Вината на Словения 11 Октомври 2011
В Словения ме отведе вярата и убеждението, че там ще открия вината които търся - вина които говорят за произхода си, които имат собствено лице и се отличават коренно от заливащата ни през последните години индустрия.
Имах бегла представа за словенските вина, но интересното е, че те откриха мен преди да го направя аз. Това се случи в един от емблематичните софийски ресторанти. След като дегустирахме български вина с подобни характеристики, собствениците на Вишните решиха да отворят бутилка словенско вино, подарено им от приятели. Имах късмета това да бъде вино от емблематичен производител, което въпреки че бе червено, силно ме впечатли.
Последваха дегустации на словенски вина на някои от големите изложения в Европа и съвсем логично - пътуване до Словения, която е само на 1000 км. от София. Това е невероятно красива страна, в която още от границата имаш чувството, че мястото на всяко дърво, поляна и всичко останало е предварително замислено. Това е единствената страна в Европа, която съчетава Алпите, Адриатическо море, Карстовия регион с най-красивата пещера в Европа (Постойна яма) и Пононските хълмове и равнини.
Обикновено я наричат "малката Швейцария", но през последните години Словения претърпява бурно развитие във винения сектор и все по-често се свързва с определения като "Нова Зеландия в сърцето на Европа”, "новото Колио", "европейската Нова Зеландия"... Именно в Словения (Марибор) се намира и най-старата лоза в света, на цели 400 години!
Заобиколена от Австрия, Унгария, Хърватска и Италия, Словения винаги е била под влияние на тяхната кухня, винопроизводство, икономика, култура и всичко останало. През последните десетилетия бившата югорепублика претърпява магическо развитие във виното и днес, словенските винари, които в повечето случаи са и собственици на избите, показват вина на световно ниво както от местни сортове (теран, рефошк, зелен, лашки ризлинг), така и от световните. В страната се налага все по-трайно една маркетингова култура на "занаятчийски" производители, поради малките количества вино, които понякога достигат само няколкостотин бутилки. Това е и една от причините словенските вина да са сравнително малко разпространени извън страната. Въпреки това вината от Словения са познати по целия свят и то не от рафтовете в супермаркетите и дискаунтърите. Все повече ресторантьори включват словенски вина в листите си и това важи с пълна сила за ресторанти с три звезди от Мишлен, като емблематичния The Fat Duck или ресторантите на Ален Дюкас. Нещо повече, през 2007 на Decanter World Wine Awards, Словения обезмисли състезанието в Цетрална и Източна Европа.
Основните винени региони в страната са Подравие (североизточна Словения, граничи с Австрия, Унгария и Хърватска), Посавие (югоизточна Словения, на границата с Хърватска) и Приморски (югоизточна Словения, на границата с Италия). Значими за висококачествените вина са основно Подравие и Приморски регион, в който се намират по-добрите 2/3 от Collio, с който Италия така се гордее.
Поради спецификата на климата в страната, логичното съотношение бели/червени вина е 80% към 20%, а това на висококачествени към трапезни е 70% към 30%. Основно бели вина като шипон (фурминт) ризлинг, гевюрцтраминер, рейнски ризлинг, лашки ризлинг (велшризлинг) и совиньон блан се произвеждат в североизточната част, до границата с Австрия и Унгария (Подравие), а пино гри, шардоне, совиньон и местни сортове като ребула и зелен в северозападната част, до границата с Италия (Приморски регион).
Интересна е историята около името шипон или местния сорт фурминт. По време на окупацията на наполеоновите войски, отпивайки от чашите офицерите казвали "Si bon! Si bon!" и тъй като кръчмарите не говорели френски, чували просто "Sipon" и започнали да наричат сорта Шипон. Така това странно име се е запазило и до днес.
Сред червените сортове пино ноар и мерло са донякъде представени в Подравие и Посавие (югоизток, до границата с Хърватска), където фокуса е основно върху блауфранкиш. Най-отличителното червено вино е от сорта теран, от подрегион Крас (Приморие), който е получен от местна версия рефошк (refosco), отглеждан на червени почви.
В избите ви посрещат самите собственици, а в средноголемите (подобни на повечето наши малки изби) - винарите и хората отговарящи за износа. Обикновено с виното получавате уникално вкусен домашно приготвен хляб, салами и местни сирена и тогава за пореден път си задавате въпроса къде е истината за добрите вина и храна, и си отговаряте, че тя определено не е в индустрията.
Но както е казал разказвача, всичко това трябва да се види, докосне, усети и вкуси. Аз със сигурност ще се върна там и ще заведа със себе си хора търсещи нещо ново и истинско.
Малко статистика
Територия: 20 273 кв. км (24 000 ха. лозя)
Столица: Любляна
Население: 2 051 000
Официален език: словенски
Климат: субсредиземноморски по крайбрежието, умереноконтинентален във вътрешността, алпийски в районите с по-голяма надморска височина
Средни температури: юли: 21°C, януари: -2°C
Часови пояс: Централно европейско време GMT+1
Парична единица: евро
