Места

Румъния и нейните вина от Юлия Костадинова 29 Ноември 2011

Не знам дали има по-банално заглавие от това (е, може би “До Букурещ и назад” е по-изтърканото клише), но мислейки как да озаглавя тази статия, така че да казва максимално за престоя ми в Румъния, нищо по-подходящо не ми хрумна. Мисля, че ще разберете защо.

Когато тръгвах за Букурещ да журирам в едва второ издание на конкурса, организиран от Vinul.ro (списание и интернет сайт, подобен на DiVino), един мой близък познат ми каза с неподправен сарказъм: "о, ти много ще се обогатиш с румънските вина". Изобщо не му обърнах внимание, защото каквото и да е, новото вино винаги си е емоция. Освен това колко от нас са опитвали румънско вино?

Наистина е странно, че при толкова общи неща (например в кухнята на двата народа), българите не познават румънското вино. Румънците също не познават толкова добре нашите вина. А усещането като преминеш Дунав мост е горе-долу като да преминеш закрития мост в Ловеч. Излизаш и пак си в същата държава, ако не смятаме различната валута. Винаги се сравняваме, какво да се прави. Ето още нещо, което може да звучи познато:

"Румънската винена култура съществува от почти 6 000 години и датира още от първите заселници по тези земи. Спори се, че е една от най-старите в Европа. Легендата разказва, че тракийският бог на виното бил роден около делтата на Дунав. Когато римляните окупират страната я наричат Dacia Felix или щастливата Дачия, заради плодородността на земята и благоприятните условия за производство на вино..."

Малко факти

В интерес на истината, Букурещ е по-красив архитектурно от София, но това не е трудно. Казват, че в Румъния се пият 27 литра вино на глава от населението за година, но (както и при нас) това включва и домашното вино. Населението е почти три пъти повече, а територията – два пъти по-голяма от нашата. Имаше един хубав виц по темата: Нане попитал Вуте: “как си днес, Вуте?”, а той му отговорил: “като Румъния – най-големият на Балканите”.

Териториално е факт, но без да съм нескромна, българското вино като цяло в момента е с по-добро качество. То притежава и още една супер ценна за мен характеристика (оставяйки на страна факта, че е родно) – сухо е!

Румънското небце за вино е доста по-сладко от това, с което сме свикнали и по-голямата част от вината, които се предлагат на техния пазар са с осезаема остатъчна захар. За да сме справедливи трябва да кажем, че има нови, много добри изби (няколко за сега), които предлагат качествени вина. Сред тях са Davino, Crama Oprisor, новият проект на Марк Дворкин и Карл Хаупман – Alira (сестрата на Enira, също на основа мерло), Prince Stirbey, Rotenberg (собственост на Миша Ротенберг, един от най-богатите румънци, получил нобелова награда за изобретения, заради разработката си на безжичния интернет) и др.

Ще публикувам в този материал някои от вината, които опитах и ми направиха добро впечатление. Започвам с Crama Oprisor, заради топлата връзка с България. Избата е собственост на един млад и амбициозен румънец, шеф на Асоциацията на професионалните дегустатори, а лозята са на 60 километра от Видин, точно от другата страна на реката. Опитах няколко негови вина:

Le Cetate Miracole Cabernet Sauvignon 2008 е вино, в което веднага ще проследите “американската” следа на дъба – сладка ванилия, кедър и тютюн. Носът се разгръща красиво след няколко минути в чашата с акценти на червени плодове и нюанс на минерали. Елегантно, средно тяло, свежо, напомнящо някои от вината във видинския край.

La Cetate Crama Oprisor Cabernet Sauvignon 2008 е с дори по-изявен минерален характер и приятно бутилково развитие. Зърнисто тяло, без да е твърде концентрирано, но дълго и живо в устата. Интелигентно направено каберне.

Shiraz 2007 Erotikon е едно от вината от серията “Изкуство и вино”, с впечатляващ етикет, но и с впечатляващо, стегнато и фино тяло, с акценти на месо и синя слива.

В същото време докато подготвях този текст един от професионалните ми приятели – Георги Ташев, собственик на ресторант Хеброс в Пловдив, тъкмо се бе завърнал от най-голямото румънско изложение за храни и напитки. Той бе посетил Букурещ, воден от интереса си към местните сортове. Ще си позволя да споделя и част от неговото мнение, за да покажем още един аспект от т. нар. хранително вкусова индустрия на северната ни съседка:

“Изложбата на вина беше част от по-голяма изложба на храни и машини за хранителната промишленост. Оказа се обаче, че винопроизводителите са само десетина заедно с една българска изба и един български производител на съдове от неръждаема стомана. Вината, които опитах никак не бяха по вкуса ми. Няма да описвам качествата им, но оценката би била средно около 75 по 100 балната система. Разбрах, че няколко европейски инвестиции са помогнали за развитието на винарството в почти всички техни големи винени райони: Деалу Маре (на югоизточните склонове на Карпатите), Котнари (в молдавския регион на Румъния), Вранча (известна у нас повече със земетресението през 1976) и Мурфатлар в северна Добруджа”.

Като стана дума за Мурфатлар, искам да допълня че това е едновременно името на огромна изба и в същото време наименование на винен регион. Murfatlar обработва над 3 000 хектара лозя, което я превръща в третата по големина изба в Румъния.
Опитах фетяска регала 2010 на Murfatlar – ароматно вино с нисък алкохол (берат го рано, защото иначе много бързо му падат киселините). Чудейки се наум защо няма фетяска регала в България мисля, че бързичко си отговорих. Кому е нужен още един мускат?

Италианският ризлинг 2010 бе най-доброто от белите, с плодов нос със сочен тропически плод и бял пипер. Приятна свежест очертава средното тяло и оставя спомен за цветя.

Совиньон блан е важен сорт за Мурфатлар, с който те се гордеят, но реколта 2010 всъщност бе един доста обикновен совиньон от много голяма партида. Най-лимитираните серии вина на избата започват от 15 000 бутилки… Лимитиран лимитиран, колко да е лимитиран?!

Fatum (вяра – лат.) e топ линията им вина (всички от сорта каберне совиньон, всички – реколта 2006), за 20 евро. Това е серия от три вина с провокативни етикета. Носът е много атрактивен, в стила на Бордо с чушкови акценти и мента, а тялото е елегантно, типично северно, с леко зърниста структура.

Lacrima Lui Ovidiu е кехлибарено на цвят ликьорно вино с хубав нос с тютюнево листо, но с едно доста отпуснато тяло, без достатъчно свежест и с къс послевкус.

В последния ден както обикновено е предвидено посещение на изба и групата на “международното жури” се отправя към региона Деалу Маре, за да посетим една румънска изба, направена с международни инвестиции. Казва се Будуреаска или Будуряска (Budureasca). Бързо се свиква с това “яска”... Предполагам, че на чужденците така им звучи пък нашата “ица”. Но първо малко повече за района. Деалу Маре от румънски значи “голям хълм” и заедно с Мурфатлар са два от най-важните винени зони, разположени и най-близо до България. И ако Мурфатлар е заключен между Дунав и Черно море (над Силистра и до Констанца), Деалу Маре е леко на северозапад, в посока Букурещ, по южните хълмове на Карпатите. Покрива около 400 кв км и е може би най-компактния регион в Румъния, известен главно (както и Мурфатлар) с червените си вина от фетяска неагра, каберне, мерло и пино ноар. Няколко са избите в зоната, но Будуряска е интересна с това, че е основана с британски инвестиции преди около седем-осем години. Изба по поръчка, която да обслужва британския пазар. Преди около две години обаче англичаните се отказват да играят на това хоро и го продават на сегашните румънски собственици. Заедно с прилично оборудване от големи иноксови резервоари в бивше автодепо в едно малко градче (Гура Вадулуи), новите собственици наследяват и британския винар на избата - Стивън от Шотландия. Много светла личност от моя гледна точка, рядко съм виждала толкова прям енолог. Въведението му беше кратко, но съдържателно: всичко ферментира в инокс, после в някои танкове слага чипс, в други – нищо, а трети пълни за малолактична ферментация в бъчви. Дрождите са само селектирани, спонтанна ферментация в избата няма. Белите ферментират при 10 градуса, червените се обливат 4-5 пъти на ден с помпа, ползват и микрооксиженация. От 900 000 литра вино 500 000 се пълнят в Bag-in-Box. Проблемите на Стивън са само два, но за сметка на това – значителни. При белите това е ниското PH на вината, което неминуемо го кара да им добавя киселина, а при червените – идеята на собствениците за високи добиви (тоест добри, хубави добиви) и изкореняване на стари, 25 годишни лозя. А да, очертава му се и трети. Досега (и тази реколта включително) всичко се бере на ръка, но се подготвят за машинно бране от догодина. Самият той идва след вече двадесетина кампании в Калифорния (където завършва и Дейвис), Австралия и голямата му любов – Нова Зеландия. Опитахме на мъст един совиньон, който той държеше да ни покаже, обран на ръце в различна степен на зрялост. Трябва да призная, че никак не беше зле, но повече ми допадна един ризлинг с опушен нос и добро, свежо тяло. На официалната дегустация пробвахме няколко представителни вина на избата, с цени между 5 и 12 евро.

Фетяска неагра Origini 2007 беше най-скъпото, отлежавало за шест месеца в румънски и френски дъб, с презрял плод и пиперени тонове в тялото. Приятно, даже елегантно вино, без да блести с плътност, още по-малко с произход, принадлежност, усещане за място и т.н. Най-много обаче на мен ми допадна Reserve 2006, купаж от пино ноар, каберне и мерло (за някакви си 9 евро), отлежавало близо две години в румънски дъб, което му се е отразило много добре. Не мога да му дам повече от 85-86 точки.

Аз разбира се не се заблуждавам, че с двете си ходения до там, засега, съм станала експерт по румънското вино, но все пак доста се обогатих.

Къде да отидете на ресторант в Букурещ?

Ресторантьорската сцена е доста по-оживена в столицата на Румъния, но подобно и у нас (а и в другите Балкански страни), може да попаднете на меко казано некоректно място, където мерят с двоен аршин сметката за румънците и не-румънците. Трябва да се внимава и с такситата, защото и техните “бакшиши” имат склоност към дълги и напоителни обиколки до хотела, който е на 500 метра от ресторанта, само и само да си изкарат половината месечна заплата. Съветът ми е да се придържате към утвърдени компании или ако сте на гости на румънци, настоявайте те да платят предварително на шофьора.
Все пак не се лишавайте от удоволствието да опитате доста интересни (някъде декадентски, а другаде свръхмодерни) ястия, далеч от обикновената мамалига. Ето списък с проверени, добри места в Букурещ:

Casa di David - http://www.casadidavid.ro/
Aqua - http://www.aquachique.ro/
Isoletta - http://www.isoletta.ro/
Mesogios - http://www.mesogios.ro/
Tratoria Verdi – адрес: Street Popa Nan Nr. 140 - http://trattoriaverdi.ro/
Charme – адрес: Street Smardan 12
La Bonne Bouche – адрес: Street Franceza nr. 30, Centrul Vechi
Al Casolare – адрес: Sos. Bucuresti-Targoviste
Osteria Gioia - http://www.osteriagioia.ro/index_ro.html
Trattoria Il Calcio - http://www.trattoriailcalcio.ro/index.html
Il Giardino Segreto - http://www.ilgiardinosegreto.ro/en/index.php
Caru cu bere - http://www.carucubere.ro/