За конкурсите, виното и хората 17 Октомври 2011
Нека този коментар в сайта на DiVino не се свързва с конкретни имена и фирми, а да се разглежда като дегустационен репортаж, посветен на една произволна проба от времето и пространството, в което живеем.
Когато в света на виното стане дума за конкурси, човек веднага си представя равни редици от еднакви чаши, чакащи дегустаторите, които помирисват, отпиват, плюят повече или по-малко елегантно в сребристи плювалници, след което пишат заветните оценки, изпращащи едно вино надолу или нагоре в класациите.
Има и друг вид конкурси обаче. Такъв е случат, когато през 1988 група производители от Напа в Калифорния се опитват да намерят име за своите купажни вина в стил Бордо. Разбира се името Бордо няма как да бъде използвано и заради това се налага едно елегантно, макар и странно, решение. Обявява се отворен конкурс за наименование, при което се получават около 6000 предложения. Избира се предложението на Нийл Едгар – Мeritage, което е съставна дума от merit (достойнство, качество) и heritage (наследство). Наградата, която Едгар получава за предложението си е не по-малко интересна – по две бутилки от всяка реколта Meritage, в продължение на 10 години от страна на всеки производител в новоучредената асоциация със същото име. Новото име съвсем не е безобидна лингвистична закачка, защото то става запазена търговска марка на The Meritage Association, която до момента включва над 250 изби не само от Америка, но и от други страни между които Австралия, Аржентина и Канада.
Поводът за този коментар е опитът да се проведе подобен конкурс и в България, който опит показа безкомпромисно дегустационните характеристики на обществото, което обитаваме и част от което е всеки един от нас. Тук аз съвсем не се разграничавам, а смирено нося вината си – участвах в конкурса. Той беше за име на “нова изба” и беше обявен в края на месец февруари 2011, като трябваше да приключи на 31 март същата година с обявяване на победителите. Наградният фонд беше от 2000 лв. – 1200 за първа, 500 за втора и 200 за трета награда. Ще пропусна досадните и не дотам приятни детайли около организацията на проваления конкурс. Имал съм възможност да пиша за тях на друго място, а именно тук, или пък - тук.
Оказа се, че всъщност няма нова изба, а впоследствие дори, че няма и конкурс. Поне нямаше допреди седмица, когато дойде изненадващо (поредно) съобщение за дългоочакваното връчване на наградите. И наградите този път бяха наистина връчени (изненадващо) на 14. 10. 2011. Станах свидетел на особено парти, на което присъстващите гости, около 10 души, бяхме малцинство спрямо организаторите. Нямах никакво предварително намерение да присъствам на това, разбира се, докато не ми се обадиха на самия 14-ти, че имам причина да отида – трябваше да получа първата награда. Представих си как доволно вземам 1200 лв. и мисълта ми хареса, но после ми стана малко неудобно.
Искаше ми се да сме поне малко повече Калифорния и по-малко България, колкото и да имам нужда от нов климатик. Оставам настрана принципни въпроси като този, доколко е редно да се дават пари на журналисти от заинтересовани лица, пък било и като награден фонд от конкурс. Предложих на любезните организатори нещо като сделка: отивам на връчването, но не вземам пари, а равностойност на наградата във вино. Последното ми се стори по-удачно – и аз да се направя на американец. Те бяха повече от доволни и бързо приеха предложението. Това не им попречи обаче да ме снимат с чек за 1200 лв., нито да напишат в прес-съобщението си, че “Освен предварително обявения награден фонд, на победителите бяха раздадени и ваучери за почивка във Феста Хотели”.
Дегустационните си забележки относно послевкуса от събитието ще оставя несподелени...
