Морето от вино не е до колене!* 13 Септември 2010
На 5 септември приключи поредният девети фестивал "Море от вино" в Поморие. Фестивалът, който продължава приблизително един месец, се организира ежегодно от общината в Поморие и от Черноморско злато. Краят му бележи началото на гроздобера. През това време в по-добрата, старата, част на Поморие се организират дегустации на вина, заедно с културно развлекателни събития.
Факт е, че фестивалът увеличава своята популярност, а програмата му става все по-разнообразна. Очевидно организаторите се опитват да привлекат вниманието на все повече хора с различни вкусове, което лишава фестивалът от облик, но го прави по-пъстър и развлекателен. И деветото издание на „Море от вино” показа, че това е печеливша формула, която обединява
туризма и виното с определени ползи и за двете.
Фестивалът е също така благодатен за всеки посетител с отворени сетива, защото предлага храна за размисъл във връзка с поне три големи за винолюбивия българин теми: успешната презентация на вино, виненият туризъм и мутробарокът.
Ето и всичко, както си беше:
Раздрънканото и спарено от жегата микробусче по линията Варна – Бургас ме стовари в Поморие, близо до нещо, което далечно напомняше автогара, но повече приличаше на обръщало за таксита. Тръгнах напосоки по пътя, като от лявата ми страна, тази откъм морския бряг, се нижеха, слепени един до друг, внушителни хотелски комплекси. По въздействие и размери те напомняха с нещо за сградата на бившия партиен дом в София, само че изпъстрена с детайли и финтифлюшки, които неизвестен за мен естетически гений преди години обобщи в термина "мутробарок".
Трябваше да стигна до Виа Понтика – пет-звездният хотелски комплекс, в който домакините от Феста холдинг бяха запазили стаи за журналистите. Беше малко след пладне, ужасна жега, а местната архитектура очевидно не предлагаше богати естетически преживявания. Ето защо реших, че е най-разумно да попитам някого за посоката. От другата страна на улицата срещу помпозните хотели, две жени кротко седяха пред сергия с пластмасови легени, детски пояси и шарени фолклорни сувенири. Попитах как да стигна до хотела, след което едната от тях стана и на чист руски ми предложи да ме заведе до там. Знаела къде е, пък и тя била в същата посока. Съгласих се с радост. Тъкмо щях да упражня позабравения русский язык. Каква изненада обаче, когато само след пет крачки жената спря и ме закова с репликата: "Два лева!". Попитах я какво точно има предвид и тя ми обясни, че толкова струвало да ми покаже хотела. Рускинята усети, че ще се съпротивлявам и с нежелание смъкна офертата на един лев. Но тъкмо търговецът в мен да приеме сделката и да си стиснем ръцете, жената отново ме изненада с едно допълнително условие – да си платя предварително. Припомних си някои думички от позабравения русский язык и продължих сам.
След като ми попремина, да речем яркото впечатление от срещата, се сетих да звънна по телефона. Хотелът не беше никак далеч (какви два лева!?), а за моя изненада в архитектурно отношение той беше по-сдържан и нисък от заобикалящите го помпозни дворци, имаше малък парк в комплекса и най-важното - нямаше барокови елементи, чиято единствена функция сякаш е да скриват липсата на въображение.
Докато се наслаждавах на климатика в стаята, осъзнах че виненият туризъм, такъв какъвто съм го преживявал в Америка и Австралия, е все още неосъществим на нашата географска ширина. Няма да бъде възможен и още дълго време.
Колкото и да се стараят избите, агенциите и прочие мераклии, нещата няма да се получат докато пътищата са осеяни с дупки, докато архитектурата на сградния фонд те подтиква към самоубийство и докато е пълно с хора, които искат да ти вземат пари, само за да те упътят в мрака.
Отнасям се с голям респект към всички, които опитват с винен туризъм, включително община Поморие и Феста холдинг, но очевидно нещата не зависят само от тях.
Проблемите касаят цялата среда –
от състоянието на пътната мрежа до психологията на тълпата.
Така минаваше времето в мрачни мисли, докато не настана време за вечеря. Има една ситуация, която е много досадна за любознателния ценител на виното. Представете си го, воден от своето любопитство, да посещава някоя изба или павилион по време на винено изложение, където го посреща лъскава мадама с голямо деколте и широка усмивка. Сипва тя от различните вина и вика "наздраве”, а когато я попитат нещо за виното, лозята или начина на винифициране, тя в най-добрия случай повтаря заучени наизуст изречения. Но се усмихва чаровно.
На фона на тази често срещана картина, презентациятa на Черноморско злато беше отлична. Ще отбележа, че на вечерята беше един от собствениците на Феста холдинг – Петя Славова. Бяха също и изпълнителният директор на избата Йордан Панайотов, търговският директор Панайот Николов, кметът на Поморие и, най-важната според мен фигура от всички, когато говорим за виното, главният технолог - Донка Томова. Вината бяха представени лично от нея и от Панайот Николов, като двамата успяха да кажат важните неща за оптимално бързо време. Последното е изключително важно при този род събития.
Избата в Поморие е класически образец на голям винзавод, със собствена административна сграда и общ персонал от около 200 човека. Две от вината по време на вечерята ми направиха по-силно впечатление. Първото е Arte Ante, Cabernet Sauvignon 2007 и Chardonnay Golden Rhyton 2009. Второто е отличено със Златен Ритон от Винария, но със или без награда достойнствата му са налице.
С тези добри впечатления оставам след потапянето си в "Море от вино". Опитвам се да се абстрахирам и да оценявам това, че въпреки крайно неблагоприятната културна и икономическа среда за организиране на подобни фестивали, все пак има хора, които ги правят и извличат полза от тях.
Иначе опитите в областта на винения туризъм се увеличават. Като цяло може да се каже, че избите една по една се опитват да вземат нещата в свои ръце.
*Материалът е публикуван със съкращения. Целият текст можете да прочете в блога на Ясен тук.
- Кратък урок за ароматите във виното
- Представяне на проекта WIN Wines
- Виното да се прави само от грозде, призова министърът на земеделието
@1: Уважаваме градивната критика от читателите на сайта DiVino.bg, но смятам че не сте доловил основната идея в текста от блога на Ясен Захариев. Апелирам да не прекрачваме добрият тон.