Италианският юг залага на автентичния звук при виното от Ясен Бориславов 06 Декември 2016

През седемдесетте години на миналия век, когато Тоскана бавно прави първи стъпки към последвалата звездна винарска слава, ключ към успеха се оказва засаждането на международно утвърдени сортове като мерло, каберне совиньон, каберне фран и умелото им съчетаване със санджовезе. Днес подобен подход, но в друг регион едва ли би имал същия успех, защото в света на виното няма универсални или вечни решения. Правилното решение винаги е ново, различно и съобразено с местните специфики. Подобни размишления поражда проведеният на 15 ноември в белградския хотел „Хайят” майсторски клас на тема „Вина от Южна Италия. Кампания, Пулия, Калабрия, Сицилия”, воден от еноложката Барбара Тамбурини и организиран от Италианския институт за външна търговия (ИЧЕ). Участваха винени журналисти и сомелиери от Сърбия, Словения, Хърватска, Албания, Македония, Босна, Черна гора, Унгария и България.

„През 80-те години, когато Сицилия преживява La Rivoluzione Enologica Siciliana, местните производители акцентират на качеството, а не на промяна в традиционните за областта вкусове, свързани с типичните местни сортове”, обясни г-жа Тамбурини. Поради което днес в тази област около 80% от вината са именно от местни сортове. Явно същата тенденция е валидна за останалите три представени в майсторския клас области.

Всяка от тях си има типични сортове, с които да привлича интереса на всякога любопитната винена публика. За Калабрия и Кампания това са греко бианко, греко неро, галиопо, малвазия бианка, малвазия нера, алианико, фиано, греко ди туфо, фалангина и др. Типични за Пулия са примитиво, негроамаро, вомбино бианко, вомбино неро, неро ди троя, алеатико, както и местни представители на голямото семейство малвазия. Автентичният винен образ на Сицилия е моделиран от сортове като неро д’авола, грило, нерело маскалезе, инсолия и греканико. Много от тези сортове са познати и отглеждани още от Античността. Споменати са в текстове на Аристотел, Вергилий, Плиний Старши и други автори. Едва ли има съмнение, че дългата традиция е в хармонични отношения с местните кухни. Това разнообразие дава възможност на всяка от четирите области да гради собствена физиономия и в същото време майсторският клас на г-жа Тамбурини успя да очертае един общ образ на италианския юг. Явно това беше и основна цел на нейната селекция от 10 вина (две бели, едно розе, шест червени и едно десертно), чрез която всяка от областите да бъде, ако не пълноценно, поне атрактивно представена.

При двете бели (Ciro Bianco Librandi 2015 от Калабрия, 100% греко бианко и Sur Sur 2015 грило от Сицилия на винарна Donnafugata) характерен е плодовият характер с интензивен цитрус, цветисто-медени тонове при първото и акценти на праскова и билки при второто, както и доста изразителната фенолна структура. Изглежда последното е типична характеристика на белия италиански юг.

При червените посоките в развитието на ароматите и вкусовете са много повече, но и тук прави впечатление преди всичко фенолната структура – вината са плътни, сочни, някои и малко „агресивни”. Duca Sanfelice 2012, 100% галиопо от Калабрия е със свеж, прозирно рубинен цвят, атрактивен нос със зрели вишни, синя слива, тютюн, шоколад и добре структуриран вкус с меки танини и дълъг, пикантен финал. Сигурно би допаднало на встрастените на тема пино ноар. В съвсем различна стилистика е Serpico Iprinia Aglianico 2004 – непрогледен тъмно червен цвят с леко развитие, пищен нос с черна череша, сухи горски плодове, кожа, тютюн, подправки и землисти акценти (пръст, гъби) и мощно, обемно тяло със свежи киселини, зрели танини и дълъг, плодово-пикантен завършек. Изглежда това вино беше подбрано, за да подчертае потенциала за стареене на някои местни сортове. Много добро развитие личи и в Maime Masseira 2010, 100% негроамаро от винарна Antinori Tormaresca – топъл нос с нюанси на печена слива, индиго и подправки (червен пипер, мента и ликорис). Вкусът е мощен, гладък и мек с интензивен танинов завършек.

В края на дегустацията някак очаквано и съвсем логично беше поставено добре познатото по света десертно от Сицилия Ben Rye 2014 Passito di Panteleria, 100% зибибо (александрийски мускат) от винарна Donnafugata с неговия по ориенталски пищен нос на зряла праскова, сушени кайсии, смокини и мед с билкови и изразителни минерални акценти.

Съдейки по класациите на Wine Spectator и други най-авторитетни винени форуми изглежда малко вероятно местните сортове някога да изместят от върха на качествената пирамида сортове като каберне и шардоне. В същото време местните сортове от доста години обсаждат периферията на върха, предлагат различни и интригуващи вкусове и явно ще се радват на все по-добър прием сред вечно жадната за нещо ново и различно винена публика.
 

Галерия
Етикети
Горе ↑
Още информация Всички статии
Коментари 0 коментара
За да коментирате и гласувате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.