Константинос Лазаракис MW: виното на Балканите да се представя като едно цяло 03 Ноември 2010
Както повечето колеги вече оповестиха, на 25 октомври на българската карта на виното официално бе отбелязана още една нова точка - изба Мидалидаре Естейт. Шестте вина на атрактивната нова винарна, разположена красиво в полите на Средна гора, бяха представени от единствения Master of Wine на Балканите засега – Константинос Лазаракис MW, който освен това бе любезен да даде и интервю за нас.
Обобщавайки интервюто ми с Константинос Лазаракис си дадох сметка, че първото нещо, което провокира любопитството ми, когато го видях, беше едно малко ангелче, кацнало на рамото му. Буквално, защото на ревера си носеше ювелирно изработена златна значка на ангел с разпрени пчелни крилца – симбиоза между ангел хранител и крилата на Психея, изобразявана като пчела. От единадесет години, когато му е подарен, Константинос не се разделя с този ангел. Това е времето когато се случва нещо, което осмисля целия му живот по-нататък. Точката на пресичане. Моментът, в който виното се разкрива за него и става смисъл, хоби, удоволствие, работа и начин на живот. Разбира се веднага исках да го попитам за историята на това ангелче, но когато интервюираш един от само 289-те Master of Wine в света някък си не върви да започнеш така, затова зададох въпроса, който предполагам за всички е любопитен:
Откъде тръгнахте и какъв път изминахте, за да станете MW?
В началото винаги е интересът към виното. Посещавах винен клуб в Атина, където се провеждаха семинари. Много бързо разбрах, че съм добър във виното. Вдъхвах и опитвах вината и скоро започнах да ги отгатвам, без изобщо да поглеждам бутилката. Бях способен да се справям с тези задачи с лекота, сякаш на игра. Един ден, беше 1994, Клаус Фюрбах, собственик на един от най-добрите ресторанти в Атина, се обърна към председателя на клуба с молба да му препоръча млад човек за сомелиер. Сомелиер беше рядка професия за Гърция, да не кажа, че изобщо не съществуваше по това време. Така бях препоръчан за тази работа и започнах.
Това, което ми правеше впечатление в този бизнес, и то неприятно, беше, че няма класификация на компетентност. Случваше се някой, който е посетил Бордо или Тоскана, веднага да се обяви за сомелиер - експерт за дадената област. Тогава ми казаха – ако искаш да се усъвършенставаш и наистина да бъдеш нещо, трябва да завършиш MW. Master of Wine е човек, който има тотално знание за виното, като се започне от лозето и се стигне до това как се продава крайния продукт бутилката. Всичко! Това включва агрономство, винарство, търговия, маркетинг, юридически познания, умение да образоваш и да пишеш за вино и т.н. Така аз се озовах в Лондон. В началото си мислех, че съм започнал нещо, което е постижимо в рамките на година и половина. Процесът на обучение се оказа изключително труден и ми отне седем години. В крайна сметка това не е лошо, защото ако беше лесно, много повече хора биха завършили тази степен и нямаше да е толкова рядко званието Master of Wine.
Какво знаете и какво мислите за българското вино?
Първо трябва да кажа, че не претендирам да съм експерт по българско вино. Опитвам вината ви през последните петнадесет години. Това, което прави впечатление е, че дълго време се опитвахте да изнасяте и продавате евтино вино и то колкото се може по-евтино. Това обаче не е път, който води напред. За щастие напоследък има вече доста винарни, които правят и менаджират вината си по модерен начин, нямащ нищо общо с този остарял и неработещ маниер. Не само това – по-скоро става дума за вина, които понякога даже надминават очакванията от заявената цена, вина, които носят радост на сетивата и за които си казваш – "да, това вино не е евтино, но бих си го купил отново!" В днешно време да се продава вино не е никак лесно, особено конкурирайки се с такива играчи на сцената като Чили и Аржентина, които произвеждат огромни количества с достъпна цена и прилично качество. Разковничето е в образоването на все по-високо ниво на тази част от хора в България, които са заинтересовани от вино, независимо дали са само виноценители или въвлечени във винения бизнес, за да се повишава винената култура и в същото време да се изгради една солидна база, върху която да се развива Виното с главна буква.
А има ли регион върху който да съсредоточавате някакъв специален интерес?
Не, не бих казал, по-скоро ми харесва да пътувам и да изследвам различни места.
И кое е най-интересното място напоследък?
Индия. Дегустирах доста впечатляващи вина, включително някои доста добри индийски шампанизирани вина.
Това ли е според вас Terra Nova дестинацията във винения свят?
За нас – да. Веднага трябва да отбележа, че едни от най-добрите индийски винарни не изнасят дори една бутилка, защото реализират своята продукция само на вътрешния си пазар. Огромен пазар. Както и много от техните дизайнерски къщи за дрехи, които не изнасят и една тениска навън. В същото време оборота им като продукция и финанси може да се сравни с този на Ралф Лорен или Трусарди за целия свят. Наистина огромен пазар. И така е и във винения им бизнес. Логична причина, за да остава все още екзотично и непознато индийското вино.
А какво мислите за винената картина на Балканите?
Моето виждане е за представяне на виното от Балканите като едно цяло, за да се чуе по-звънко посланието на винарите към света. Сигурен съм, че така картината ще бъде по-ясна, имайки предвид, че Балканите са малки в сравнение с много от гигантите на винената карта. Защото както вашето, така и нашето гръцко вино, виното на Хърватия, Румъния, Сърбия страдат от това, че не са достатъчно познати, което пък е последствие от проблеми с износа и маркетираненето. Ако работим заедно, имаме шансове да постигнем много, защото вината ни са конкурентноспособни.
След дългата мода на шардонето и бума на совиньон блана какво очаквате при белите вина?
Пино гри или пино гриджо. Бях в Щатите съвсем скоро и всичко беше пино гриджо и пино гри. Там даже изкореняват на места шардонето и совиньона и засаждат пино гри, за да отговорят на новата мода. Наистина получава се така, че консуматорът се уморява от даден сорт, фрапантен пример е движението АВС (Anything But Chardonnay - от анлг. всичко друго, но не и шардоне), но ако вземем пазара на вино и проверим баланса в много от добрите ресторанти, ще видим, че консумацията на шардоне остава висока. Така че ако трябва да отговоря като винен критик, ще кажа да – пино гриджо, но ако съм сомелиер на ресторант ще купя пино гриджо, но ще имам и прилично количество хубаво шардоне в наличност, защото клиентите винаги го търсят. Наблюдавал съм подобни неща с някои гръцки вина. Пак в Щатите сомелиерите ме питаха: "Кой е следващият велик сорт от Гърция?" Отговарих: "ОК, преди две години тук открихте модата на асиртико от Санторини." "Да, но сега всеки има в ресторанта си асиртико, искам да знам кой е следващият, за да го имам само аз!", ми казаха те. "Знам, че ако искате можете да наложите като мода който и да е странен сорт от която и да е част на Европа!", ето това е отговора. Зависи как се предлага виното! Интересно е какво биха си избрали хората без да са сугестирани?
С това искам да подскажа, че би било интересно да има повече типични сортове от Балканите, когато се изнася вино. Свързано е с психология, но факт е, че асиртико има повече успех зад граница, отколкото в самата Гърция.
Кое е голямото вино, което ви е впечатлило най-много?
Не мога да посоча конкретно вино, защото при мен нещата са свързани много с всичко съпровождащо виното. Извън работата ми, която ми дава възможността и щастието да опитвам неизброимо количество разнообразни и невероятни вина, се наслаждавам на случаите, когато съм в къщи или на други мои любими места, сред близки хора, слушаме музика, пием вино и прекарваме добре. Виното е преди всичко момент и преживяване! Нека го кажа така – ако много харесвам някоя симфонична пиеса, която изискава съсредоточаване, (а аз обичам да слушам симфонична музика!) и съм на весело парти с много хора, пускайки ми същото симфонично парче, ще ми прозвучи неуместно. Така е и с виното. Някое вино може да ме плени днес и след няколко дни същото вино, поднесено в неподходящ момент, да не ми стои на място.
Винаги ще си спомням първото, което ме впечатли. Бях на 21 години, когато в един магазин за вино видях бутилка на витрината, струваща десет пъти по-скъпо, отколкото виното, което пиех вечер със състудентите ми в таверните. Казваше се Megas Aenos - Голямо Вино, буквално - а производител беше Скура, гръцка винарна. Стори ми се безбожно скъпо. Все едно да платя 1000 евро за едно кафе. След време разбрах, че вината могат да бъдат многократно по-скъпи, но тогава все още не го знаех. Попитах продавача да не би да е объркал с една нула цената? “Не, не”, отговори той, a аз недоумявах “но, защо може да бъде толкова скъпо?”. Човекът ми каза следното: “вижте, ако проявявате интерес след една седмица правим представяне и дегустация с енолога на винарната, можете да дойдете и да опитате виното безплатно.”
Отидох и това беше първата ми среща с истински винар. Когато опитах виното - уау! - беше като епифания, откровение и екстаз. Не можех да го сравня с нищо пробвано от мен до този момент. Светът на виното изведнъж придоби смисъл. Независимо, че след тази случка съм опитвал и пил изключителни вина, които сравнени са много по-висока класа, заради този пръв момент на съприкосновение тогава, нося този спомен винаги в сърцето си. Оттогава не се разделям с едно малко ангелче значка, подарено ми от собственика на винения магазин. То е моя пазител. Случва се много хора да ме питат за него, мислейки, че е някакъв отличителен знак за Master of Wine. Не, просто - скъп спомен.
В какво конкретно се изразяват вашите занимания като MW?
Имам обучителен център в Атина за сертифициране под егидата на лондонския Wine & Spirit Education Trust. Работя като байер за Aiolos фирма за импорт на вино в Гърция, консултирам три винарни, консултирам AGN (авиокомпания) за вино, както и като посланник на гръцко вино за Hellenic Export Organisation, пиша за няколко винени списания, член съм на няколко интернационални винени журита, също така съм един от директорите на Института Master of Wine по проекти, изследващи нови стратегии за обучение. Мисля, че не съм пропуснал нищо.
Напълно достатъчно. Аз искам само да допълня, че Константинос Лазаракис е автор на книгата The wines of Greece – задълбочено изследване на единайсетте винени региони на Гърция във всички аспекти с представяне на всички гръцки винарни.
Има ли нещо друго във вашия живот освен вино?
Аз съм щастлив човек в живота ми моето хоби да се припокрива с работата, която имам. Ако бях много богат и не се налагаше да работя, пак щях да се занимавам с вино.
- Бордо - силен акцент на DiVino.Taste 2011
- Една сравнителна дегустация на български и чужди вина
- Гръцко вино, калмари и море
Връзката е проста,хонорарът на господина от винарната и поканата на пишещите за вино(може би също платена )за това си има ценова тарифа
някои брандират за 5-10 000,други........
Към 2: thumbs up!
Поздравления за статията.Направи ми впечатление малка тафтология (Какво ново при
белите-пино гри или пино гриджо, това е един и
същ сорт)
към Юлий
Любопитни корелации :Нифору-Лазаракис(гръцка връзка)Галина Нифору-Николай Катеров-Александър Алексиев(Пловдивски институт за хранителни технологии)Евгений Юсупов-Юрий Лужков(руско-
казахстански инвестиции във винарството ни.
Пини гри или пино гриджо "(Бях наскоро в Щатите и всичко беше пино гри и пино гриджо)
" И" и "Или "
В Елзас Токай-Пино гри не се използва,поради изисквания на Европ. Съюз ! Малвазия се отглеж
да по-скоро в Швейцария отколкото в района на Лоара.Най-експресивният синоним на грито
е унгарският "Сзурке Брат (сивият монах )
Fromenteau (популярно наименование през Сред
новековието)- Лангедок, Pinot beurot-Бургундия, Аuxerrois gris -Елзас,Petit gris.... Не е съвсем сигурно, че сортът е френски(по ДНК структура е клонинг на пино ноар-пъпкова вариация.Има версия, че е възникнал близо до нас-някъде по островите на Гърция и Турция......
Много благодаря на всички за коментарите и поздравленията. Ще ми бъде интересно, ако ми изпратите линк или автор, за да прочета по-подробно за хипотезата пино гри - родом от Гърция или Турция. Колкото до двете най-чести употреби на пино гри и пино гриджо, те са аналог на употребата на сира и шираз - става дума в някаква степен и за разграничаване на стилистика на вината, направени от тях.