Българското пино ноар – между капризите на пазара и възможностите на производителите 21 Декември 2011
Темата за пино ноар, както и за вината от този сорт е нещо деликатно. Или поне се очаква да бъде такова. Почти във всеки коментар по въпроса се казва, че пино ноар е "труден" сорт. Последното вече се е превърнало в клише. Според мен всички сортове са трудни по своему.
Още Платон казва, че хубавите неща са трудни и това правило важи за всичко, което хората правят. Вероятно по-подготвените читатели са добре запознати с деликатните слабости (а не трудности) на сорта: напъпва рано и е предразположен към измръзване; зрее рано и прекалено топлият климат не му понася; с тънката си ципа е предразположен към гниене. Паралелно с това пино ноар е някак си многолик, склонен е да се променя и да се нагажда към мястото, където е засаден. За това свидетелстват многобройните му клонове, даващи различни акценти в характера на виното, което от своя страна приема в себе си и фокусира деликатния характер на сорта и на тероара.
Макар и от скоро пино ноар е вече добре познат в България. Любителите на българското вино в неговите не-домашни и не-наливни измерения търсят и оценяват виното от този сорт. За това не се изискват особени познания и подготовка. Моя позната, твърде далеч от света на виното, само преди няколко седмици се радваше на едно изключително евтино пино ноар: ”защото е много плодово и не е остро, нито ми изсушава устата”. Характеристиката, която тази жена даде, беше без претенции, по време на шумно парти и същевременно учудващо точна. Намирам, че в нея могат да се открият основните достойнства на пино ноар, които привличат по-широката публика. Макар и да е трудно да се доберем до точни статистики за количествата пино ноар, които се продават на българския пазар, мисля че няма да е грешка, ако се каже, че сортът се радва на нарастващ интерес от страна на публиката. Как българските производители отговарят на този интерес?
Количеството дегустирани вина само по себе си е показателно – 16 проби, като те разбира се не изчерпват всичко, което се предлага на пазара. Направи ми впечатление отново това, че цената на виното е все още само приблизителен показател за неговото качество. Повод за тази забележка ми дават две от най-евтините вина. Първото е Jazz Collection Pinot Noir 2009 на Панда Инвест, което с приблизителна цена от 6 лв. изпревари доста вина, като някои от тях с двойна и дори почти тройна цена. Така най-евтиното вино се оказа в "златната среда" на класацията. То идва от село Недялско, Югоизточна Бъглария – близо до град Стралджа. Второто вино е на Едоардо Миролио – Sant’ Ilia Pinot Noir 2008 с приблизителна цена от 7 лв. И двете са коректни, без да представляват нещо изключително. И точно поради тази причина са добър ориентир – както за вината, оценени по-слабо от тях, така и за онези, които следват по-нататък. Освен това те споделят с три четвърти от всички представени проби една обща забележителна черта: къс финал. Само първите четири от 16-те вина се характеризират със среден до дълъг, запомнящ се край и послевкус. Това означава, че всяко от тези 12 вина, независимо от преобладаващите в тях предимно плодови, тук-там растителни или землисти акценти, не могат да бъдат запомнени с нищо впечатляващо или характерно. Това, разбира с, не се и очаква, когато говорим за вина в подобен ценови клас. Достатъчно е това, че те са коректни и с повече или по-малко изявена сортовост.
Три от първите няколко вина, при които сортовите характеристики са изявени по-комплексно в съчетание с дълбочина и елегантност са на Едоардо Миролио - EM Pinot Nero 2008, EM Pinot Nero Reserve 2006, EM Pinot Nero Reserve 2007. Не може да се отрече, че това е избата, която до момента демонстрира може би най-траен и интензивен интерес към сорта, като в случая имахме и всички негови проявления с адрес Миролио - сухо червено тихо вино (стандартно) във вертикална дегустация на три поредни реколти, бяло от сорта (blanc de noir) и фантастичното розово пенливо брут. Добрият резултат се запазва стабилен при различните им реколти. Това е ясно видно от класацията. Вероятно става и въпрос за тероар, тъй като лозята за тяхното пино неизменно идват от землището на с. Еленово. Добре е да се проследи развитието на виното в тяхната резерва – съответно от 2006 и 2007, оценени от комисията почти еднакво. Реколта 2006 е с по-деликатен и хармоничен нос, докато 2007 е доста по ефектно с акценти на черни плодове, тютюн и масло. И в двете реколти обаче е запазена свежестта, телата са обли, а финалът дълъг – със запомнящи се ванилия и масло.
Най-високата оценка за червено тихо вино от нашата комисия получи Nimbus Pinot Noir 2009 на Кастра Рубра, заради изявените сортови характеристики от една страна и изразителния стил на виното от друга. Много фин и хармоничен нос с изявени дим, ванилия, джоджен, черна череша. Тялото е много обло, меко и елегантно, със зрели танини, сортова сладост и много приятен, дълъг финал.
Като заключение може да се каже, че любителите на пино ноар могат да открият своите вина на българския пазар – в зависимост от капризите и финансовите си възможности. Не трябва да се забравя също, че в България със сорта се работи по-сериозно сравнително отскоро и повечето лозя са на не повече от десетина години. От тази перспектива опитите да сравняваме българското пино ноар с това, което идва от Бургундия, Германия, САЩ или Нова Зеландия са рисковани.
Ето и вината, според техния рейтинг (заедно с двете изключения - блан де ноар от пино ноар и пенливо розе брут):
Rose Brut Metodo Classsico 2007 Едоардо Миролио
Nimbus Pinot Noir 2009 Кастра Рубра/Телиш
EM Pinot Nero Reserve 2006 Едоардо Миролио
EM Pinot Nero Reserve 2007 Едоардо Миролио
EM Pinot Nero 2008 Едоардо Миролио
Jazz Collection Pinot Noir 2009 Панда Инвест
Spiral Sain’t Ilia Estate Pinot Noir 2008 Едоардо Миролио
Rossidi Pinot Noir 2009 Росиди
Sant’ Ilia Pinot Noir 2008 Едоардо Миролио
EM Blanc de noir 2010 Едоардо Миролио
Pentagram Pinot Noir 2010 Черноморско Злато Поморие
Prima Pinot Noir 2010 Вила Юстина
Golden Age Pinot Noir 2008 Винекс Преслав
Cycle Pinot Noir 2010 Братя Минкови
Enolla Pinot Noir 2010 Панда Инвест
В дегустационната комисия бяха Вили Гълъбова, Ефросия Благоева, Юлия Костадинова, Яна Петкова, Емил Коралов и Ясен Захариев.
- Мелнишка недостатъчност
- Вестта за Цар Мавруд
- Излезе третият брой на новото ни списание DiVino Magazine
Изненадваща за мен, предвид срива в продажбите и репутацията на българските вина във Великобритания, бе срещата ми с пино ноара на Едоардо Миролио в ресторанта на Tate Modern в Лондон. Един разчупен и смел винен лист, който представя виното (реколта 2007) като референтно за класическия бургундски стил.
Единствената подробност, която помрачава партиотичното ми настроение е, че с цената си от еквивалента на около 58 български лева, излиза по-евтино да го пием в центъра на Лондон, отколкото в много ресторанти в страната, от която произхожда.