Виноличности

Стефан фон Найперг - от Бордо до Огняново от Ефросия Благоева 26 Април 2011

Граф Стефан фон Найперг казва за себе си, че е тридесет и седмо поколение винар. Наследник е на аристократична фамилия с дългогодишна винена история. Неговият род прави вино в Германия от 800 години. За граф фон Найперг може да се каже още, че е пионер и откривател. Той изнася виноправенето извън пределите на родината си Германия и сега притежава седем шата във Франция (по-точно в Бордо) и едно в България - винарната Беса валей.

Да изберете Бордо е логично, но за мен е по-интересно защо избрахте долината на бесите в България, за да правите вино?

За българското вино знам още като дете, когато майка ми и баба ми говореха за него, но не за кадарката, а за вината от преди социалистическо време. Много пътувам и може да се каже, че постоянно търся добри терени. В България виното има история от 3 000 години и не можех да повярвам, че след като хората тук са го правели хилядолетия, не може да стане и сега. Търсех хълмист район с ограничен слой почва и скала отдолу. Беса валей е точно такова място. Горд съм, че го открих, защото мястото, т.е. теренът, е най-силния фактор, който прави едно вино.

Да, наистина разрезът на скалата, който може да се види при кариерите близо до избата са добра илюстрация за това, което сте търсил.

Не е красива гледка, но наистина е добра илюстрация за варовиковите скали, върху които са засадени лозята ни.

Защо не Мелник? В района около Мелник също има специфични варовикови терени.

В цяла България стават хубави вина, но аз търсех непременно скалист терен, той дава свежестта на виното. В България има много слънце и за да има свежест, трябва да има скала. Когато почвата е с повече пясък, както е в Мелник, се изсушават плодовите аромати и виното може да стане прекалено сухо. Затова ми бе нужна варовикова скала, а не пясък. Пясъкът не задържа вода. Качеството на вината на Беса валей идва именно от тези варовикови скали плюс ограничаване на добива на лозите и листната маса и оставяне на плода да съзрее до много високо ниво на захарност – 26-28 градуса. Разбира се и в Бордо, и тук работя с много добри винари. Това са млади хора, които освен че са отлично образовани, имат усет към земята. Те знаят как да гледат и по модерен начин на нея, с най-добрата техника и препарати, а също така как и се прави биодинамично, органично вино. Но отново искам да подчертая, че това, което ме доведе тук е историята. Когато има история, като тази с която са наситени тези места, е нужно само да отключиш енергията, да й дадеш свободата да се прояви. Това се опитвам да внуша и на българските политици, с които разговарям. Дайте свобода на енергията на страната и на хората, които живеят в нея, така че България да се развива. Липсата на свобода прави хората глупави – хора, които не могат да взимат решения, не могат да се развиват в нищо.

Ако уважавате историята, то тя един ден се завръща. Спомням си когато отидох в Прага веднага след падането на комунизма. Всичко беше различно от това, в което се е превърнал градът сега - една изключително красива европейска столица.

През 80-те години винопроизводството тук се изнася в равнинните места за по-високи добиви, при това без да се изследват терените. Количеството е било важно. Резултатът - евтини вина, които нямат характер. Балканите трябва да преоткрият миналото си, за да извървят пътя към бъдещето. В България има много разнообразни терени и това трябва да се използва максимално. Смятам, че като взето средно ниво, вие имате повече разнообразие на терени от Италия.

Да, но италианското вино е по-известно...

И по-добре го продават.

Да се надяваме, че с предлагането на българската Enira наред с вината ви от Бордо ще станем по-бързо известни.

Пътувам много и познавам винения пазар по света, говоря и пиша за вино и имам влияние във винените среди, вярват ми. В Беса валей си вършим добре работата. Enira е вино с първокласно международно качество, така че когато представям Enira, правя популярно виното на България.

Къде живеете през по-голямата част от времето?

В Сент Емилион. Много харесвам мястото, добро е за природен начин на живот.

Колко лозя имате в Бордо?

250 хектара и никога не спирам да се оглеждам. Това ми е работата. Но не спирам и да говоря на приятелите ми в Бордо, че в България се прави вино от 3000 години, а в Бордо правят от 2000, а те ми казват: "Ами прави тогава вино в България". Така, че ако положите усилия да използвате това предимство като стратегия, картината е много перспективна.

Смятате ли, че това може да бъде нашият коз за винения пазар в Китай, който тепърва се разраства?

Да, но там все още не знаят за България.

Швейцария и Германия от 30 години развиват винената си култура, Италия - от 40, а в България тя е във възход едва от няколко години. Всичко е свързано. Но моето виждане е, че след 20 години тук ще има много повече винарни, повече конкуренция и логично това ще доведе до развитие на още по-висока винена култура, търсенето на пазари и имиджа на България като винена страна. Не се страхувайте от конкуренцията и от сравненията с другите страни. Вашите вина просто са различни и няма как да не е така. България има континентален климат – студена зима и горещо лято с много слънце. Именно затова изчакваме зреенето на ципата на гроздето до най-високите нива, за да експонираме способността на виното тук за концентрация и богатство на аромати и вкусове. Конкуренцията не е проблем, именно поради различията. Бордо може да прави и други типове вина, но просто ние там смятаме, че в стил Бордо са изключителни. Например ако тук е валял дъжд преди два часа, влажността на въздуха ще бъде 50% и след това бързо спада, докато в Бордо има 80% постоянна влажност, без да вали, заради близостта на Атлантическия океан и температура от 32 градуса. Условията там са перфектни и то не само за вино. Например е много подходящо за гъби, особено за манатарки.

Разкажете ни нещо от вашата кухня...

В къщи аз готвя месото. Често правя телешко с манатарки и чесън. Като се прибави и чаша вино – какво повече му трябва на човек. Може би единствено една пура след вечеря...

Етикети