Екатерина Гаргова - винар по професия и по душа 11 Август 2011
Винаги ми е било приятно да се виждам с Екатерина Гаргова. По простата причина, че тя е позитивен човек. Умна, целенасочена, жизнена и смела, но преди всичко – добър човек.
След като напусна Вила Любимец, където имаше сериозни успехи, Катя се отправи да търси нови предизвикателства и ги намери в лицето на една македонска винарна. С известни патриотични притеснения, че оставя българското вино, но и с една по-широка балканска нагласа, както ми сподели, тя вече се готви за първата си кампания там.
“Възприех Македония като едно предизвикателство, особено че ще работя с четири нови, неизвестни за мен местни сорта. Някак всичко съвпадна и с това, че провеждахме в същото време докато размишлявах конкурса Винобалканика. Така, че новата ми работа предполагам ще ме обогати по отношение на местните сортове и това да развием идеята за тях. В тази идея е добре да сме обединени със съседните страни, защото има какво да научим и да си помогнем взаимно”.
Преди да пристъпя към самото интервю нека да припомня още веднъж, че Екатерина Гаргова бе избрана за Енолог Номер Едно на 2010 година, чрез тайно гласуване от СЕБ (Съюз на енолозите в България). Катя е завършила Университета по хранителни технологии в Пловдив през 1994. Работила е в изба Стамболийски, има няколко кампании в Калифорния и Нова Зеландия, но от 2004 е постоянно в България, а от тази година – вече и в съседна Македония.
Кое е първото ти вино? Спомняш ли си?
Спомням си. В този период работих в избата Стамболийски с един екип, с които и до днес си подържаме връзка. Научила съм много от тях. Марин Димитров ме взе на работа, като в началото той се опита да ме откаже, твърдейки че това е изключително тежка работа за жена. Но аз твърдо бях решена и това ме амбицира да се покажа като мъжко момиче. В началото не работих в избата като технолог. Първото си вино направих през 1999 година. Красимир Бамбалов консултираше в Стамболийски по това време и настоя да направим вино заедно в изба, която си беше така да се каже стар тип, със старите стоманобетонни резервоари, но все пак - ремонтирана. Така в едно отделно крило на винарната имах възможност да се занимавам самостоятелно. Интересното беше, че едно от вината, които направих там - мерло, спечели Златен Ритон на Винария в категория младо вино 1999.
Това е блестящ старт за твоята кариера.
Беше вълнуващо, но не го възприемах като блестящ старт. Тогава имаше много коментари по отношение на ароматите на това вино, които бяха изразено плодови.
Ти ли селектира гроздето за мерлото?
Не, нямаше тогава възможност да се селектира гроздето. Единственото нещо, което правихме бе (тъй като ние си знаехме откъде идва гроздето), всяко едно грозде от отделен район да се винифицира в отделен съд. Сега вече има възможност за селекция, защото се работи директно със собственици на лозя или избите работят със собствени лозя. Въпреки това преди пак сме обикаляли по лозята. Една от първите ми задачи, поставени от Марин Димитров например, беше да посетя лозови масиви в района на Харманли и да измервам захарите. А аз много се притеснявах, защото не знаех дали ще разпозная каберне от мерло, понеже не бяхме учили лозарство в университета, представяте ли си...Сега вече тази дисциплина е застъпена в програмата. А западната практика е изучаването на лозарство и винарство да върви заедно.
След първия ти успех, какво последва?
В периода след 2000 година имах възможността доста да попътувам. През 2000 година тогавашния собственик на избата - Константин Маджаров, ни изпрати на екскурзия в Щатите за десет дни, като целта беше да посетим няколко изби. Това бяха много интересни и полезни посещения.
Като опита американските вина и видя Америка какво си помисли?
Когато пристигнах в Америка се почувствах така, все едно попадам в някой от филмите, които съм гледала. Чувствах се нормално, като един от многото герои. Що се касае до вината, бяха много различни. А вече когато видях самите изби, първата ми мисъл беше, че искам да съм не само посетител, а искам да съм вътре в процеса, да работя там. Тогава в България бяха много трудни години по отношение на изкупуването на грозде – имаше количествена и качествена липса на грозде, надценка на изкупната цена и не на всякъде се правиха големи кампании. И ето оказа се, че шанса е на моя страна: в това време аз получих възможност следващите няколко кампании да бъда в Калифорния.
В една изба ли беше или в няколко различни?
Първата година бях в Pellegrini Family Vineyards (чисто нова винарна, още се строеше), в Санта Роса. Втората и третата бях в Chalone Vineyard, Соледад, което е по на юг. И двете изби не са много големи.
В Пелегрини работеше Мери Едуардс – уайнмейкър, чиито вина много често са сред топ 100 на Wine Spectator. Тя си винифицираше там вината с марката Merry Edwards и правеше вината на Пелегрини. Аз бях много впечатлена от методологията й на работа. За първи път разбрах какво представлява в истинския смисъл на думата уайнмейкър. Нямаше как да не се забележа голямата разлика в подхода на един американски уайнмейкър и технолог от България. Мери Едуардс участваше във всеки един етап от процеса на подготовката на виното. Направи ми огромно впечатление нейната отдаденост в детайлите на работата.
И после през 2003 се прибра в България?
Аз не бях постоянно там, само за кампаниите пребивавах в Калифорния.
Защо не остана?
Най-интересното е, че не съм го обмисляла и вътрешно нямах такова намерение нито преди да замина, нито след като отидох в САЩ. Предполагам, че е имало възможност да остана. По-важното за мен тогава беше, че отивайки в Калифорния аз всъщност се научих на работа в екип и отдаденост. В един момент ми стана мъчно, че точно там почувствах тръпката от винарството, екипа, денонощната грижа... Възприех го като предателство: защо точно там, защо не в България? Затова реших да се върна и да опитам отново у дома. Бях заредена.
Тук нямах работа и започнах да си търся, но за да не губя време до кампания, кандидатствах за работа и във Villa Maria в Марлбъро, Нова Зеландия. И ме извикаха. Избата Villa Maria е по-голяма и обстановката беше по-различна, но пък успях да усетя различния дух на този тип работа. Голямо впечатление там ми направи факта, че избите наемат хора от цял свят и им гласуват веднага доверие.
2004 година вече бях в Шато Ветровити Хълмове, което стартираше тогава. След кампанията, на следващата пролет отново заминах за Вила Мария. Този път, след толкова самостоятелни пътувания, имах щастието да пътувам в компания - моят колега и приятел Васил Стоянов, с когото бяхме заедно на работа там.
След това пътуване започнах да си търся постоянна работа в България, защото дълго време не бях със семейството си. Страшно много дължа на моят син и съпруг, че ме подкрепиха през тези години.
И така през есента на 2005 година започнах във Вила Любимец.
Как стана това? Ани Ташкова ли те повика?
Г-н Ташков ме покани. Привлече ме факта, че фирмата разполага със собствени масиви. Тогава поехме работата с Жоро Чорбаджаков, събрахме екип от млади и талантливи хора, които още бяха студенти в УХТ, също нашата специалност – технология на виното. Мисля, че заложихме у тях винарския заряд, а те ни подкрепяха с младежки дух и ентусиазъм.
Впоследствие, когато Ани Ташкова пое избата, заработихме с нея в невероятно добър екип. Във Вила Любимец осъществих моята американска мечта да работя в сработен и отдаден екип.
През 2005 беше твоята първата кампания във Вила Любимец. Спомняме си една впечатляваща сира за България тогава от същата реколта. Беше ли винифицирала сира до този момент?
В България до тогава не бях виждала грозде сира, какво остава да съм винифицирала сира. Иначе в Калифорния вече бях работила със сорта. Във втората изба имах възможността да добия впечатления от този сорт. Там правеха и винификация на сира с вионие, също и един интересен купаж - сира, гренаш и вионие. Понякога прекаляваха с дъба, но това вино се е запечатало в съзнанието ми.
И все пак има ли тайна във винифицирането на сира? Например как да се запазят цветистите аромати?
Тайна - по-скоро не. Като всеки сорт и сирата си има своите особени характеристики и тънкости при винифицирането. Моето мнение и впечатление е, че всички вкусови данни и аромати на виното зависят от реколтата и масива (тероара). В Вила Любимец например имахме два типа сира. Първата сира е засадена на един масив, наречен Чалъка. Почвите са по-тежки, отколкото на другия масив, където почвите съответно са по-бедни и на места самият слой е много плитък. Има разлика и в посадъчния материал и клоновете. От единия масив се получава изключително ароматна сира, докато сирата от другия е по-структурирана и плътна.
Имах, както вече споменах, един запечатан спомен за сира от Клифорния, който явно ползвах за образец и на фона на него сирата на Вила Любимец ми стоеше различна. През първата реколта - 2005, когато всъщност и самият масив беше доста млад, бях много притеснена за виното, а получихме медал от Decanter!
Днес вече може да се каже, че имаш опит като уайнмейкър. Кое ти е по-интересно като технология - правенето на бяло вино или правенето на червено?
Първоначално бях повече привързана към червените вина, повече бях работила с тях. После имах период след Нова Зеландия, през който предпочитанията ми се насочваха към белите вина. Все пак и през годините нещата се менят. Например миналата кампания бях по-насочена към червените вина. Имахме малко проблеми, свързани с метеорологичните условия. Някои масиви бяха засегнати от градушка и затова по-проблемни за винификация през 2010 ни се оказаха червените вина. Съответно усилията ми се насочиха натам. Но вината са като децата, на всяко трябва да се обърне внимание, в зависимост от нуждите му.
Колегите коментираха, че миналата кампания - 2010, бе сравнително добра за белите сортове. Но по отношение на червените се очертава реколтата да е сравнително слаба. Какво е твоето мнение?
Да, така е. Неблагоприятното време даде отражение на реколтата. Но все пак за всеки район, сорт, масив е много различно. Мерлото например като един по-рано зреещ сорт вдигна захари (заради горещия август), но не събра достатъчно слънчеви дни, заради дъждовните юни и юли, затова нямаше добра фенолна зрялост.
Битува едно становище на големите уайнмейкъри, че мерлото изисква по-хладен климат. Докато ние в България имаме малко по-различна гледна точка. Какво мислиш по този въпрос?
Мисля, че проблемът с мерлото в южните райони на страната настъпи в последните сухи и топли години и с глобалното затопляне на климата.
Смяташ ли, че мерлото и дините на Любимец са тероарни продукти?
Може да се каже.
Какво според теб трябва да се промени в България, за да могат българските млади винари да усетят този дух, който ти си усетила в Калифорния и Нова Зеландия? Какво трябва да се промени в тях?
Всичко е до хората. Някои няма да усетят особен дух, за други основно значение е да имат поле за действие, да усетят доверието и уважението от собствениците (които пък трябва да разберат, че винарят не е обикновен наемен работник, а творец и винарната е неговото ателие), трети ще се запалят по виното и то ще стане начин на живот. Виното е специфичен продукт, отразява настроения и емоции, затова водещо при правенето на вино трябва да е позитивното мислене. Нашият дух поддържа духа на виното.
Основното нещо, за да настъпи такава промяна е хората да работят с желание. Да имат ясна представя какво и защо правят. Работата с вино не е обикновена професия. Трябва да живееш с него, а това означава да си готов да го направиш. Чувстваш, че понякога сякаш си разделен в два свята – реалния свят и света на виното. Всички винари сме така и понякога се чудя как намираме време да живеем и в двата свята. Вече не можем по друг начин...
И все пак не мога да не те попитам за най-важното, което ти се случва в момента - новата изба в Македония. Ще дръпнеш ли малко завесата?
В момента работя във винарска изба Попова Кула, град Демир Капия. Тя се намира в Тиквешията, най-известният лозарски район в Македония. Попова Кула е една от младите македонски изби и е един много амбициозен проект, който обхваща както производството на вино, така и развитието на винен туризъм. Много се работи за представянето на по-редките и уникални за Балканите сортове грозде. Попова Кула е единствената изба в Македония, която винифицира сорта станушина, местен сорт, произлизащ и разпространен в Тиквешкия лозарски район. Но за повече подробности - заповядайте на място!
- Екатерина Гаргова е енолог No.1 в България за изминалата година
- Презентация на Villa Maria и Cono Sur в София
- Винология: бърз поглед в бъдещето
За толкова емоционален, влюбен във виноправенето и непрестанно търсещ човек като Катя, съм уверена, че новото предизвикателство от срещата й с македонските сортове ще роди любопитни и интригуващи вина!Очакваме ги!