Дегустационни репортажи

Розовата страна на България от Юлия Костадинова 08 Юли 2011

Звучи подвеждащо, затова бихме искали ясно да се разбере, че следващия материал не е политическо есе и няма за цел да покаже държавата ни през “розови очила”. Той е посветен на новото лице на българското розе.

За разлика от много сбъркания, но за това пък неочаквано продължителен преход у нас, виното на България претърпя доста бърза метаморфоза. Например до преди десет години розето почти не беше познато, не се пиеше особено и съответно – продаваше. Сега не знаем дали се пие много повече, но е факт, че всяка изба има поне по едно розе в асортимента си. И ако преди розето се правеше малко по принуда (на принципа на кръвопускането, или на човешки език – отнема се една част от гроздовия сок от червеното вино и така получаваме от една страна розе, а от друга – по-гъсто червено вино), сега вече си е отделен занаят. Тоест розето от две-три години заживя собствен живот и започна да бъде повод за гордост на тази и онази изба. Донесе международни награди, за първи път тази година му посветиха фестивал в Казанлък, и заедно с казанлъшката роза се сдоби със собствено изложение! Или с други думи - официално бе признато като фактор на пазара.

Заедно със статуса си, българското розе придоби и нов стилистичен облик, който уверено е тръгнал в посока класическите провансалски розови вина. Ярките компотени цветове отстъпиха на перлените сиво розови нюанси, а носът тип “захарно петле” поизчезна и повечето от вината вече предлагат елегантни и дискретни аромати подобно сушени билки, бели череши, фини цветисти нотки... Имаше и няколко ярки, подчертано плодови розета, с пищни аромати и тела, типични “южняшки” вина, а те, съвсем естествено, се оказа, че идват от най-топлия регион на страната – Югозападна България. Става дума за розето на Меди вали - Medi’s Rose 2010, както и двете розета на изба Логодаж - Melnik Rose Logodaj 2010 и Nobile Rose 2010.

Като цяло повечето от розетата, които тествахме бяха хармонични и елегантни, средни до плътни, а най-добрите вина ни спечелиха с полиран и стопен завършек, без да тежат с повече алкохол или свежест.

На фона на всичко казано до тук, не е чудно, че комисията (този път в състав Ефросия Благоева, Юлия Костадинова, Яна Петкова и Людмил Иванов), доста беше развързала кесиите и с удоволствие давахме щедри оценки. Най-високи точки – 88, имат две розета – Sarva Rose 2010 на Драгомир и Santa Sarah Rose 2010 на Санта Сара. Не им отстъпват обаче розетата на Беса валей – Enira Rose 2010, Les Nuits Blanches 2010 на Катаржина и доста интересното Rose de Noir 2010 от пино ноар на Едоардо Миролио. Поморийската изба Тохун също ни изненада с много добро розе - Soroko 2010, заедно с No Man’s Land Gold Rose 2010 на Дамяница и един от наложените брандове на Катаржина - Le Rose 2010.

От широко рекламираните розета на Домейн Бойар в серията Chanson най-много харесахме Modernes 2010 от сорта марселан. Сред другите комерсиални и добре разпознаваеми марки розета изпъкна Cycle Rose 2010 на Братя Минкови с чаровен плод и хармонично тяло.

Изобщо с изключение на едно вино нямахме разочарования. Дори напротив, като се има предвид, че цената на розе от България средно е около 10 лв., спокойно можем да препоръчаме по-голямата част от дегустираните вина. Стига да обичате розе.

Разделихме розетата в две генерални групи по цена до 10 и над 10 лева, както ги и дегустирахме.

Наздраве!

Розета над 10 лв.

Santa Sarah Rose 2010

Sarva Rose 2010 Драгомир

Les Nuits Blanches 2010 Катаржина

Enira Rose 2010 Беса валей

EM Rose de Noir 2010 Едоардо Миролио

No Man's Land Rose Gold 2010 Дамяница

Cycle Minkov Brothers Rose 2009

Medi's Medi Valley Rose 2010

Chanson Modernes Marselan Rose 2010