010   |

До екипа на Дивино.
Ако е възмочно интегрирайте в сайта ви spell check, че се орезилих. (shame)

5 Сиси Пон. 19.07.2010   |

до г-н или г-жа Боата
откакто България е в Европа, оттогава има и тероар за грозде, за домати и пр...ама кой ли го знае,.... ако сами не си го повтаряме, кой да ни го признае ?!

6 Сиси Пон. 19.07.2010   |

дами и господа от Дивино,
съвет ако е редно да дам,
разширете дегустаторския панел/участниците/ вкл. дистрибутури,любители и сомелиери/ако има такива в България/така оценките ще са по-адекватни, а не толкова професионални и понякога с неразбираеми и патетични описания

7 sdf Вт. 20.07.2010   |

Stoiche, stiga si mrankal! Yana mnogo tocho e ocenila vinoto ti. Che e dobro e istina no i ti samiat znaesh che e daleche ot nai tejkata kategoria

8 krasigeneva Вт. 20.07.2010   |

Аз - да, абсолютно! Един от три опита с Нобиле шардонето 2007 с "тежък бушон" (мн. удачно попадение, Юлий:-) )

9 Анна Ташкова Вт. 20.07.2010   |

Към фактолога с усмивка:)

Да не забравяме ,че в конкурса на винария не вземат участие всички производители.Темата е дискутирана нееднократно , така че няма повече да коментирам.

10 Стефка Вт. 20.07.2010   |

Стойчо,
с удоволствие ще подарявам DVD-та , стига да бъдат правилно тълкувани!като си представя колко хора се присмиват на термина ''Български тероар'', а може би се срамуват, че са българи?!
наздраве на всички и моля,уважавайте Българското вино и труда на хората свързани с него

11 Julia Kostadinova Вт. 22.07.2010   |

@Алекс Велянов, абсолютно вярно, изцяло наш е пропуска, Домейн Бойар са подали Royal Selection Chardonnay 2009 за тази дегустация (има го и на снимката), изпуснато е в бързината, но веднага го добавяме, иначе и преди си се виждаше в базата с дегустираните вина:-) Благодарим ви, че ни обърнахте внимание!

За да коментирате и гласувате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.