Бизнес и анализи

Колко е важно да бъдеш Master of Wine? от Каролайн Гилби, MW 27 Септември 2011

Много хора от винения бизнес вероятно в момента са в трескавия период на събиране на годишната реколта, но за някои от тях въпреки кампанията изпитите са главен приоритет. Независимо дали чакат резултати със затаен дъх или решават да се отдадат на дълъг и интензивен курс на обучение за Master of Wine. Напоследък няколко обаждания и имейли относно обучението за Master of Wine ме накараха да се замисля върху въпроса какъв е смисълът на изпитите за MW. По-важен за мен може би беше въпросът дали колекцията от дипломи и квалификации както във виното, така и в науката, ми помагат да си върша работата по-добре?

Без съмнение има професии, за които е важно да докажеш формална квалификация. От друга страна знам, че има самоуки винари, които постигат добри резултати разчитайки на интуиция и (може би) малко късмет, особено късметът да имаш добро грозде, с което да работиш. Но в наши дни едва ли има много собственици на изби, които биха наели винар без да има диплома по енология или някоя сходна наука. Просто има много за губене, ако основните технически познания липсват.

Дали е по-различно за винените критици или съдии? В крайна сметка да оценяваш виното е може би по-артистичната част на винопроизводството. Може да се твърди, и то не без основание, че процесът няма значение, ако крайният резултат в чашата се харесва на потребителите. Също така знам, че има известни и много влиятелни винени критици, които нямат никакво формално образование, като например Робърт Паркър, който се гордее с адвокатската си практика. Спомням как в началото на моята винена кариера една много известна (по това време) телевизионна винена критичка ми каза, че няма намерение да учи за Master of Wine, тъй като “това би я отдалечило от потребителските нагласи”. Въпреки това тя продължи да прави остарели шоу програми, без да представя вина, така че се чудя дали това е причината. Лично аз смятам, че ако потребителите на вино се възползват от нечии съвети когато купуват, то този човек трябва да има поне някакви основни технически познания, които да допълват телевизионното му присъствие.

В тази връзка бих искала да отбележа, че си върша работата по-добре благодарение на формалното си винено образование - имам две дипломи по ботаника, диплома от Wine and Spirit Education Trust, а след това изкарах и изпитите за Master of Wine.

Нека първо да поговорим за дипломата от Wine and Spirit Education Trust - познавам няколко българи, които я имат или пък са в процес на обучение. Обучението може да е дистанционно или да се посещават курсове в различни центрове в Англия и Европа. Обучението минава през целия свят на виното - през технологията за производство, климатичните фактори, икономическите и правни ограничения, сортовете грозде, както и през всички основни винени региони в света. Аз горещо препоръчвам тази програма, която ще ви даде една солидна основа и ще ви помогне да разберете света на виното. Школовката, която ще получите след като ви се наложи да отговаряте на въпроси свързани с най-разнообразни теми, като местните сортове в Кипър, или законодателството, което засяга отглеждането на лозя в долината Лоара, или световните стилове подсилени вина, не е нещо, което повечето от нас получават в ежедневието си, но дава основа и значително разширява познанията за света на виното.

Нека сега поговорим за званието Master of Wine. То изисква много широки фактически познания за виното и набляга на способността да се мисли критично, да се пише логично и да се дегустира по възможно най-обективния начин. Не просто да си задаваме въпроса “Харесва ли ми това вино или не?”, а “Добър представител ли е на сорта си?”, “Какво е нивото на качеството му?”, и “Струва ли си парите, които се искат за него?". Също така се научавате да оценявате начина, по който е било направено едно вино, какъв климат и какви икономически фактори са повлияли на стила и качеството му, и какъв е потенциалът му за отлежаване. В тази дисциплина рядко има правилен и грешен отговор, тъй като тук става въпрос за изграждане на визия базирана на данни и фактическо мислене. Също така ви показва, че вие ще учите за виното цял живот - колкото и опит да имате, винаги има още какво да научите.

Всичко това подкрепя първоначалната ми теза, че аз съм по-добър дегустатор поради факта, че съм Master of Wine. Когато си професионален купувач (баер), например, често се налага да купуваш вина само заради търговската им стойност, а в действителност изобщо да не ги харесваш и никога не би си помислил да ги опиташ. Но един ефективен баер трябва да може да дава оценки отвъд собствения си вкус. Например, аз много се гордеех от факта, че разбирам стилове като Liebfraumilch и Lambrusco и купувах най-добрите от тях на пазара (много известни в Англия в миналото, но въпреки това вина, които никога не бих си купила за себе си). Имахме клиенти за тези вина и моя беше задачата, като професионален баер, да им доставям вина, които харесват.

По същия начин, когато оценявам вина, които не харесвам особено, се стремя да преценя какво се е опитал да постигне производителят и дали резултатът е добър с оглед на стила. Както и преди съм споменавала, силно алкохолните червени вина не са сред любимите ми стилове, но бих ги оценила високо, ако видя че производителят е свършил добра работа и е направил нещо, което клиентите му харесват.

Широкият опит може да бъде от голяма полза когато се дегустират непознати вина. Наскоро съдийствах заедно с дегустатори, които не бяха запознати с карменер и за тях бе трудно да го оценят, тъй като не знаеха какво да очакват. Това, разбира се, може да ми се случи и на мен - на едно състезание в България нямах никаква идея какво да очаквам от евмолпия. Въпреки това, обаче, смятам че мога да използвам дисциплините, които съм изучила, за да оценявам параметрите за плодовост, баланс и структура. (Това вино всъщност имаше приятна плодовост и добра структура, но дъбовата нотка доминираше).

И накрая, от малко по-техническа гледна точка, трябва да отбележим, че известни познания за винопроизводството също са полезни, дори и при избора на вино, което да препоръчате на читателите си или на публиката по време на дегустация. Резултатите може и да не се публикуват веднага след оценяването на дадено вино, затова има значение дали виното ще бъде добро няколко месеца след като читателите са прочели за него в някое винено списание. Едно вино може да е добро сега, но фактори като това дали ще има достатъчно плод, за да могат дъбовите нотки да се интегрират с времето, или дали pH-то е твърде високо и виното бързо ще рухне, са важни технически съображения. И ако има грешка, дали тя ще се отрази само на една бутилка, на цяла партида или на цялата винарна? Сблъсквала съм се с подобни ситуации и винаги е било от полза, това че имам технически познания, с които мога да помогна на някой млад винопроизводител да се справи със зараза във винарната си.

Лично аз мисля, че съм облагодетелствана от буквите MW след името ми. Те моментално показват, че имам определено ниво на винени познания и дегустаторски умения дори на места, на които не познавам хора и в страни, в които стъпвам за първи път. Определено има състезания, уеб сайтове и списания, които се доверяват и работят с автори или съдии с тези “магически” букви след имената си. Да кажеш, че си Master of Wine е много полезно и отваря много врати, но след това зависи изцяло от човека да докаже, че работи на професионално ниво - независимо дали става въпрос за писане, дегустиране, купуване или говорене. Същото е и с дипломата по енология - в този случай трябва да докажете, че наистина можете да правите вино когато ви изсипят тонове грозде пред вратата.

Много бих се радвала да срещна най-после Master of Wine от България и да видя, че повече българи имат винено образование - това би помогнало на България да заяви сериозно своята позиция в световната винена индустрия и да увеличи познаваемостта й сред тези, които са забравили за българските вина на фона на морето, което се излива от Новия Свят.

Етикети