Каролайн Гилби: Голямото вино има нужда от усещане за място 14 Март 2010
Неотдавна бях обвинена в този уебсайт от един български винар, че не харесвам или не разбирам големите вина, до такава степен, че той твърди, че аз дори отричам възможността в България да се направи велико вино. Чувствам че трябва да защитя своите виждания, и ще използвам възможността да предам личната си позиция в перспектива за българското вино изобщо. Всъщност аз определено вярвам в потенциала на България да направи вино с високо качество. Но има някои аспекти в посоката, в която се е запътила винената индустрия тук, които ме притесняват.
Както публикуваните в международен план мои статии говорят, аз съм един от малкото защитници на България в глобалния винен свят. Идвала съм тук няколко пъти и съм оценявала професионално вина в продължение на близо две десетилетия. Опитала съм (и после съм описала) резултатите на изключително бързата промяна в българското вино и подобренията в обработването на земята.
Нямам никакъв проблем с “голямото” вино като такова, и съм писала за много от тези вина, които ценя високо. Има обаче няколко съществени щрихи, които трябва да присъстват в такъв стил вина, за да бъдат те считани за добри, даже за велики. Баланс, финес, хармония и усещането за това, че виното има произход; всички те са жизненоважни за мен; точно това е което се открива в големите вина.
За съжаление има много вина по света – не само в България – които са достигнали такава фенолна зрялост, екстракт и алкохол, че да се превърнат в масово зрелищни вина. Заложили са на моментното въздействие при първата глътка, за сметка на финес, и най-вече пивкост. Аз не съм единствената, която се чувства така. Джансиз Робинсън имаше едно доста популярно неразбирателство с Робърт Паркър преди няколко години за много алкохолното Chateau Pavie, което Джансиз нарече “нелепо вино”, докато Паркър го оцени много високо. Неотдавна дегустирах много от топ вината на Бордо от реколта 2005, Pavie не беше сред тях, и вината действително показаха изящество, чистота и баланс (вина като Haut Brion, Petrus, Palmer и Cheval Blanc). В същото време в Decanter тече дебат този месец, по върпоса дали може едно велико вино да бъде с повече от 14% алкохол.
Всъщност аз мисля, че концентрирани и мощни вина могат да бъдат велики – но само ако те са балансирани и хармонични, оставяйки възможността да изразяват гроздето от което са направени, и своя произход. Ornellaia бе спомената конкретно от моя критик, и да, без никакво съмнение това е велико вино, което преди всичко е израз на произхода си; както самата изба посочва “Философията на Tenuta dell’Ornellaia се основава на вярването, че вината трябва да бъдат достоверен израз на тероара, от който са произведени”.
Да погледнем също така и към великото Амароне, като пример за високо алкохолно вино, което може да бъде прекрасно и уникално за мястото, от където идва. Проблемът, който аз виждам при много суперконцентрирани, високо алкохолни и екстрактни вина, е че им липсват най-съществените съставки на великите. Те загубват сортовата идентичност, дължината и усещането за място. По-лошото е, че те са превзети от дъб също с извънземен тероар (в края на краищата дървото също се избира според произхода му).
Според мен дъбът трябва да добавя нещо към текстурата, да добавя комплексност и съблазнителни подправкови тонове. Дъбът не бива да е най-доминиращия компонент на аромата. От друга страна приемам, че има консуматори и пазари, които (явно) обичат очевидния аромат на дъбова дървесина, и ако това е вашия пазар, при всички положения направете вината така, че те да се купуват. Но няма да са велики.
За мен изглежда, че България е все още на ранен етап от развитието на истинската концепция за тероар и усещане за място, и все още се учи кое може да се прави най-добре и как то да бъде изразено. Също така тук има доста млади лозя, и ниските добиви, мощта и екстракцията не могат да коменсират факта, че лозичките все още не са вкопали корените си дълбоко в земята. Подобни вина има опасност да се превърнат в “технологични вина”, вина които биха могли да са от всякъде, вместо да идват от някъде. Като казвам това си мисля, че имаше някои наистина много добри сири в дегустациите преди Винария. Това е сорт, който може да понесе висок алкохол и вероятно подхожда на българските условия повече от който и да било друг червен сорт. Преди няколко години имах късмета да бъда на една мащабна дегустация на шираз от Бароса – място, известно с мощните си вина. Забележителното беше, че две от най-великите вина, Penfolds Grange и Henscke’s Hill of Grace, бяха относително средни като алкохолно съдържание според съвременните разбирания, и още по-хубавото бе, че те бяха съзрели чудесно. Балансът на свежестта (киселините) е друг ключов аспект от всичко това, като киселините всъщност изваждат ароматите, придават свежест, блестящ цвят и технологична стабилност. Те освен всичко допринасят за потенциала за отлежаване и спомагат да се избегне появата на брет (а определено има брет в България). За съжаление този жизненоважен елемент от баланса на виното може да се изгуби след един етап на узряване.
Няма съмнение, че добре узрелият плод е крачка напред за България, в сравнение с посредствените, зелени вина, които бяха обичайно явление не чак толкова отдавна. И ако българските производители имат клиенти за това ново поколение супер узрели вина, тогава чудесно – не съм аз човекът, който да се опитва да промени тази посока. Само че в останалия свят все повече хората се отдръпват от тези мощни, почти мачо вина, които впечатляват първоначално, но скоро се уморяваме да пием. Ето какво каза уважаваният уайнмейкър Брайън Кросър наскоро за вината в неговата собствена страна:
“Консуматорите на качествени вина в света са уморени от висок алкохол, сладникав вкус и аромат, вина без тероар, направени от супер узряло грозде, особено от шираз от Австралия. Те много бързо станаха по-образовани и претенциозни, търсейки приятни вина с финес и комплексност, където ароматите са свързани с тероара или произхода, и са свидетелство за историята на виното.” Не бих могла да го кажа по-добре.
Лично аз ще съм много щастлива да видя България да печели златни медали и оценки над 90 точки на вина в международни състезания – всичко това ще помогне България да се върне обратно на винената карта. Но бих се радвала ако това стане с велики и наистина български вина. И дано индустрията също така да има консуматори за тези вина; иначе цялата тази ферментация ще е била напразно.
Tук може да видите оригиналния английски текст/ Here you will find the original English version
- Робърт Паркър коригира оценките си за Бордо 2011, но пак призовава за по-ниски цени
- Изповедта на Мишел Ролан
- Българско вино с 91 точки от Wine Advocate
... колко вярно...
Най-обобщено, ние мислим че сме в 12-ти клас, а дамата твърди че едва завършваме първи, все пак с отличие.
Интересно ми стана какво точно е това Brett. Колкото и да го превеждам, няма да се разсърдя на една професионална статия за това явление.
Sharko, погледни тук:
http://en.wikipedia.org/wiki/Brettanomyces
Идеята ми беше за прост превод, че там, а и не само там е малко сложно.
до голяма степен вярно
Хм, г-жа Гилби е изписала много - но е казала малко. Едва ли някой е очаквал отговори на конкретни въпроси.
Дори откривам раздвоение на личността, защото в тази нейна статия не говори за 'наистина български вина' - http://www.wine-pages.com/guests/caroline/wine-bulgaria.html, по начин който се е изразила тук.
В този ред на мисли, Чили(примерно) с кои 'истински' чилииски вина печели конкурси, м?
Англичаните са добри дипломати. Колко много е казано, без да засяга някой.
Qna,
Vie kloning na Karoline Gilbi li ste?
Невероятно, направо гледам и не вярвам на ушите си....Г-жа Гилби твърди, че виното било добро само, ако имало ПРОИЗХОД, нека Ви запитам нещо Г-жо Гилби, ако виното има хармония, баланс и финес както сама казвате, но няма произход, това означава, че не е достатъчно добро ли?!!!?
"Определено има брет в България" .Оооо г-жо Гилби - според мен определено има брет и във франция и в Италия - това означава ли ,че тези виня нямат произход.С много неща в тази статия не съм съгласна.Само ,че г-жа Гилби не беше в България за да дава оценка ,а беше поканена да оценява вината на конкурса Винария.И в този смисъл не мисля ,че когато има конкурс трябва да обсъждаш произхода на виното - ти просто го оценяваш и това е .Така правят според всички дегустатори по света.И стига вече с това,да се кланяме на този или онзи велик чужденец.Истина е ,че България винаги е имала хубави вина ,дори и тогава ,когато гроздето растеше в каросериите на камионите - както казва въпросната г-жа Гилби.
Bravo na Caroline!! Za sajalenie obache mnogo malko hora imat intelekta za da ya razberat!
Снежана, не съм много сигурен за твърдението ти за БГ вината, но както казва бате Наско Бабаев: "оставаме приятели". Caroline както всеки друг, който не прави вино, но се чикиджосва върху темата вино пише това, което му е интрересно, а до колко е права е друг въпрос. За мене тя е права за някои неща и не е права за други. Но хубавото е, че не пише с корист. Т.е. с твърденията си не се опитва да ти продава "нейните си" вина. Иначе, керванът си върви...
Well said Caroline.
In our recent brief visit I learned that too many vines are planted in sites offering too easy growing conditions, too many winemakers haven't a clear perspective on where their wines fall within the scope of the world of wine, and there's a disappointing lack of respect for indigenous varieties--something BG's neighbors of RO, TR, and GR have embraced to varying degrees--by comparison to the BG's onslaught of Bordeaux varieties, Chard, etc. I cannot speak for the domestic market but the outside world has no use for more non-distinct wines of these types, especially as what will certainly be rising prices due to increased costs of production in Europe.
While I was surprised at the lack of interest from BG winemakers in querying me based upon my 20 years of working in the wine trade there is, however, a new generation of wine professionals in other sectors of the wine trade who give me hope for BG. It's their responsibility via honesty, open-mindedness, and continued education to spur their producers to excel.
Her Furer,
Визитата Ви в България беше не само много кратка, за да правите глобални заключения. Много повече. Вие бяхте един симпатичен чудак,който не успя да убеди никого, че е наясно за какво е поканен. Нито Вие, нито друг чужденец (освен може би Греъм) влязохте в контакт с българските си колеги през всичките 6 дни. Търсехте и намирахте изолацията.Не мисля, че е коректно сега дори да споменавате думите bg winemakers.
Хаааа!!!!! Вижте какво е написал Дейвид Фюрер!
"Добре казано Каролин.
При нашата скорошна и кратка визита научих, че много лозя са посадени на места с условия за лесно растене, твърде много уайнмейкъри нямат хубав поглед върху това къде се намират техните вина в света на виното и имат разочароваща липса на уважение към местните сортове, нещо което съседите на България Румъния, Турция и Гърция са обхванали в различни степени, за сравнение с масовото използване на българските винарни на сортове от Бордо, Чард (Chard) и т.н. Аз не мога да говоря за местния пазар, но на външния свят/пазар не са нужни и няма полза от вина от подобни сортове особено това че цените ще скочат поради повишаващите се разходи за производство в Европа.
Въпреки, че бях изненадан от липсата на интерес и въпроси от български уайнмейкъри към мен, въз основа на 20 годишния опит в търговията с вино, има ново поколение хора занимаващи се с вино от други сектори на търговията с вино, които ми дават надежда за виното в България. Тяхна е и отговорноста чрез честност, непредубеденост и продължително желание за развитие да стимулират/подтикнат производителите да се подобрят/ изпъкнат."
Не ми се иска точно на този ден да отговарям на този господин, но отговор ще има:)
Боже, пази българското вино и българските енолози от англо-британски защитници и българските им подгласници!
Абсолютно съм съгласен с Йосиф.
Но огъня беше подкладен от нашенците.
Те им уйдисаха на акълите и им илизаха задниците.Извинете за израза.
А "великите специалисти" това и чакаха и се възползваха максимално от ситуацията.
На това ме си вика БГ простотия.
Bih iskal da napisha niakolko dumi v zastita na Caroline Gilby. Samo se 4udia dali da go napravia kato patriot koito ot 10 godini milee za Balgarskoto vino v UK, kato degustator opitvasht go ot kraia na 90te, koga s vaztorg ,koga s maka ili kato targovetz koito ot 2003 se opitva da go nalozi na pazara v UK, za sazalenie ne osobeno uspeshno. No da se varna kam Caroline. Prez 2007 i 2008 organizirah dve nezavisimi degustatcii na Balagarski vina v London "Wines from Bulgaria" koito ne biha bili vazmozni bez tcialostnata podkrepa na Caroline Gilby, koiato zastana bezrezervno zad proekta kato vinen spetcialist i zurnalist. Az sasto smiatam 4e tia e prava po otnoshenie na terroira. Samo toi e v sastoianie da ni postavi dalgosro4no i nepoklatimo varhu vinenata karta na sveta. Ne 4e ne ni triabvat "Golemi Vina", moia opit pokazva 4e vsiaka uvazavasta sebe si vinarna po sveta izkarva pone po edin flagship,koito do goliama stepen se vliyae ot nalozen moden vinen stil. Moita rabota bi bila tolkova po lesna ako niakoi ot rodnite vinari napravi Balgarskata Ornelaia ili Grange ili Vega Sicilia i t.n. Samo se nadiavam 4e v borbata za medali i ritoni niama da zabravim sobstvenite si sortove. Nadiavam se da me izvinite 4e ne izpolzvam kirilitca.
Чета тук всички коментари и във всеки намирам по нещо,което ме радва.Все пак е останало българско у нас.Сашо - съгласен или не с това ,че в БГ е имало хубави вина ,това според мен е просто разликата в годините ни.Когато ти все още не си бил на винения хоризонт ,аз вече съм работила.Знам годините,в които се опитвахме да налагаме вината в Англия.И знам също какви купажи сме правили и какви вина е имало .Но всяко нещо с времето си .Тогава и цените на виното в Англия бяха други ,но нека не забравяме ,че има един човек ,който срина цените на БГ вината в Англия с неговите промоции.Както и да е ,аз не искам да намесвам имена тук.Не казвам също ,че Каралайн Гилби не е права за някои неша,но в много се разминаваме.И понеже аз бях на дегустациите на Винария - хора наистина в БГ има хубави вина - това ,което дегустирахме от търговската мрежа беше наистина хубаво .А за нашите сортове - може ли г-да англичаните да ми кажат ,особено г-н Фюрер колко вино Мавруд,Гъмза,Памид ,Димят ,Мелник се продават на англ.пазар и как Б-я ще може да е конкурентна с тези вина .Смешно е .Те са хубави ,защото сме българи и си ги харесваме ,нооо няма как да печелим от тях.А на Борис бих му казала само ,че всички имаме интелекта да я разберем,само че ни омръзна на bg.winemakers някои хора като дегустират наши вина без да знаят ,че са български да ги възхваляват и като чуят ,че те са такива да сменят мнението си .Е за това вече сме виновни всички като нация ,която е готова да се самоизяжда .
Прекрасна статия за Brettanomyces има в 1 брой на сп. "Лозарство и винарство" от 2010.
Снежана, какво желание имаш да си го мериш, а? Като те чета не мога да не се сетя за дъртите винари, които така говориха на австралийците и на новозеландците, които идваха да консултират тук. Само да ти кажа, че повечето от тях сега са успешни винари в страните си. Страни, които са мнооооого по-напред от БГ. И моля, не ми казвай ти колко дълго си рзботила и аз къде съм бил, защото много добре си спомням какъв опит и интерес към винарството имаше ти преди десетина години.
Привет Сашо, винаги евала съм ти правила, че обикаляш и правиш това, което искаш в различни точки на света /имам предвид Австралия и България/. Но недей така се отнася с колеги, които през цялото време стоят в България и работят в зависимост от условията за подобряване качеството на българското вино.
Тези консултанти, за които говориш не ги знам, но съм сигурна, че и в нашата страна има успешни винари. Нека и тези да са успешни за страните си, както казваш! Но не ги боготвори! Искам да ти кажа, че работата с консултанти е съвместно обучение в различни насоки. Ние учим от тях и те от нас. Това освен, че съм го забелязала при работата си навън и с консултанти в България, съм го чула от технолози на чужди изби. Замисли се защо Новият свят е толкова отворен да наема хора от цял свят да работят за кампании. Точно затова - защото не се притесняват да се учат и да вземат опит от всеки, който им е под ръка.
Велянов,взел си се насериозно!
Ей, докъде стигнахме!
Естествено, че има успешни винари в БГ. Има и успешни лекари и т.н. Въпросът не е в това, според мене. В крайна сметка, всеки се опитва да прави нещо хубаво. Според разбиранията и възможностите, които има, разбира се. Всеки си решава как и къде да го постигне. Аз живея в БГ и съм БГ винар, но ми се иска като говорим за БГ вината, особено тези с претенции, да ги поставяме редом до други такива от други места. Защото инак е много провинциално, а нали ходим, пием и гледаме по разни чужди изби, райони, изложения....