Сдружението в сектор Вино - малко кратка и малко печална история 09 Ноември 2011
За сдружаването в сектор Вино не е писано много. Темата досега е оставала извън интереса на анализаторите най-вече, защото трудно се е вписвала в едностранните наблюдения върху възможностите за развитие на бранша и, разбира се, на пазара.
За съжаление се счита, че те (възможностите за развитие) не зависят от мотивацията за сдружаване, както и че успеха е индивидуална задача, в изпълнението на която няма място за ортаци. И в резултат на това сектора не може да се похвали с развита организационна структура...
Това се отнася не само до браншовите организации, но и до сдруженията на производителите. Каквото и да си говорим, статистиката показва, че независимо от възможностите за финансово подпомагане, сдружения на производители на винено грозде някак си не възникват с очаквания интензитет. Няма да бъде пресилено ако се каже, че такива сдружения практически няма. Усилията производителите да бъдат обединени в повечето случай са безрезултатни и силно демотивиращи. Нещо повече, до скоро дори заинтересованите лица трудно правеха разлика между сдруженията на производители и браншови организации, като често объркваха техните функции и прехвърляха недоверието от едните структури към другите. Дали тази пасивност е резултат от неблагоприятно стеклите се исторически обстоятелства и политически промени, можем само да предполагаме... Така или иначе обаче неблагополучията съпътстващи сдружаването в сектора имат своята история и за съжаление тя е малко позната.
Малко история
Романтичният период на сдружаването между лозари и винари за съжаление е останал в 30 –те години на миналия век. Тогава благоприятните икономически условия са насърчили кооперативното сдружаване и обединяването на производителите в различни съюзи и организации. Лозаро винарската книжнина от този период изобилства от съобщения за активности на кооперации и сдружения. Или казано на съвременен език, по това време в България са прилагали най-добрите европейски практики. Имало е силни регионални структури, нищо че никой не ги е наричал по този начин и никой още не е говорил за развитие на регионите. Протичащите процеси са били логични и естествени за винарството, което тогава все още е силно обвързано със земеделието и далече от индустриализацията.
Факт е, че 9 септември обръща този процес, превръщайки кооперативното дело в политическа цел и отчуждавайки производителите от резултатите на собствения им труд. Оттам е ясно, че монополът и индустриализацията във виното отхвърлят възможността за свободно сдружаване в полза на държавното планирането и разпределението на приходи и пазари.
След 1989 година винарите са едни от първите, които създават собствено сдружение. През 1990 година се учредява не друго, а Сдружение на производителите и търговците на вина и спиртни напитки. Възникнало скоро след политическите промени, сдружението все още копира наследената от монопола структура. В него не са включени производителите на винено грозде, но затова пък фигурират производителите на спиртни напитки. Обвързването на двете производства все още е силно, точно толкова силно колкото и отчуждението между винари и лозари. Първият председател на сдружението е Христо Дерменджиев, безспорен авторите в гилдията. Впрочем това сдружение се оказва изключително гъвкаво и активно. Отделна и дълга тема е неговата дейност от създаването му до трансформирането му в Национална лозаро-винарска камара.
Законът за виното и спиртните напитки и сдружаването в сектора
През октомври 1999 година е приет нов Закон за виното и спиртните напитки. Изключително амбициозен проект, не за друго, а защото се опитва изпреварващо да въведе европейските стандарти в сектора. Амбициозен и по отношение на браншовите структури. Първоначалният замисъл е законът да създаде рамка, която да позволи изграждането на силни регионални структури, обединени от своя страна в силна национална организация. Но...не постига нужния резултат. Още при учредяването на регионалните лозаро-винарски камари възникват конфликти, а когато се стига до обсъждане на Националната лозаро-винарска камара (и макар годината вече а 2000-та), надделяват центристките настроения. Тоест необходима е сила национална структура, в която да членуват големите и силни производители, и която да работи за бранша на национално ниво. Никой по това време не си дава сметка за заложения капан и затова, че една национална организация е силна не по принцип и поради факта на своето създаване, а само ако има позиции, които да защитава. Във виното позициите могат да бъдат формирани само по места, в регионите. Те не могат да бъдат приоритети на големите производители, както се е приело тогава. Още повече, че годините след учредяването на НЛВК показаха една динамика в бранша, разместваща съществено позициите на "малките" и "големите". Съществуващото до тогава Сдружение на производителите и търговците на вина и спиртни напитки прекратява своята дейност и НЛВК става негов правоприемник. От тук насетне производителите ще трябва да припознаят НЛВК като своя организация. И не само това. Организацията вече няма да обединява производителите на спиртни напитки, но ще включва и лозарите. Едва през 2006 година, използвайки политическите си връзки, производителите на спиртни напитки вписаха в Закона за виното и спиртните напитки - Асоциация на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки. За целите на тази организация и нейната дейност се знае сравнително малко. Предполага се че тя все пак защитава интересите на своите членове, доколкото те са съществено различни от тези на винарите.
НЛВК И РЛВК – от безразличие до противопоставяне
Напълно в обратен ред и логика след НЛВК се учредяват регионалните лозаро-винарски камари. Първоначално те са пет на брой - в Пловдив, Сливен, Плевен, Варна и Благоевград (по-късно Сандански). През 2005 година с решение на общото събрание на НЛВК след разделяне на Черноморската камара се създава и шеста камара с център Бургас.
Регионалните лозаро-винарски камари са самостоятелни юридически лица. Те не са клонове на НЛВК и имат свои органи на управление. Функциите им са определени от Закона за виното и спиртните напитки. В различните периоди, независимо от отношението си (безразлично, силно положително и насърчаващо или конфорнтиращо), НЛВК се е отнасяла с известно неразбиране към регионалните структури. За нея те никога не са били формиращи приоритети организации. До такава степен, че самата Камара трудно е подкрепяла политиката за развитие на регионите като важна за сектора. НЛВК е участвала активно законотворческата дейност, организирала е събития, защитавала е своите членове, но винаги представлявайки самата себе си. И постепенно тя се превърна в структура, отчуждена от динамиката на бранша. Самоуверена и някак егоцентрична, тя подцени значението на регионалните структури, промяната в сектора, необходимостта самата тя да насърчава сдружаването и да подпомага формирането на отделни нови сдружения на производителите.
За много от винарите НЛВК е затворена структура. Тя не се възприема като национална браншова организация, а като организация представляваща интересите на малцина. За полярното отношение към НЛВК говори и факта, че при всяка постъпка към промяна в Закона за виното и спиртните напитки (от 2000 той е променян почти всяка година, понякога и два пъти в годината!), неизбежно е поставян въпроса за Камарата и за нейното място в закона. Търсени са всякакви начини тя да бъде преструктурира, дори да бъда заличена от закона, но това никога досега не се е случвало.
НЛВК преживява своите реформи в еуфорията на обсъждането и след това успокоена се завръща към статуквото. Заета със собственото си оцеляване, сякаш съвсем изпусна случващото се в сектора. Законодателно адекватна, адекватна като издателска дейност и наглед много активна, Камарата се отнесе ненужно враждебно към критиките към нея. През 2009 година започна видимо активен процес на сдружаване в сектора извън НЛВК. Производители, които не припознават НЛВК като своя организация активно прокламираха необходимостта да се създадат нови структури или...Камарата да се реформира. Разбира се Камарата не се реформира. В резултат на това в следващите години се появиха нови сдружения. Най-активни сред тях са Българската винена гилдия, Българския винен борд, Асоциацията на българските винари... Като структура и цели те не копират НЛВК и дори не търсят конкуренция с нея. Просто някой от сдруженията възникват с цел осъществяване на общи проекти и участие в международни форуми и изложения. Съвсем логично.
2011 - още по-нов Закон за виното и спиртните напитки
С доста голяма забава и след дълги дискусии, през 2011 година на бял свят излезе законопроектът за нов Закон за виното и спиртните напитки. И при тази промяна не се мина без дебат за бъдещето на НЛВК. Като правило и този път камарата "втвърди" позициите си като първоначално не само не допусна идеята за реформиране, но и се опита да предложи доста рестриктивни текстове, гарантиращи нейното оцеляване. А този път настроенията и предложенията наистина бяха крайни. Без да са необосновани.
Част от производителите предположиха че е настъпил момента, в който Камарата ще може да се върне към първоначалния замисъл. Предложена бе нова структура за национална организация, която да включва само регионалните камари, организации и сдружения на производителите. Всеки производител трябваше да членува в организацията представляваща региона, в който произвежда, и така да допринася за неговото развитие. НЛВК трябваше да се превърне в говорител на регионите. Трябваше най накрая някой да поеме отговорност и да формулира приоритети в политиката за сектора. Регионалните камари, без да имат еднакъв административен и финансов потенциал, и без да представляват еднакво силни региони, в по-голямата си част бяха готови да поемат тази отговорност. Заедно с тях зад това предложение застанаха и новоучредените сдружения на винопроизводителите. Резултатът от тези предложения бе конфронтация в Управления съвет на НЛВК, а оттам и между НЛВК и регионалните камари.
В отговор на това НЛВК предложи регионалните камари да станат нейни клонове, изпълняващи задачи поставени от националната организация. Напълно обратна логика. След остра реакция от регионалните камари тези предложения не бяха приети. Компромисно се запази сегашния им статут като председателите на регионалните организации бяха приети за членове на Управителния съвет на НЛВК. И това е нещо. И както е модерно да се казва, за да бъде запазена стабилността бе запазено статуквото. Новият закон няма да промени съществено структурата на браншовите организации. Ако трябва да се доверим на преценката на председателя на НЛВК, еволюционния подход е за предпочитане пред революционния. Не са ясно темповете на еволюцията в сектора, но се надяваме ако не бързи, то поне да са в рамките на нормалното.
Финал
Независимо от постигнатите до сега споразумения и (донякъде устойчиви) законодателни решения дебата за сдружаването в сектора едва започна. Вероятно той не е еднакво интересен за всички, но е сигурно, че не е здравословно да бъде подновяван, едва когато се наложи нова промяна в Закона за виното и спиртните напитки. Новият. Ако има проблем в обединяването на интересите, той някак трябва да бъде посочен, а това не става с мълчание.
Новият Закон за виното и спиртните напитки започна процес по съгласуване, предшестващ внасянето му за разглеждане в Народното събрание. От една страна е късно, но от друга съвсем не е, производители да изразят своето мнение не само за организациите, но и за всички нови текстове. Защото ако не друго е време вече да приемат, че успеха в сектора не е индивидуално дело, осъществявано без ортаци, че сдружаването и успешността на браншовите структури е от съществено значение за развитието и че за разлика от всички останали сектори, виното е най-малко поддаващия се на централизация. А това означава, че приоритетите се формират не на национално ниво, а в силни региони.
И последно: необходимо е да се каже че този текст не коментира страничните проблеми възникващия в резултат на взаимоотношенията между НЛВК и новите сдружения. Това може да бъде предмет на отделен текст.
