Места

Човешкото измерение на гроздобера или как душата на виното запява в бутилките на Chateau Gaby от Яна Янакиева, Бордо 04 Ноември 2010

Всичко естествено започва с виното - от една дегустация, проведена в Синдиката на Винопроизводителите на Бордо (CIVB) и от едно датиращо от по-рано запознанство с Пиер Рьобо, завеждащ търговския и маркетинг отдел на Chateau Gaby. Решавам да се възползвам от поканата му и да ги посетя по време на гроздобера - момента, който толкова цялостно да описва на раждането на виното!

Колата плавно се изкачва по леките заоблени хълмчета на Фронсак, апелацията в която “живее” домейнът. Пейзажът е рамкиран от замъка - истинско малко бижу - и лозята, които го обграждат. Видяни в този момент през слънчев филтър са като през окото на импресионист, а реката, спокойната Дордона, далечна заради леката мъглявина, в която се носи, е самата поезия. И някак не мога да не се сетя за “...Душата на виното пее в бутилките...”.

От височината, на която е кацнало шатото наблюдаваме лозовия масив - 16 хектара засяти 85% с мерло, 10% с каберне совиньон и 5% с каберне фран, върху глинесто-варовикова почва. Типично за апелацията. Уникално е изложението изток - югозапад и по-скоро начинът по който то “изрязва” върху тероара огромен полукръг, радващ се на постоянно слънчево греене. В непосредствена близост, Дордона ревностно изгражда своята въздушна бариера и пази лозята от неприятни влияния. “Тук лозята никога не замръзват”, доволен е Пиер.

Всяка история е частен случай, тази на Chateau Gaby - не по-малко. Построен през 1660, само година по-късно домейнът ражда своя пръв милезим - 1661! Цели 250 години остава собственост на същото семейство, а закупен през 1999 от Антуан Кайат, бива цялостно ремонтиран. Реставрирана е климатизираната изба, където протича малолактичната ферментация, изградена е такава за съхранение на бъчвите с вино - функционална и естетическа, както и помещение за отлежаване на бутилките. Поддръжката на парка е поверена в ръцете на пейзажист, който сътворява второ бижу и славата му започва да се носи далеч извън границите на апелацията. Целта е постигната - Chateau Gaby все повече се доближава до представата за “големите” от епохата на Гран Прьомие Крю на Канон Фронсак. Тази е и тенденцията, която наследява едва 40-годишният канадец и оттеглил се трейдър Дейвид Кърл през 2006, когато Chateau Gaby става негово притежание. Това е и линията, която трасира бъдещето. Към него се отнасят също и други две изби - френското Château Moya (Шато Моя), апелация Кастийон Кот дьо Бордо, чиято първа реколта 2009 е бутилирана през месец септември, както и и южноафриканското Château Mika (Шато Мика).

Някаква слънчева хармония се е настанила на това място и не са чудни тази доволност и спокойствие, които ме изпълват. Само смехът на групата от гроздоберачи, накацали около масата отстрани, счупва тишината. Обядът най-добре засвидетелства това, че: “в Chateau Gaby ние сме си у дома”. Основният екип е от 8 човека, чиято средна възраст е 35 години, а измежду присъеденилите се по време на гроздобера откриваме такива любители на вината на Габи като скулптура Патрик Дюмон, който не познава други лозя освен тези тук.

Защо толкова късен гроздобер, питам Пиер, все пак преобладаващо е мерлото. Отговорът му е кратък: "въпрос на стил - в Chateau Gaby всичко е нетрадиционно". Дейвид Кърл и Дамиен Лядуар - изпълнителният директор на домейна и енолог, решават момента на беритбата. Дамиен е в Chateau Gaby от 1998 година. Идва от една от най-известните изби в Помрол – Chateau Gazin, където е получил своето практическо обучение. Така разбирам, че беритбата за новото “дете” на шатото - White Gaby, едно творение, изцяло от каберне фран, е било на 4-ти октомври, а гроздоберът е приключил на 20-ти с беритбата на парцела, от който се ражда специалното кюве La Cuvéе Gaby (100% мерло, първа реколта 2007, от което се бутилират едва 4 500 бутилки). Парцелите, които виждаме зад замъка пък са тези, от чиято реколта ще бъде винифицирано Les Roches Gaby.

Тръгваме из лозята – 35 годишни, и аз не се стърпявам да опитам плода преди неговата метаморфоза! От тук се вижда добре цялата линия, по която тече гроздоберът: изцяло ръчно приемане и маси за сортиране, после - системата за ремонтажа (тук със задоволство опитваме гроздовият сок, предложен от широко засмяната чилийка Паулина с едно “За новата реколта”) и резервоарите, където започва работата по виното. Непрактикуван вече в Бордо, старият бургундски метод на пижаж (метода на разбиване на шапката по време на винификацията) се практикува тук в Габи. Именно той ще допринесе за концентрацията на плодовите аромати във виното. По-нататък - вече в избата, то ще остане по преценката на енолога между 12 и 18 месеца. Тишината във винените изби винаги ми напомня за място, където отлежава вечността. А към нея, поне когато говорим за вина, дегустацията е най-прекият път. Тук Пиер ми показва и мястото, където вече тече строителството на специална зала за дегустации - последна точка от нашето посещение. Предполагам, че и вие сте любопитни да узнаете какво дегустирахме с Пиер. Ето и моите бележки :

Château Gaby 2007

Наситен рубинено червен цвят със съвсем леки керемидени оттенъци около кръга. Първоначално носът е истински парфюм - ванилия и препечен тост, черен шоколад, подчертано черни плодове (конфитюрени касис и черница, изненадващи за мерлото). “Вторият” нос сменя изцяло първото впечатление - горски мъх, животински нотки, плодовете и черният шоколад присъстват постоянно, но този път леко “напудрени” от дъба. В устата е продължението на това, което ни предлага носът и това възприятие е дълго и наситено. То ме кара да усетя на практика това, което Пиер споделя с мен за спекулацията с цените на Les Grands Crus Classés: цените им все повече правят вината недостъпни за много ценители. По този начин обаче могат да се открият други вина, с много качества и на по-достъпни цени. И то какви вина!

Château Gaby 2003
Концентрирано, но в същото време елегантно, мерлото е достигнало максимума на своята еволюция, с доминиращи цибетови (мускусни) нотки, но конфитюрът от къпини и черен касис остават силно присъствие. С мощна експлозия в устата, не е случайно, че и Робър Паркър изказва силното си впечатление при дегустациятя му.

“Тази реколта е моето скрито оръжие”, смее се моят изключителен, позитивен домакин Пиер Рьобо. Мисля си, че има защо да е такъв, при така добре свършена работа. Остава само да му благодаря за изживяването “Гроздобер Габи 2010” и да му кажа: “до нови срещи на Primeurs 2010, за да чуем новата песен, която душата на виното на Габи ще пее!”

Галерия