Марк Дворкин - един французин в България 20 Юли 2010
Една от енигматичните фигури в българското вино, Марк Дворкин дойде в България преди повече от 10 години. Познат е с името си на всички работещи с вино у нас, но като че ли остава скрит за ценителите и (не мога да не допълня това) ми се струва, че той е възприеман като противоречива личност. Всъщност не е съвсем вярно; той е директен и много аналитичен. Това понякога обърква хората и те веднага го слагат в категорията “арогантно франсе”. Истината е съвсем друга и мисля, че с това интервю Марк я разкрива за първи път.
Срещаме се за лека вечеря в едно чаровно ресторантче (да не повярваш, има все още такива места) по време на краткия му престой в София между летището и лозята на Беса валей.
Марк, къде ви загубихме през последните две години?
Тук съм си, пътувам повече, но не съм се губил. Не можете да ме видите в България, просто защото не се показвам на официални (пък и на неофициални) винени събития.
Защо?
Прозаичната причина е, че съм стеснителен и скромен.
Така ли е наистина?
Не, сериозно, никога не съм обичал светлината на прожекторите и се притеснявам. Ако отидете в някой румънски уебсайт и напишете “Марк Дворкин” ще се изумите от резултата, оказва се че там съм истинска знаменитост без да съм го искал.
Например преди няколко месеца в wine.ro излезе огромно интервю, в което аз съвсем искрено казвам какво мисля за цените на румънските вина. То предизвика много остри коментари, да не кажа, че стана скандал. Набедиха ме, че съм заявил, че българското вино е по-добро от румънското, което не е така, но наистина имаше много коментари. Е, журналиста от wine.ro беше изключително доволен.
Има много сериозно раздвижване в интернет пространството по отношение на вината в Румъния. Има страшно много винени блогове във всички по-големи градове на страната. Хората пият хубаво вино там; тази година сме продали 40 000 бутилки.
Ще стигнем и до Румъния, но първо: какво се промени във вас, в живота ви за тези шест години, когато последно говорихме, освен че и двамата видимо поостаряхме?
Да, това е очевидното. Но, без шега, за последните шест години ми се случиха много неща. Най-важните две събития обаче са раждането на сина ми Рафаел и на дъщеря ми Жан – през 2004 и през 2006.
След децата, ще подредя новите проекти, които започнах. Други (проeкти и хора) пък оставих. Някои от тях мислеха, че могат да работят без мен, което не е точно така, за други аз бях този, който сбърка.
Разкажете за румънския си проект...
Създадох едно лозе от 80 хектара с Карл Хаупман в Румъния. Знаете, че където е Карл, там съм и аз. Но нека се върна отначало. За пръв път стъпих в Букурещ през ноември 2005, за да видя дали има смисъл да стартираме проекта изобщо.
Започнахме засаждане през май 2007. Отне ни време, точно както и в България преди това, да купим земята, разпокъсана между много собственици, да се включим в програма САПАРД и т.н.
Сега вече берете първите си плодове, така ли?
Да, първите 20 хектара дадоха реколта за пръв път през 2009.
Къде точно се намира избата в Румъния?
Тя е в Алиман, което е близо до Черна вода, горе долу на 80 км западно от Констанца и на около 60 км северно от Русе. Нарекли сме проекта Winero. Това де факто ще е сестрата на Беса валей.
Какви сортове сте засадили там?
В момента имаме 45 хектара с мерло, 25 - с кабeрне совиньон и 10 хектара фетяска негра. Това, освен че ще придаде индивидуaлност (фетяска негра е най-известния румънски винен сорт), ще бъде много интересно и за мен самия, тъй като за пръв път ще винифицирам този сорт.
Защо в Беса валей има само френски сортове тогава?
Не е защото сме искали да имаме само традиционни сортове. Не можехме да го направим тогава, преди десет години, когато стартирахме проекта в Огняново по една съвсем проста причина: не можахме да намерим чисти, селектирани сортове. Това постепенно се промени, но в началото не беше възможно. От една страна стоеше риска, за това какво ще получиш, а от друга – програма САПАРД не го позволяваше. Тоест не беше забранено, но не получаваш напълно процента, който САПАРД възстановява. Тоест риска става още по-голям, пресметнато общо. А моята работа все пак е да сведа рисковете по един проект до минимум и да мисля напред във времето.
Ако можеше да се върнете назад във времето и тези няколко пречки ги нямаше, кои местни български сортове бихте избрали да засадите в Беса валей?
Със сигурност мавруд. Обичам мавруд.
А защо не рубин?
Защото варовика, върху която се намира нашето лозе не е подходящ за рубин, много просто.
Има много други места, където основата е варовик, но става превъзходен рубин...
Не, това, че основата е варовик по принцип е добро начало, но не е достатъчно. Вероятно говорите за варовикова основа и дебели червеникави почви на повърхността от окислен варовик. Да, такива почви са подходящи, но всичко е много индивидуално. Например проекта, който направихме в Белица няма мавруд, просто защото не е подходящо.
Как оценявате промяната, която се случи буквално пред очите ви за тези 5-6 последни винени години в България?
От гледна точка на виното мисля, че последните шест години имаше революция в България. Разбира се говоря за качеството на виното.
Що се отнася до количествата, мисля че България имаше (и все още е така) не много добър имидж на производител на евтино каберне совиньон за един паунд бутилката. Сигурно преувеличавам, но разбирате идеята.
Какво според вас трябва да се направи, за да се промени този лош имидж?
Надявам се правителството да може да отдели пари, за да промотира българското вино. Но най-вече това сте вие. Хора като вас са двигателят на промяната. Дори най-доброто вино има нужда от това да бъде презентирано добре, с отношение, с професионализъм. Не казвам нищо ново. Всеки път когато успея да накарам някого да открие за себе си Enira, BV или каквото и да е, аз не работя за моята компания, а за България изобщо. Това нещо се усеща.
България е много малка страна. С едва 7,5 млн. души население, напоследък - в сравнително стабилна политическа среда (ако спрат да изкачат какви ли не скандали). Стремите се да достигнете стандарта в ЕС, да. Но пътят е извървян на половина, а в сравнение с преди две години бизнеса е по-зле. Което означава, че икономиката не е била стабилна и само е давала илюзия за това. Големите играчи са заплашени да спрат или драстично да намалят производството си. Знаете ли каква беше цената на гроздето тази година!? Аз продължавам да смятам, че качествено грозде и добри лозя в България не достигат.
И все пак има много хора, които работят добре, работят коректно, стремят се да продават в по-високите сегменти, да подобряват имиджа на страната.
Вие харесвате собственото си вино. Мога ли да ви нарека щастлив човек, който обича работата си?
Да, така е. Ние винарите сме създатели. Работата ни е да изразяваме тероара - микроклимата, местността и хората. Навсякъде, във всяка страна. Аз не спирам да обикалям и да виждам прекрасни места за отглеждане на лозя – Словакия, Русия (Краснодар до Черно море), Грузия, Албания...
Наскоро говорихме с Мишел Ролан за нашата работа. Ние трябва да постигнем вижданията на нашия клиент за виното, но всъщност да правиш вино е наниз от толкова много потенциални комбинации, от решения и обстоятелства, че това е може би най-интересната професия на света.
Истинската ни задача се състои в това да направим мечтите на хората реалност, изразена чрез вината, които създаваме. Затова и всички мои клиенти ми стават приятели. Не приемам да работя с хора, които не мога да усетя. Както се случи с първият ми проект в Индия, който напуснах, защото не го почувствах. Трябват ти поне пет години, за да произведеш първото си вино, а за истинско постижение – 10, тоест трябва да дадеш някъде 10 години от своя живот.
Може ли да се каже тогава, че България е първата ви любов?
България все още не ме е приела съвсем, аз все още съм чужденец тук, но продължавам да съм български фен. Обичам вашата страна и съм честен с тези думи. Знам, че тук все още гледат на мен като на странник, даже на завоевател или крадец, но това не е така. България много ми помогна; например сега ми е много лесно с румънския проект, защото вече знам как да работя с хората от Източна Европа. Но от друга страна тук намерих едни от най-добрите си, истински приятели. В Румъния е различно. Не бива да забравяме, че Франция е имала огромно влияние върху Румъния. И все пак за мен България е специална.
А защо не останахте във Франция? Имам предвид, кое ви накара да започнете проектите си тук, на изток от Франция?
Защото страстта ми е да правя вино и ми е страшно интересно да го правя на различни места. Винаги съм много щастлив, когато се завръщам у дома в Бордо, но съм много щастлив и като дойда в България, когато ида в Румъния и т.н. Във Франция е много трудно да промениш нещата, там вече са променени, докато тук тепърва се създава всичко.
Какви са за вас хората от Източна Европа?
Горди, но неуверени.
Бихте ли могли за миг да си представите, че имате всички възможности на света, всички лозя на разположение и да опишете вашето вино-мечта? Как би изглеждало то?
Ще взема каберне совиньон от Latour и от Haut-Brion (по равно), но ще сложа и малко каберне фран от Cheval Blanc. Ще допълня с мерло от Petrus и Margaux, както и с пети вердо от Lafite. И ако мога да добавя, ще добавя малко сира от Корнас от Colombo или дори от Jaboulet La Chapelle. И понеже това е един сън, който няма да се сбъдне, ще добавя и мъничко ботритизиран семийон от Chateau d’Yquem.
Вие сте човек, който не само че е много дълбоко свързан с промяната в българското вино, но имате предимството да гледате нещата от друг ъгъл и да сравнявате с останалите страни, с които работите сега. Какви грешки виждате тук?
Защо смятате, че са грешки?
Какво бихте посъветвали българските си колеги – уайнмейкърите, собствениците на изби, хората в бизнеса?
Не знам какво мога да ги посъветвам, защото трябва да се поставя на мястото на всеки един от тях по отделно, а това не е възможно. Обаче мога да им кажа следното: продължавайте да правите отлични вина, както досега. Бъдете горди с това, което България има като винена традиция и история вече повече от 3000 години.
И още нещо – не бързайте, бъдете търпеливи и не изкарвайте вината си твърде млади, защото само така ще ги продадете в най-подходящия момент и на най-добрата цена. Повярвайте ми, знам колко е трудно.
Разширена версия на интервюто с Марк Дворкин можете да прочетете тук.
- Известни са вината и реколтите за вертикалната дегустация на DiVino.Taste 2011
- Беса валей стана на 10
- Стефан фон Найперг - от Бордо до Огняново
divino, затворете го този сайт! Направили сте много интерсно интервю (имате две, три грешки, но иначе - браво!) с Марк Дворкин и нямате нито един коментар. А за шардонетата, които за нищо не стават - над 20. Явно никой не се интересува сериозно от темата. За какво се пънете?
Много приятно. Много ми хареса частта с имагинерното вино :))) Браво.
1.Без да харесвам всички вина, направени от Марк Дворкин, браво!
2.Като че ли през лятото са затворили местата, в които повечето коментиращи са излагали знанията и ...злобата си.И наваксват и за двете.Май и дъждът не ги отмива.
Когато Марк направи Redark и Unicatto, нямаше нито Тера Тангра, нито Катаржина. Не бива да забравяме това.
и Шато Белица беше негов бранд....
да, Жорко
марките отдавна са собственост на Дамяница
но докато ти беше "вътре в нещата" (и в джибрето?), Филип се разбираше за собствеността на някои от МАРКите с Марк Дворкин....