Древният произход на виното 04 Август 2011
Случи се така, че по-рано тази година посетих Армения, за да видя най-старата изба открита някога, датираща отпреди 6000 години. Това също така попълни и един мой географски пропуск след като наскоро посетих Грузия и Турция - три страни с претенция да се наричат родината на виното.
Не само на източните брегове на Черно море историята на виното е важна - много пъти са ми казвали, че България е земята на древна Тракия, родното място на Дионис, и са ме водили да разглеждам древни тракийски храмове. За мен всичко това има интелектуално обаяние и бих искала да вярвам, че е от значение, но не мога да не задам въпроса до колко цялата тази древна история има практическо значение за любителите на виното в наши дни. В крайна сметка, не искат ли те просто да се насладят на една-две чаши вино? За много хора наистина не е важно от къде идва виното (както един български производител двусмислено отбеляза в рекламната си кампания за Обединеното Кралство преди няколко години).
Струва ми се, че хората открай време търсят начини да избягат от мислите си, може би откакто за първи път са се установили на едно място достатъчно дълго, за да има време да се задейства процеса на ферментация и не е нужно кой знае колко богато въображение, за да се досетим, че виното е било плод на случайно откритие още на много ранен етап. В крайна сметка, всеки див плод съхранен за повече от ден-два ще започне да ферментира. Дивото грозде, обаче, е малко по размер и известно с това, че е доста кисело, така че да разберем кога и къде Vitis sylvestris се е превърнало във Vitis vinifera е много интересно, както е интересно и да научим кога хората са започнали целенасочено да правят вино.
Откритието, обявено по-рано тази година, на древна винарна в Арени, Армения близо до границата с Иран, хвърля светлина върху тези въпроси. Имах късмета да посетя разкопките заедно с Борис Гаспарян (ръководител проекти във фондация Gfoeller, спонсор на разкопките и изследовател в Арменския археологически институт).
Самата изба е била разкопана между 2007 и 2010 година в пещерната система, в която е била открита и най-старата кожена обувка. Доказателствата сочат, че това е най-старото съоръжение за производство на вино намирано някога. Открити са гроздови семена, лозови клонки, ципи от пресовано грозде, първобитна винена преса и огромна глинена вана, очевидно използвана за ферментация. Ключов фактор е големината на ваната, която предполага, че е трябвало да има организирано лозарство, за да се отгледа достатъчно грозде да се напълни. Освен това химичният анализ показва следи от малвидин - пигмент, който се намира само в гроздето и нара (въпреки че следи от този плод не са намерени). Морфологията на семките също показва, че става въпрос за Vitis vinifera, което предполага, че по онова време лозите вече са били култивирани. Въглерод, извлечен от лозова клонка, намерена в пещерата, сочи че находката датира от 4000 години пр.н.е. (това е преди около 6000 години), поне с 1000 години по-стара от намерена сходна на нея находка.
В камерата на пещерата са открити и гробове с човешки останки, което сочи за тясна връзка с погребалните ритуали и показва, че виното вече е играело важна социална роля. Тази древна изба контрастира по интересен начин с чисто нова винена инвестиция, отдалечена само на няколко километра. Там, където Зорик Гарибян, италианец с арменски произход, работещ в модния бизнес, се е завърнал в земите на прадедите си да прави вино. Шест хектара са засадени с местния сорт червено грозде - арени, като за посадъчен материал са използвани калеми от древни лози намерени в местността. През 2010 е събрана първата малка по обем реколта и може би не е изненадващо, че именно виното направено в глинена амфора най-добре показва плодовия вкус и баланса на сорта арени. Когато е инвестирал парите си тук Гарибян не е знаел за древната археологическа находка, очакваща да бъде намерена, но както самият той твърди "очевидно находката привлече доста внимание и към моя проект, а за мен лично откритие е потвърждението, че съм направил правилен избор по отношение на тероара".
Политически отношенията между Армения и съседна Турция остават трудни, но археологията гледа много по-назад във времето и за нея нямат значение проблемите, които съществуват днес. Турция също предявява претенции да бъде родина на виното и новосформираната група Вината на Турция използва посланието "Открий корените" за свой слоган.
В християнската легенда Ноевият ковчег е спрял на планината Арарат (която се смята, че е в източна Турция, въпреки че има планина с името Арарат и на арменската граница), и първата култура, която Ной е засял е била лозата. Днес все още има диви лози в тези райони, както и в долините на реките Тигър и Ефрат, в Кавказката планинската верига и в планината Загрос в Иран. Дивите лози в тези райони показват най-голямо генетично разнообразие, което навежда на мисълта, че водят произхода си от тук. Освен това, в тези страни има и много култивирани лози с различна генетика - над 600 в Турция, над 500 в Грузия и над 200 в Армения. Това показва, че тук култивирането е започнало на много ранен етап, което е дало възможност на всички тези културни видове да възникнат.
Един научен доклад (Myles et al), публикуван миналата година, съобщава резултати от генетичния анализ на около 1000 проби от култивирани и диви лози и подкрепя тезата за това, че Vitis vinifera произхожда от Близкия Изток. Открито е, че всички култивирани лози V. vinifera са по-сходни генетично с източните сортове на дивата V. sylvestris, отколкото с пробите от западни диви сортове. Друг доклад от 2010 (Vouillamoz et al) разглежда проби от 136 културни и 137 диви видове и открива чрез ДНК анализ, че дивите турски сортове са много сходни с култивираните сортове от Грузия, Армения и Турция, но имат само далечна връзка с дивите сортове от Грузия и Армения.
Заключението е, че първоначалното култивиране се е случило в югоизточна Турция. Това разбира се не е краят на историята и изследователският труд продължава да кипи. И в Грузия, и в Турция има археологически останки даващи основание за техните претенции. Преди време са били открити керамични съдове отпреди 8000 години, чиято хигроскопична повърхност показва, че са запазени остатъци от съдържанието им. Следи от винена киселина и червеникави утайки са били открити в съдове от неолитната ера, от културата Шулавери в Грузия, важно доказателство (но не и неоспоримо, тъй като може да са и от глог) за съществуването на вино и най-старите културни гроздови семена (тоест вече Vitis vinifera) преди 8000 години.
Всяка една от тези държави би спечелила, ако бъде обявена за родина на виното – ще се увеличи познаваемостта на вината й, а и така се изгражда доверие и автентичност като винена страна. В Грузия големите загуби понесени в резултат на забраната за внос на грузинско вино в Русия (през 2006) така и не са възстановени, т.е. нови клиенти биха се отразили много добре на борещата се за оцеляване индустрия. В Турция има много нови производители на висококачествени вина, които едва ли ще успеят да намерят достатъчно потребители в мюсюлманска страна (макар и светска), където виното се смята за напитка на дявола - те трябва да отправят посланието си към по-широка публика. Армения също е почти непозната като страна, камо ли като производител на вино, така че древната историята на виното може да е от помощ.
Последната дума принадлежи на Борис Гаспарян, който подчертава, че народите, които живеят тук днес и границите между държавите са доста различни от времето на Неолита. Той дипломатично казва: "Смятам че не само днешна Армения, но също така и териториите на Турция, Грузия и Иран са били родното място на винопроизводството и култивирането на грозде". Той смята, че трябва да се разглежда целия регион и отбелязва още, че "няма нужда от тази конкуренция, кой е най-старият или първият. Да, територията на днешна Турция е част от родината на виното. Но съвсем друг въпрос е къде са живели турците през 4000 години пр.н.е. (тоест преди 6000 години). Ако приемем тези правила на играта, тогава всички сме шампиони. Но не трябва да забравяме, че на определен етап всички сме били шимпанзета."
Недопустима е употребата на бисери от вида на "съорАжение".Четете и правете справки в речниците!
Haresva mi statiata, ima kakvo da se nau4i ot Caroline Gilby vav vsi4ki neini materiali. Edinstveno ideiata che za niakoi hora niama zna4enie otkade idva vinoto malko me trevozi. Ako ia priema triabva da zabravia sto e terroir, da zagarbia mystikata v sazdavaneto na edno vino, da otreka biodynami4nite vina, da pogledna na vinoto kato edna prosta alkoholna napitka i da zabravia za magiata mu. Az ne moga da ne mislia otkade idva edno vino, kakto i koi go e napravil. Predpo4itam da gledam na nego kato na proizvedenie na izkustvoto i da ostavia vaobrazenieto mi da se vihri. Otkade idva edno vino vinagi me pravi po zaintriguvan otkolkoto dali ima microoksizenatcia ili ne. Makar i targovetz si ostavam zaklet romantik.