Преди нощта на ритоните 09 Март 2010
Не беше завършило най-значимото и представително състезание на български вина, когато започнаха да ми задават традиционните въпроси: „Честни ли са Националните дегустации?”, „Най-добрите ли ще вземат наградите?” и още „Повишиха ли нивото външните дегустатори?”.
Между другото поздравления на техническия екип за отличната организация на дегустациите!
Сега на въпроса: едва ли има някой, който да може да посочи доказателства, че състезанието е било нечестно и резултатите са манипулирани. За съжаление обаче, няма и доказателства, че то е честно.
От години Националните дегустации се провеждат при регламент, който ги превръща в тайнствено мероприятие. На международните конкурси дегустациите са индивидуални и слепи, но резултатите стават известни в реално време, на масата за дегустации. Спорните проби се дискутират, дегустаторите могат да променят оценката си, ако преценят, че са допуснали грешка. Докато нашите Национални дегустации са съвсем друг тип състезание. В залата дегустаторът е в пълна изолация. От първата до последната дегустирана проба той е сам в кабинката, оставен на собствената си съвест, опит, дегустаторски умения и човешка честност. Няма информация за средния резултат на нито една дегустирана проба, за поведението на останалите дегустатори, за собственото си поведение спрямо това на другите, не знае дори оценките, които сам изпраща от мини компютъра си (крайната оценка не се изписва), към централната система. Нямайки представа какво се случва около него, дори и дегустатор с голям опит може да залитне в някоя от двете посоки и да повлияе несправедливо върху крайната оценка на някое вино. И така в пълна тъмнина, никой нищо не разбира до вечерта на наградите.
За втора поредна година в журито на дегустациите освен български технолози бяха включени винени журналисти, търговци и чуждестранни дегустатори. Никой обаче не разбра как са избрани, какъв е опитът им, какви са разбиранията им за добро вино, какво е отношението им към българското вино и с каква нагласа идват на тези дегустации…
Тренировъчната дегустация вместо да синхронизира комисията и да изясни как трябва да изглеждат вината за медали, очерта сериозен проблем. Оценките на част от чуждестранните дегустатори при всички вина-прострелки се оказаха с тридесет и повече точки по-ниски от тези на останалите, а самите те се противопоставиха на призивите на българските си колеги да съгласуват критериите си на оценяване.
Появи се реална опасност в хода на дегустациите силни вина да бъдат сериозно ощетени
Това за пореден път ме замисли не трябва ли най-напред да направим конкурса международен, и чак след това да каним чужди дегустатори. Много се съмнявам, че на един международен конкурс те биха показали същите критерии на оценяване.
Повод за убедеността ми е разочарованието от един кратък диалог между мен и винената журналистка от британското издание Decanter - Каролайн Гилби. В предпоследния ден на дегустациите, серия от няколко добри вина от сорта сира (сред които и едно, с което се гордея), ме изкуши да попитам на почивката еножурналистката, какво мисли за тях. Шокиращо за мен, тя ми отговори, че оценява ниско силно екстрактивните вина с голяма концентрация и продължително отлежаване в бъчви. Учудено я попитах какво мисли тогава за Ornellaia и Masseto, които са точно такива, струват повече от сто евро бутилката и са оценявани редовно между 95 и 100 точки. Но Каролайн Гилби ми обърна гръб и се наведе над машината за кафе. Нямах възможност да получа отговор, нито да я попитам за Primeur вината на Бордо, за големите австралийски и калифорнийски вина. Възможно ли е Каролайн Гилби да не харесва големите вина или да не ги разбира? Или по-скоро не иска да ги вижда на българска дегустация? Какво ли би се случило ако вместо мен пред госпожа Гилби се бе изправил Аксел Хайнц, енологът на Ornellaia, и я бе попитал същото?
Неприятно е когато уважаван винен експерт отрича възможността българските винари да правят вина в големия клас. Това предизвиква размисли.
Тези дегустации ме убедиха, че е крайно време вината да се разделят по ценови категории. Ценообразуването на всяка една винарна е обективна самооценка на качеството на вината. Никой не би продавал по-доброто вино за 5 лв., а по-обикновеното за 25. И когато видя в класации вина от по 7-8 лв. с 88 точки, и до тях вина от по 25-30 лв. с 84-85 точки, се питам какво става. Кому е нужно да се пишат космически оценки на вино, което самият производител, образувайки цената му, е поставил на точно определено място в пирамидата на качеството?
В конкурсите не могат всички да са победители. Нормално е силни вина да останат под чертата на медалите. Недоволни и съмняващи се винаги ще има. Но не е нормално всяка година да се питаме как едно или друго вино е стигнало до златния ритон; да се питаме било ли е честно всичко и да чакаме англичани, американци или австрийци да ни показват точното ни място на винарската карта.
Каквито и да са резултатите от тези дегустации, които и вина да стигнат до медалите и златните ритони тази година, за мен всичко ще е плод най-вече на случайност...
- Медали или продажби?
- 15 отличени вина от България на Mundus Vini в Германия
- В София се проведе конкурсът Най-добър сомелиер на България
Напълно съм съгласен с господин Стоев, че когато нещо се оценява, трябва да се знае цената. Вино за 7 лв. и 88 т. е или некомпетентен дегустатор или тотално сбъркана маркетингона концепция, която няма да доведе до нищо добро на избата.
Както винаги Стойчо си остава много добър в писането .Напълно съм съгласна с мнението ти.От доста години участвам в дегустационните комисии и отдавна не искам да изпращам проби на Винария ,точно заради това ,че всичко е плод на случайност.И напълно съм убедена ,че никога не печели най-доброто вино просто защото в България няма едно добро бяло или червено вино.Има вече много такива .И откакто всичко потъна в тайнственост и никой не знае средната оценка на вината всички колеги се съмняват колко заслужено е взет Ритона .Няма начин.Ако по време на дегустациите се обявява средната оценка на виното,както се прави по света няма да се получават такива неща .Още повече ,че самите дегустатори малко или много ще се съобразяват да няма големи отколонения в оценките дегустационната комисия.Много са нещата и не знам кога най - накрая ще проумеем ,че не чужденците трябва да ни оценяват вината ,те не ги познават и за тях всички са с една десятка надолу.И аз като Стойчо бях изумена как на едно вино ,което беше плодово ,с много приятна мекота и без никакви дефекти и на което повечето дегустатори му дадоха оценка 83-86 ,италианецът го оцени 72.Е как да си пращаш вината там.Има много неща ,които още могат да се напишат ,но мисля ,че няма смисъл.Толкова години нищо не се променя.
Нека и чужденци да ни оценяват вината, но както Стойчо казва, този конкурс да бъде международен. В противен случай дали виното се оценява от български или чужди дегустатори е без значение. Крайният резултат е, че всяка една проба се превръща в участник в Българската Винена Лотария.
Вината ни са супер, но май само ние си го знаем... трябва нещо да се направи!
Радвам се че отново будната съвест на моя приятел се е събудила. Ти, който познавам като много уравновесен човек трябва доста да си се поизнервил от дегустациите. Ами преди да отдеш там приятелю не беше ли подготвен за поредната порнография. Следващият път си вземи лексотанчето и се весели повече с колегите вечер и си пийвайте хубавото винце от пробите които сте приготвили, разбира се след като са минали през деня /в противен случай рискуваш да ги отрежат на другия ден или тия с които ги пиеш или кака Лара Гилби/.
Абе, приятелчето ми не виждаш ли че всичко е интереси. И не знаеш ли приказката за това от къде се вмирисва рибата.
А пък то какво ли ни е наред, че ти искаш виното!
Ти като си ходил толкова по Франция и Италия запитвал ли си се защо там и камъните говорят? Ами виж къде са те и къде сме ние! И като култура и като интелект! Просто виното не е за силиконова държава каквато сме ние!
Не ставаме братчето ми!
„От 20 години идвам в България и виждам много положителни промени във винената индустрия. Сега е важно да се разграничи домашното производство на вино от качествените индустриални продукти. Положително е, че много от винарските изби в България вече инвестират в собствени лозя, което подобрява качеството и имиджа на българското вино. Вече гроздето расте в лозята, а не в каросериите на камионите." каза Каролин Гилби.
Вие да сте чували някога гроздето ни да е расло в каросериите на камионите,щото аз не съм.
Относно последния пост на Snejana Mutafchiyska. Мисля, че това, което К. Гилби иска да каже не трябва да е обект на нападки. Според мен това си е нейният начин (по английски) да каже, че бранша в БГ е на прав път. Недейте така тесногръдо, че ставаме за резил :)
Хайде сега, само да не излезе, че чужденците са ни виновни! Не ми казвайте, че приемате буквално думите на Каролайн Гилби за камионите и лозята. Ако е така, жалко за вас...
Интересни коментари, макар последните да не са точно по темата.
За какво да са виновни чужденците? България има разкошни вина въпреки тях. Чуждестранците се подвизават в страната ни за да гушнат някое и друго евро.
Не разбрахте думите на г-жа Мутафчийска. Когато през 1994г у нас пристигнаха на гурбет австралийските консултанти, те заявиха, че българските технолози мислят, че гроздето расте по камионите. К.Гилби сигурно е чула това твърдение и си го е пейстнала в речника. Чужденците искаха да кажат, че в българия технолозите не разбират от лозарство и затова идват те. преди година-две обаче, четох на страниците на БАКХУС интервю с един от тях- Стивън Блек. Човекът бил аптекар, решил да стане винар, участвал в един гроздобер в Австралия и Дейвид Уолън го взел в консултантската си фирма, и веднага го довел в България. Според вас, Блек ли е учил българите или те него?:-)) та тези австралийци, дойдоха, учиха се, правиха си експерименти в БГ избите, че даже им плащаха. После се изнесоха да продават наученото на молдовци, грузинци и разните там източни винари. След тях дойдоха франсета и италианци.Те пък умират да ги пишат и снимат по списанията. А през това време българските технолози създаваха вина, някои от които днес са по-добри от вината на Шабли, Напа или Бароса :-))
Та като ви говори Снежана, слушайте или питайте, ако не разбирате. Тя Ви казва ясно, че К.Гилби, посестримата и Джансис Робинсън и другите по-дребни пишещи чужденци не са тук за да хвалят големите Бг вина, а за да ни стимулират в ниската ценова категория. Хайде наистина да ги видим тия експертки, ако седнат на скрита дегустация и дегустират на сляпо 50 вина, но от тях 25 чужди, ама не с винтова капачка:-)), а такива които ако им напишат по-малко от 95 точки ще ги изхвърлят от ДЕКАНТЕР да мият декантери по панаирите. Та да видим как ще оценят тогава едно Рото, един Солитер, Енира, Анкор Сира, Куесчън, Хипноза, или Рубаят.
Иначе ми дреме на пуловера за чужденците. Но щом са тук и папкат с български парички, да се научат да уважават българското, защото вината ни наистина заслужават уважение.
Предлагам еножурналиста да излезе от анонимност! Твоят коментар е впечатляващо конкретен и коректен и издига на качествено ново стъпало диалога между енолози и журналисти ! Поздравления!
Комплексирани и смешни технолози, енолози,журналисти и еножурналисти. Първо-защо само българи в дегустациите-докараха ви чужди.После и те ви виновни , че не ви разбират и оценяват невероятните вина.Направите 5-15 тона хубаво вино/ някъде и 3-5 000 бутилки/, харесате си го и мислите , че сте покорили света.Жалка история.Нас българите никой нещо не може да ни научи,защото всичко си знаем и чужди консултанти не ни трябват. Е, не така смятат голяма част от собствениците. Да сте чул някой от великите ни технолози да е консултант на някоя винарна.Гроздето расте и по камиони и по цистерни, пълни със захар и захарен сироп.Срамота е да се викат и участват дегустатори , правещи втори вина. Намерете си мястото на виненената карта и не се напъвайте. Радвайте се като изнесете някоя бутилка вино за 2 евро.И незабравяйте да си хвалите в очите и говорите друго зад гърба за вината на колегите ви на Винария.
Благодаря за интереса към статията!
Емоционалния Марин и останалите непознати за мен, писали тук, могат да ме видят на Винария и макар темите да се скучни и експлоатирани, бих си поговорил с Вас за камионите, цистерните, за бутилките от 2 евро и за всичко, свързано с виното. Тук не е мястото за вулгарно шоу.
Благодаря на еножурналиста .Браво .А на Марин ще му кажа само като Стойчо - да ме намери в Стара Загора - Домейн Менада - ще му покажа всичко и можем да си поговорим .Знаете ли - аз съм работила с чужди консултанти.Те идват тук без дори да са прочели нещо за нас ,не познават гроздето ни и веднага започват по техн .схема ,по която се правят вината при тях - да ,ама не - не винаги се получава.Едно мога да поздравя всикчи бълг.енолози - че всичко при нас се постига с много труд и четене на литература.Поне при мен е било така и винаги съм се съобразявала с гроздето,което имам .А сега Христос Воскресе на всички и пийте за празниците едно хубаво българско вино!В края на краищата пък ние ще си ги пием!:)