Тирбушон ми дай и повече не ме мъчи от Георги Михов 17 Септември 2015

Лятото свършва, VIP брадърът започва, започва и новият сезон за ресторантите и за търговците на вино. Аз, освен сайта bulgarianwinereport.com и сомелиерството, опитвам да въртя и малка търговийка с внос на вино. И за да не каже някой “този на какъв се прави, за българско вино говори, хвали българските вина, а внася вино”, ще обясня. Публикувам рейтинги и описания на български вина и ако продавах такива, макар и несъзнателно, можеше да съм пристрастен. Това е едната причина. Другата, не по-маловажна, е, че макар и да има море от вносни вина в България, малко са тези, които са с добро качество на справедлива цена, тоест да си струва да дадеш едни 12-15 лева за нещо вносно.

Има писания колко не ставали търговските представители и как се държали в ресторантите, но е време някой да каже някоя и друга дума за управители и собственици. От седмица и нещо се срещам точно с такива, и, казвам ви, не издържах, ще споделя.

Пример 1: Виждам се с наперен управител на лачен ресторант в един от южните квартали. Представям се възпитано, казвам какво правя, какво предлагам и питам дали има интерес към нови неща във винената листа. Младежът ме поглежда с умен поглед и без дори да е погледнал вината или попитал нещо за тях ме застрелва с въпроса „как подкрепяте бранда?”. Аз спокойно опитвам да обясня, че предлагам качествен продукт, а не инвестирам в брандове (разбирай давам пари на ресторанти, за да ми продават виното), но загубвам интереса му и ми се казва, че, тя, винената листа, вече била готова и без това и да съм минел следващата година.

Пример 2: Друг ресторант, този път в центъра на София, част от верига. След уговорка по телефона за среща и дегустация аз отивам. Говорим, коментираме винената им листа, бизнеса като цяло. Собственикът харесва виното, харесва му, че не е масово. И следва любимият въпрос „каква отстъпка даваш”. Аз обяснявам, че не съм дистрибутор и не доставям. Имам дистрибутори, с които работя, и за отстъпка би трябвало да се обръща към тях. Човекът очевидно имаше опит с такива моменти, защото директно ми изстреля „виж сега, това вино ми харесва, ако ми го даваш за 6 лв, го вземам” А виното, което оптвахме е 13 лв на едро. Аз обяснявам, че това е невъзможно, защото и от избата в Италия не излиза толкова. Интересът обаче към мен вече е изгубен и се уговаряме да се търсим след месец. За тези от вас, на които им е любопитно, във винената листа имаше вина само на един голям вносител.

Пример 3: Срещам се с управителка. Обяснявам, че вината не са масови, няма ги във веригите. Тя очевидно няма време за губене с мен и ме сряза веднага: „За пино гриджо работим с еди коя си фирма, за розе с еди коя си фирма”. Аз опитвам да кажа, че с моите вина ще предложи разнообразие на клиентите, вина, които ги няма навсякъде в магазини и ресторанти. Но тя е безкомпромисна: „Какви вина, какви клиенти. Те си пият едно и също, защо са ми нови неща?”.

Пример 4: Имам уговорена среща с управител и на входа ме посреща усмихнат сервитьор. Аз се представям, казвам с кого имам среща, той ме кани, казва да изчакам и тръгва. След две крачки се обръща и ме пита: ”А, бе, дали нямаш някой тирбушон, че моя съм го изгубил?”
Има още много примери за безхаберието и липсата на какъвто и да е интерес или ентусиазъм у кръчмарите в България. Едни марки вина се въртят от години, каквото има в магазините го има и в ресторантите. Това от професионална гледна точка си е безхаберие и липса на пълен професионализъм. Доста мислих дали да пиша или не. Ако само аз имах такива примери, нямаше и да помисля, но си говоря с търговците на вино редовно и всички се оплакват от същото отношение и некомпетентност.

Следващия път ще напиша и ресторантите, и имената на „отличниците”. А вие, ако искате да пиете по-добри вина в заведенията, в които ходите, си ги търсете, питайте за тях, питайте защо ги нямат.

А за тази статия, ако смятате че има смисъл в това, което съм написал, споделете го за да стигне до повече хора.  

Горе ↑
Коментари 4 коментара
1 Илия Граматиков Пет. 18.09.2015   |

Благодаря, искрено се развеселих.

2 Spartacus Spartacus Пет. 18.09.2015   |

Интересно четиво, забавлявах се :)
Към автора съвсем добронамерено:
1. Добре дошъл в реалността на BG пазара на вино.
2. Той самият някога е бил част от "тъмната" страна - голяма фирма вносител на вино и агент, която активно "подкрепя бранда" с едни пари...така, че целият този уродлив модел сме си го направили сами.

3 Georgi Mihov Съб. 19.09.2015   |

Уважеми Spartacus, по времето когато 'автора' е работил за голямата фирма, нямаше уродливи модели, нито "подрепа на бранда". Имаше само тирбушони, но не за добър ден. Имаше обаче интерес за знания от страна на ресторантите, имаше винени вечери, обучения на персонал и други нормални за бизнеса по цял свят неща. За едно си прав, модела си го направихте сами през последните 5-6г.

4 Николай Колев Пет. 25.09.2015   |

Изобщо не е весело за мен това четиво (като изключим стила на текста де). В позицията на клиент ми се образува същото впечатление като това на автора - каквото достави дистрибуторът в няколко ценови категории и с най-голяма отстъпка, това се предлага. Рядко удоволствие е да се види някаква мисъл, концепция във винената листа, още по-малко пък съобразена със сезонността на менюто (в ресторантите, където има такава). Парадоксално, последните две интригуващи листи ми попаднаха в ресторант, където храната не ми беше много по вкуса (чисто субективно, иначе личеше стил) и в бистро, където нямаше почти нищо за ядене :-)
Във второто заведение просто видях собствения си ежедневен - пък и специален, избор български и вносни вина с оптимално съотношение качество/цена, подходящи за предпочитаните и приготвяни от мен ястия. Повечето от тези вина са неоткриваеми в търговските вериги (с частично изключение на Пикадили), въпреки че цените им са напълно в предлагания мейнстрийм диапазон - просто липсва всякаква заинтересованост и там.

За да коментирате и гласувате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.