Върти ли се винената култура около рекламата? от Георги Михов 26 Август 2015

В България има около 130 работещи изби, а няколко са в процес на изграждане и скоро ще заработят. Средно по 6 вина от изба прави около 800 различни вина, без да броим вносните. За колко от тях знае българинът и колко от тях могат да се видят по рафтовете на магазините. Погледнете цифрите, погледнете рафтовете. Сега пак погледнете цифрите и пак рафтовете. Вие не сте на кон, а сте в България и познавате малка част за българските вина.

DiVino е единственото списание, което е профилирано само за вино и спиртни напитки и отразява темата вино. Бакхус от няколко години смени посоката и сега покрива от всичко по малко. И това е в страната, където винопроизводството има вековни традиции и се очаква то да е приоритетно. Същата постна картинка е и в интернет. Блогърите, които пишат за вино, се броят на пръстите на едната ръка, сайтовете за вино на пръстите на другата. Когато говорим за храна е нормално да говорим и за вино. В кулинарните ТВ предавания в България, чрез които винената култура би стигнала до най-широк кръг от хора има една спънка - Закона за медиите. Ако ще е нещо свързано с вино, то трябва да е платено като реклама, на цени, на които плащат и “газовете в стомаха” и “микробите” и “гъбичките”.

Кулинарните списания и сайтове също почти не засягат темата. Липсват коментари за вина, съвети за съчетаване на конкретни ястия с конкретни вина, информация за изби. Това, което се появява от време на време, обикновено са рекламни публикации.

Логично би било в големите ежедневници да се коментират различни вина поне един път седмично, така както е в Европа. Eжедневници като The New York Times, The Telegraph, Le Figaro имат седмична колона посветена на виното.

С няколко думи, популяризирането на винената култура на българина е оставена на едно списание, няколко сайта, няколко ентусиаста във Фейсбук, и зависи най-вече от маркетинговия бюджет на търговците и производителите на вино. И докато нещо не се промени, бидонната търговия с наливни вина ще процъфтява, шампанското ще се свързва с Нова година, реколтата на етикета на виното ще е без значение и домашното на дядо ще е мярка за качество за болшинството от българите. 

Горе ↑
Коментари 5 коментара
1 Николай Колев Ср. 26.08.2015   |

Винената култура е част от културата като общо понятие и като такава няма вариант да бъде натрапена (ОК де, по народному - промотирана) на "некултурните". Единственият еволюционно доказан метод за повишаване на културата е индивидът да изпита вътрешен порив за това, да търси нещо ново и по-добро и по този начин да създава и развива "пазара" (и без кавички също). Еволюцията е бавен процес наистина, но няма как да се прескочат етапи от нея, както показаха някои политически утопии. Същото важи и за застрояването между другото, където за щастие май излизаме на ново ниво след безумията последните години.
Но да - странно и жалко е, че в държава с традиции във виното и още повече след десетина страхотни години на развитие нивото на публиката е каквото е - предполагам ще трябва да изчакаме да еволюира "българинът". Това е всъщност безумно определение предвид колко сме различни в тази държава, ама нейсе (или аз просто не съм българин, в което се опитват да ме убедят всякакви статистики, в които "българинът това, българинът онова" - мен все ме няма там).

2 Иван Милев Вт. 27.08.2015   |

Г-н Михов поставя сериозна тема. От резултата страдат всички (които ги вълнува).
Да добавим някои пояснения.
Вековните ни традиции са с няколко сериозни прекъсвания. Болшинството от българските изби се създават в наши дни. Липсват ни изби от 16ХХ г. или винопроизводители 5-то, 10-то, 15-то поколение, каквито често се срещат в европейски държави, които не сме свикнали да асоциираме с вино.
Като знаем чии са медиите в България и кои са движещите им мотиви се изяснява и липсата на системно отразяване на темата. От друга страна в толкова компрометирани медии (замислих се кои заглавия да определим като българските The New York Times, The Telegraph, Le Figaro) всеки материал провокира недоверие.
Държавните институции нямат стратегия по жизненоважни теми като образование и здравеопазване, какво остава за вино.
Единственото решение на ситуацията е да викаме Неволята. От една страна производители и професионалисти - сдружавайте се и с общи усилия популяризирайте добрите примери. От друга - любителите: пишете, търсете и искайте!
Относно културата винена - подкрепям г-н Колев.
Бъдете здрави!

3 Снежана Живкова Вт. 27.08.2015   |

Това с винената култура на българина си стана вече една мода, както са здравословното хранене, сигурните домашни лекове срещу рак и "Аз отслабнах 30 кг за 3 дена, вижте тук как точно". И обикновено за нея говорят не тези, които обичат и пият вино. Те си знаят защо го харесват, правят си го сами или откриват нови сортове и вкусове. За винената култура на българина, дето я нямал, защото бил такъв и онакъв и от нищо не разбирал, говорят най-вече тези, които искат да приберат парите на същия този българин с надценка 200 или 300% за бутилка вино в ресторанта си и в магазините си. И се чувстват обидени, че си поръчал вино на чаша или бира. Да не припомням кое определя съзнанието - портфейла на човека. Но дори и тези с доходи над 1000 лева месечно, което е над средната работна заплата в страната, не биха вечеряли в ресторант 2-3 пъти в седмицата, изпивайки 1 или 2 бутилки вино.
И 20 да станат блоговете за вино, и 30 да станат сайтовете, още 5 асоциации и сдружения да се нароят, пак ще има плачещи, че винената култура на българина е недостатъчна за техните печалби.
Колкото до обвързаността на публикациите за вино, телевизионни и радиопредавания... Когато започнах да пиша за лозе, грозде и вино преди 36-37 години, имаше само едно специализирано списание на тази тема и думата реклама не се свързваше с тях. За опазване на здравето и душевността на народа стриктно се спазваше законът, забраняващ рекламата на цигари и алкохол. Между другото той никога не е бил отменян, но средствата за масова информация се отнасят към него както дяволът към тамяна. Самите думи вино или ракия и винарска изба автоматично означават в нечии очи пари, много пари! Вече не пиша толкова, само от време на време, и то когато не ми казват - колко ми донесе от тоя за 1 страница цветна страница реклама, или фолио, или корица, няма да му правя аз на него безплатна реклама,да си плаща. За какво образоване, популяризиране или налагане на винена култура ми говорите?

4 Илия Граматиков Пет. 28.08.2015   |

Пишещите за вино изпитват панически неприязън от домашните вина. А виното на дядо понякога е по-добро от някои вина по магазините, нищо че се пие бързо. А какво да кажем, че по магазините има вина златен етикет реколта от 90-те??? Пълен боклук.

5 Петър Томов Вт. 01.09.2015   |

Тъпо ми е - стигне ли се културата да започне да се върти около рекламата - закривай

За да коментирате и гласувате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.