Виноличности

Дейвид Бабич пред DiVino от Ефросия Благоева 31 Август 2010

Винаги ми е било интересно как изглежда България в очите на чуждестранните винари и дали смятат, че си заслужава да залагат на потенциала на българския клиент на вино. Когато разбрах, че Дейвид Бабич, генерален мениджър и трето поколение собственик на една от големите фамилни изби в Нова Зеландия - Babich wines, е в София за дегустация на техните вина, първото, което исках да го попитам беше: "Какво очаква от българския пазар?". Ето какво ми отговори:

Бабич изнася вино за около 35 страни в света. В Европа сме от 1980 година, а отношенията ни с България са от пет години. Честно казано в началото не очаквахме кой знае какво. Разсъждавахме така – Нова Зеландия е далече от България и не се знае много за нея, английският език не е пръв език за страната и би могъл да се окаже проблем в комуникацията, освен това България е производител на вино, при това с хилядолетна традиция.

Оказа се, че Нова Зеландия е добре позната като страната на совиньон блан, че английския не е никаква пречка - доста хора говорят много добре езика. Освен това всичко се случи точно навреме, защото винената култура и любопитство са в прогрес през последните четири-пет години. Места като това (с Дейвид сме в един от хубавите столични ресторанти), които предлагат уютна атмосфера и богато меню, са достъпни и превръщат храненето и пиенето на вино в приятно преживяване.

Впечатлени сме от факта, че на нашата страница във Фейсбук от около 2000 почитатели (най-много са новозеландците, разбира се), втори по брой са българите - 600. Хората се присъединяват най-вече индивидуално, а не като групи. Вече са посетили нашия сайт, запознати са с него и ни задават въпроси. Колкото повече разговаряме, толкова повече въпроси изникват. Хората тук са жадни за знания. Този интерес пък поражда страстта, с която си вършим работата, кара ни да мислим за клиентите тук, да искаме да научаваме нови неща за България и за българите, да обменяме мнения. Най-хубавото е, че както казах, въобще не очаквахме да се случи това. Много е вълнуващо и прави българския пазар интересен и важен за нас. Няма нищо общо, да речем с пазара в Русия (и по специално Москва), който обратното, е анонимен, ако мога така да се изразя. Търсят се скъпи стоки като белег на престиж. Интересът е свързан предимно с богатството на клиентите. Само от няколко години сме там и започнахме с няколкостотин каси, сега продаваме 3000, като става дума за примиумни вина с доста висока средна цена.

А имате ли впечатления от другия мощен пазар – Китай?

Китай е интересно място, не само защото е огромен пазар. Това е страна с друга култура, с различни навици. Има разлики и между самите провинции. Те са 1 милиард и 200 милиона население, забогатяват бързо и макар да не знаят почти нищо за вино, искат да пият най-доброто. Има много хора с огромна амбиция да направят нещо, същевременно нямат познания за него, но са заредени с прекомерен ентусиазъм. Четири-пет пъти годишно сме в Китай, за да проучваме пазара там. От около 15 години много успешно търгуваме с Хонг Конг, но Хонг Конг е попил част от западната култура и е различен. В Китай не говорят добре английски, ние не говорим китайски. Самите те нямат познания за собствения си пазар, просто налучкват и се надяват да спечелят. Но пък най-скъпият ни контейнер е продаден именно в Китай.

Една сделка там протича горе-долу по следния начин:
- Кое е най-скъпото ви вино?
- The Patriarch.
- Колко произвеждате от него?
- 500 каси годишно.
- Искам да купя 500 каси.
- Не може.
- Тогава колко мога да купя?
- 250.
- Добре, купувам ги. А кое е следващото ви най-скъпо вино?
- Irongate, купажът ни от каберне и мерло.
- Колко произвеждате от него?
- 800 каси.
- Мога ли да допълня контейнера с тези 800 каси.
- Не, може да вземете 400.
И така, докато се напълни контейнерът...

Бихме могли да продадем цялото си количество екслузивни вина, но имаме и други клиенти. И всичко се плаща предварително. Цената изобщо не се обсъжда. Иска се само най-скъпото. Не спекулираме с цени, защото търсим дълготрайни отношения с китайския пазар. Съдейки по знаците, които виждам в момента, Китай и Азия ще водят в следващите сто години и най-вероятно всички ние ще говорим китайски. Преди 20 години нещата не седяха така и не им обръщахме толкова внимание. Сега ги посещаваме няколко пъти годишно именно с цел да ги разберем. Искаме да формираме отношение у тях за това с кого работят, за стабилността на компанията ни и да внушим респект към нас. Китай е интересно предизвикателство и бъдеще!

Совиньон блан от Нова Зеландия се е превърнал в своеобразна запазена марка. С какво вашият совиньон блан се отличава и какви според вас са предимствата му, ако ги има?

Преди всичко с това, че сме винарска фамилия с традиции, наследявани от три поколения. Дядо ми Йосип е от Далмация, Хърватия. Бил е само на 14 години, когато е трябвало да избира - или да се присъедини към австрийската армия, или да емигрира. Семейството било бедно и пред него нямало много перспективи за развитие. Братята му вече били емигрирали в Нова Зеландия и през 1910 дядо ми ги последвал заедно с няколко негови връстници и приятели. След две години засадил първото лозе в земите над Кайкино, а след още две вече имал първото вино и го продал под марката Babich Brothers. Заселил се в Оукланд, където живеем и правим вино вече деветдесет и четири години. Улицата ни се казва Babich Road - моята къща е там, на баща ми, на чичо ми и на моите братовчеди. Всичко е построено от семейството ни. В началото това са били пущинаци. Сега притежаваме две големи изби - едната в Оукланд, другата в Марлборо. Оборудвани са с техника, с която на практика можем да си позволим всичко.

Имали сме много време, за да усъвършенстваме това, което правим. Вявно е, че сме фокусирани най-вече върху совиньон блан. Две трети от насажденията ни са от него и произвеждаме годишно 1 800 000 бутилки совиньон в различните класове вино. Знаете, че совиньон блан е сорт, с който се работи повече на лозето, отколкото във винарната. За разлика, например от пино ноар, с който уайнмейкърът може да направи доста неща в избата, свързани с блендиране, избор на дъбови съдове за ферментация и т.н. Наложена е представата за новозеландския совиньон като за вино, което търси най-вече чиста експресивност на плода в чашата. Или ако си послужим с еднo грубо сравнение, най-важната характеристика за новозеландския совиньон е изява на прясноокосена трева, за Южна Африка – зелени пипери, минерали за Сансер и землисти нюанси за Чили.

Опитваме се да предадем нашето разбирането на хората, че виното е отражение преди всичко на земята, и че извън и над ежедневния вкус, отразява преди всичко характера на всяко отделно лозе.

От 2009 година започнахме програмата Single vineyards и направихме серия от разнообразни совиньони от четири лозя в Марлборо – Headwaters, Wakefield Down, Cowslip Valley и Selmes Road Vineyard. Ограничаваме до 5-6 тона добив от хектар. Произвеждаме малки количества – по 500 каси от всяко лозе. Вината ферментират в отделни съдове и всяко носи различното проявление на отделните почви. От лозето Headwaters правим и organic совиньон блан. Предпочитам да го пия напоследък, не само защото е органично, а и защото е много комплексно и чисто в изявата си, само стил и вкус: европейско като стил, но в същото време истински "новозеландец" – сухо, с парфюмени нотки на червена боровинка и маракуя.

През това време с Дейвид опитваме Pinot Noir Winemakers’ Reserve Marlborough 2008. Това пино още не се предлага на нашия пазар. Дейвид го е донесъл, за да го представи в рамките на дегустациите и навярно само да опипа почвата.

От него правим 12 000 бутилки, отново само от едно лозе, но може да е от различни масиви всяка година, зависи от реколтата. Екстракцията на цвят и танини е резултат от пет дни мацерация в отворени съдове и потапяне на шапката няколко пъти на ден. През цялото време мъстта остава мека. Алкохолното съдържание се натрупва от ферментацията, която продължава средно десет дни и е различна за всеки съд. След това пресоваме и в зависимост от решението на уайнмейкъра виното се разпределя във френски дъбови бъчви за малолактична ферментация – около 20% в нов френски дъб, 20% в едногодишен, 20% в двугодишен и останалото количество в 3-4 годишен. След 12 месеца бутилираме и оставяме за отлежаване в бутилката половин година. Това пино е като по-големия брат на Pinot Noir Marlborough (вино, което се намира в България).

Дейвид твърди още, че то е много младо, но в същото време е достатъчно добро и в момента, с привлекателен мускусен тон, плодово и пикантно едновременно и най-важното, добре балансирано, обещаващо да се развие като комплексно вино в следващите 4-5 години.

Какво мислите за ризлинга? В България напоследък стана известен, благодарение на австрийските вина. Не е ли дошло време и за новозеландски?

Климатът и почвите при нас в Нова Зеландия са много добри за ризлинг. От 40 години се oтглежда рейнски ризлинг предимно за сухи вина с изява на цитрусова свежест и вкусови нюанси на лимон и лайм. Смятам, че е много красиво вино, но с ризлинга трябва да се внимава.

Консуматорът при нас често се обърква заради остарялата представа, когато се свързваше с нещо евтино: "Не купувай ризлинг за подарък!". Отживелица. Последните години тази представа се променя и би трябвало, защото това е чудесен сорт, достоен за уважение.

Освен ризлинг се отглежда гевюрцтраминер - един от най-старите ни сортове, пино гри, албариньо, вионие и грюнер велтлинер. На последния, който е австрийски сорт, доста добре му подхожда новозеландския климат. Има експериментални лозя в Hawke’s Bay. Стараем се да предлагаме нови неща на пазара, въвеждайки нови сортове, за да покажем на хората какво може да се получи например от един типичен австрийски сорт на новозеландска почва.

Имате ли хоби освен виното?

Със съпругата ми имаме син на четири и половина години и близнаци на 7 месеца – момче и момиче, така че те са хобито ми. Отнемат голяма част от времето ни. Когато мога да си позволя се отдавам на кайтсърфинга. В Нова Зеландия е много популярен.

Много е модерен и у нас.

Не е ли много опасно занимание?

Може да бъде опасно. В един момент си високо във въздуха, а в следващия може да си под водата, ако не управляваш добре. Веднъж ми се случи да го изпусна, беше много страшно и като го овладях отново, си казах "Благодаря ти, Господи, размина ми се!”. Всъщност е голям екшън още докато се учиш да караш кайтсърф. Нямаш право на грешки. Но май с всичко е така!

Етикети