Туризъм и вино – естествените партньори 16 Юли 2010
Кулинарните ни традиции (включително и виното, като неразделна част) са важен елемент от идентичността на България. Това важи със същата сила и за местните продукти. Да, за мнозина това звучи вероятно прекалено елементарно и ясно, но често пъти го забравяме.
Връзката между традиционните местни продукти и идентичността на дадено място се описва с непреведимата френска дума тероар (terroir), която крие изключително дълбок смисъл в себе си и не случайно тъкмо французите са я наложили... Те повече от всеки друг народ знаят как да развиват заедно туризма и виното. Тероар е термин, с който се описва съчетанието от климат и терен, но също и характерните особености на определен географски район заедно с хората и всички местни продукти. Важно е да се подчертае всичко това, за да стане ясно до каква степен са свързани туризма, виното и качеството на околната среда.
Основното, което движи туриста е откривателството - запознаването с нови хора, с нови места и с техните традиции. България е туристическа страна, или поне има претенцията да бъде такава, а в същото време е и винен производител с всепризнати исторически традиции. Срещата на туризма с виното се налага от само себе си.
Връзката между двете има също важно социално и икономическо значение - разкриват се работни места, цели региони заживяват с осмислена идентичност, а това означава бъдеще. Казано по-директно, съчетанието между вино и туризъм може да окаже много положителен ефект върху устойчивото развитие на регионите и малките дестинации, които залагат на традиционни дейности. За съжаление, у нас за винения туризъм може да се говори само в бъдеще време; налице са много, но неизползвани възможности.
Двата чисто прагматични мотива, които движат винения туризъм навсякъде по света не са нищо повече от увеличаване на директните продажби на вино и увеличаване обема на туристическия поток в даден район.
Ето какво най-често се прави, за да могат тези две пожелания да станат факт:
1. Правят се винени маршрути, преминаващи през един или повече винарски райони;
2. Организират се пешеходни туристически преходи, включващи винени обекти;
3. Посещения или престой във винарни;
4. Организиране на винени курсове и стажове;
5. Посещения и/или престой с образователна цел - в музеи, свързани с лозарството и винарството, както и по-общо - с околната среда;
6. Организиране на празници и фестивали, посветени на виното;
7. Винени изложения.
В началото
Виненият туризъм, като самостоятелно явление, е от началото на 90-те години на ХХ век. Първи са винопроизводителите от така наречения Нов свят, най-вече в САЩ и Австралия, но много бързо новата тенденция се разпространява из всички краища на света с винарски традиции, защото представителите и на двата сектора разбират огромната полза от обединяване на усилията.
Реалността в България
Трябва да признаем, че въпреки огромния потенциал, на този етап двата сектора се гледат с взаимно подозрение, не се познават и разпознават като партньори.
През последните години българското вино започна да се отърсва от предразсъдъка „количество” и производителите си дават вече сметка, че единствената възможност е да заложат на качеството. За съжаление обаче вестта за това, че българското вино е станало по-добро, все още не е стигнала до средния европейски потребител. Какво да кажем за потребителите извън Стария континент... Причината за това трябва да се търси в липсата на адекватен маркетинг. Изобщо усилията трябва да бъдат насочени не просто към предлагане на услуга от типа дегустация в изба, а към поддържането на едно постоянно ниво на качеството на тази услуга, тя да се изгражда и предлага с въображение и изящество, каквото доброто вино заслужава.
Отговорният към природата, потребителите и местното население туроператор също има какво да спечели от срещата: ако един чуждестранен турист опита качествено вино, поднесено му в адекватна на нашите традиции обстановка, той не само ще потърси отново българско вино, но много вероятно да поиска да се посети отново страната.
Добрите практики
Един от най-добрите примери можем да почерпим от Франция – страна известна с традициите си както в туризма, така и във виното. Организацията Maison de la France е натоварена с промотирането на Франция като туристическа дестинация. Тя организира на всеки две години т.нар. кампания destination vignobles, която среща чуждестранни туроператори с представители на френския винен туризъм.
Един от най-популярните и живописни тематични винени маршрути във Франция е този в Елзас - La Route des Vins d’Alsace. Той е с обща дължина 170 км и минава в подножието на масива Вогези, през всички лозарски и винени стопанства на областта.
Не случайно мнозина наричат пътя на виното в Бургундия (Route des Grands Crus de Bourgogne) "бургундското Шанз Елизе". Маршрутът с дължина 60 км тръгва от Дижон, минава през Бон и стига до Сантене, като разкрива пред посетителите тайните на лозарството и винарството на Бургундия, но също така традициите и обичаите на всичките 37 селища по пътя, обединени от желанието да покажат пред гостите защо тази област е толкова прочута по света.
Пътят на виното в Елзас, както и този в Бургундия, посрещат годишно над 1,5 млн души. Общо за Франция, около 5000 изби посрещат туристи, като средно за година във всяка една от тях идват по 1500 души. Потенциалът за директни продажби на място е огромен, тъй като едва един от всеки десетима туристи си тръгва от винарското стопанство без да си закупи вино. Според различни професионални асоциации на заетите във винарския бранш, директните продажби в избите представляват средно 45% от общите продажби за година (вижте на www.tourismeculturel.net).
И още, винени маршрути, които поставят акцент не само върху винения потенциал на дадена област, но и върху културното и историческо богатство има във всички райони на Франция.
Изключително популярни са предложенията за дву- и тридневни посещения на винарски райони. В Бордо, посещенията на прочутите лозови масиви в Марго, Листрак, Пойак, Сент-Естеф и др. се съчетават с кулинарни преживявания на гости при местни домакини. Туристите нощуват в къщи за гости и стаи за гости, намиращи се в самите имения и се докосват до всички страни на тероара, като изживяват тази среща по един активен и емоционално зареждащ начин.
Все по-голямо внимание се обръща и на велосипедните маршрути из винарските райони, като най-щадящата за околната среда форма на винен туризъм (www.route-des-grands-crus-de-bourgogne.com). Точно сега предстои обиколка с велосипеди из Châteauneuf-du-Pape, както вече обявихме в рубриката ни "Предстоящо". Повече можете да научите тук.
Традиционни производители на вино от Стария свят като Испания и Италия също залагат много на винения туризъм. Общото при всички тях е, че представителите на туризма и виното са обединили усилия и координирано предлагат услуга, която уважава традициите и е от полза за всички.
Друг пример е международната мрежа Great Wine Capitals Global Network. Тя обединява девет големи градове, които са центрове и на световноизвестна винарска област. Това е единствената мрежа, която обединява лозаровинарски области от Стария и Новия свят. Целта на създадената през 1999 GWC е да подпомогне търговския и туристически обмен между членуващите в мрежата градове. Една от основните дейности на мрежата е организирането на конкурса Best Of Wine Tourism awards.
У нас
У нас също вече са налице опити за развитие на винения туризъм, като един от примерите е програмата, изготвена от Националната асоциация за трансфер на технологии (НАТТ). Проектът Развитие на Централен южен регион чрез развитие на туризма предвижда до 2013, за 1333-годишнината от създаването на българската държава, да бъдат изградени 1333 винарски изби, предлагащи винен туризъм. Предвижда се те да бъдат с хотелска част, с около 50 места за дегустация, и с капацитет за обслужване на групи с численост 40-50 човека. Остава да разберем дали услугата, която ще се предлага ще бъде на ниво или ще бъде пореден опит за изкуствено съчетаване на вино и туризъм под формата на псевдотрадиционен лукс. В рамките на програмата на НАТТ влизат няколко подпроекта:
Античният път на тракийското вино, обхващащ районите и общините северно от Пловдив - включващ изграждането на хотели, паркове и спа-комплекси в зоните с минерални извори, розоварни – в районите с отглеждане на рози, винарски изби – в районите на лозята или комбиниране на винен, еко, селски и културен туризъм;
Пътят на Дионисий – аналогичен на Античния път на тракийското вино, обхващащ общините в Тракийската долина, южно от Пловдив;
Пътят на Орфей – аналогичен на Античния път на тракийското вино, обхващащ общините южно от Пловдив, преминаващ границата с Гърция и завършващ в Солун.
Какво още да се направи
Според мен трябва да се направи карта на винените дестинации, изби с винен туризъм и забележителни културни, кулинарни и исторически места. Картата разбира се, следва да включва местата, които предлагат винен туризъм във всичките му форми. Идеята е да се създаде продукт, който да е от полза не само на любителите на виното, а на туристите като цяло.
Дори да приемем, че все повече винарски изби се отварят към посетителите, това съвсем не означава, че може да се говори за винен туризъм. Продуктът им на този етап представлява едва първична форма, тъй като не включва заобикалящата среда, с всичките природни, културни и исторически забележителности. Излишно е да се отбелязва, че без адекватна инфраструктура, която да прави този продукт достъпен, не само винен, но и никакъв друг вид туризъм не може да се развива.
И накрая, за да превърнем мита за българското винарство в конкурентоспособен туристически продукт са необходими общите усилия на всички заинтересовани, без да забравяме местните власти и държавата, защото и туризмът и виното са лицето на България, а всички бихме искали то да изглежда приветливо и поддържано.
Коко, това е задача на собствениците!!!