Бизнес и анализи

Медали или продажби? от Елисавета Захариева 25 Септември 2011

През последната година на винения пазар в България ключовите думи са продажби и ликвидност. Погледнато по-глобално, все по-конкурентната среда на световните винени пазари също налага да се мисли за необходимостта и ползата от всеки направен разход. Дори винените конкурси, които сами по себе си са чисто имиджови събития, предприемат завой към практичността и се стремят да дадат повече стойност за парите на своите клиенти.

Давам конкретен пример с провелия се между 26-28 август и 2-4 септември Mundus Vini. Бях част от дегустационния екип през изминалите пет години и имах възможността да проследя как се развива конкурса през това време. В сравнение с традиционните подходи на българските винени състезания, Mundus Vini е доста иновативен, заради силният си маркетингов акцент и нарастващия брой инициативи за промотиране на наградените вина.

Mundus Vini се проведе за единадесети път през 2011 година, отново под патронажа на OIV. Самата конкурсна част, която се случва в рамките на два дегустационни уикенда, е стартова, а не крайна точка за по-нататъшна маркетингова работа. По време на дегустациите, панелите не само оценяват пробите по стобалната система, но от няколко години всеки член на жури попълва и допълнителна част, свързана със сензорния анализ на пробата – обосновка за броя точки, с които е оценено виното. Това е базисната добавена стойност на конкурса.

Оттук нататък започва Част II или промотирането на конкурса и победителите, за да могат заплатилите такса производители да извлекат максимална полза от направения разход. През годините маркетинговите инициативи се разрастват като брой и удължават времето, през което се говори за конкурса и наградите. През 2010 беше стартирана отворена дегустация на наградените вина. Една година по-късно отворените дегустации са вече четири, като финалната е планирана чак за месец май 2012.

Няколко месеца след приключването на конкурса, на база финалните резултати се присъждат награди в 26 различни категории:

Производител на годината (немски, европейски и друг чуждестранен);

Бели и червени вина на годината в различни категории в зависимост от произхода и остатъчната захарност;

Пенливо вино на годината;

Вносител на годината и

Най-добро вино в определени ценови сегменти.

Най-новото и интересно допълнение, въведено през 2011 е свързано с интерактивната част на конкурса. В кратко клипче, членовете на журитата, присъдили Голям златен медал (Grand Gold medal) говорят за отличената проба, като всеки споделя своите лични впечатления и с какво според него е изпъкнал победителят.

През 2011 участието на България беше скромно: явно кризата в сектора постави бариера пред производителите. Изпратени бяха едва 38 броя проби, надолу с 14 в сравнение с 2010. През текущата година България участва с най-малкия брой проби от пет години насам. Наградени бяха общо 10 вина: четири със златен медал и шест със сребърен. До голяма степен въпросът "Дали да участвам" е свързан с това, "какво получавам". Та в тази връзка, максимизирането на ефекта от участието в конкурси е нещо, което изисква маркетингов ресурс, за може успешното представяне да се комуникира. А на доста производители ресурс за имиджови представяния не достига.

Това, което мога да добавя е, че за разлика от българските практики, новоизгряващи страни производителки субсидират таксата за участие във винени конкурси. Това не е безцелна субсидия, поощряваща събирането на медали. Напротив – инициативата би насърчила повече производители да се ангажират с представянето на вината си пред международна публика, което би провокирало по-отворено отношение и любопитство към моментното състояние и тенденциите в света на виното. Нещо, което може да се отрази положително върху не един аспект на винения бизнес.

Етикети