Българското мерло: евтино и скъпо 19 Април 2010
Да се открият и опишат качествата на българското мерло от ниския ценови клас е същото като да описваш средностатистическия български гражданин. Погледнеш ли ги отвисоко, сякаш всички си приличат и няма нищо забележително в тях; борят се за оцеляване на всяка цена в кризите – климатични и икономически, често пъти носят бъчви (или дрехи) втора употреба, поназнайват чужди езици, но винаги ги говорят със силен роден акцент и тотално объркана граматика. Приближиш ли се обаче, може да откриеш някои интересни качества и различия. Например амбиция. Амбиция да бъдат нещо повече от “средностатистически”, дори амбиция да бъдат нещо повече от българи. Амбициозните и евтини вина обаче, почти всички, се характеризират с една своеобразна грубост. Подобно мутри, които се преструват на бизнесмени; българи с развален френски, които се правят на французи. Често пъти, подобно на напомпани с анаболи мускули, зад натрапчивия дъбов костюм изкачат груби и непропорционални танини. Липсва финес и хармония, но затова пък има много сила. Пазарът обаче е необятен и за тези вина също има купувачи. Ако си представим една чета от темпераментни брадясали хайдути в задимена механа, то те вероятно пият точно такова мерло под 10 лв.
Има обаче и друг тип евтини мерла. Те не се амбициозни, а далеч по-скромни. Не носят дъбови костюми, доста по-слабички са телесно, но затова пък са много по-свежи и плодови. Те са нещо като средностатистическия български интелектуалец. Знаят къде се намират и колко струват. Отказали са се от преструвката, както и от емиграцията в Америка. Този модел на мен ми е по-симпатичен. Това, което ми се иска да се случи с този персонаж на мерлото в бъдеще, е да натрупа повече качества така, че да стане по-хармоничен и отворен. Затворени са за сега, дума да няма. Не на последно място това мерло трябва да стане и по-издръжливо. За мен повечето от евтините мерла, които опитах демонстрираха умора – от цвета до послевкуса.
Древните гърци са казвали, че хубавите неща стават трудно. Това разбира се е валидно и днес, но можем да го кажем и по друг начин: хубавите неща струват скъпо. Не всяко скъпо българско мерло е хубаво, но пък хубавите български мерла, поне от последната дегустация, категорично не бяха в категорията “около 10 лв”. В края на миналото хилядолетие моя близка – българска техноложка, живееща и работеща в Калифорния, представи България пред местен спец така: “Едно от най-добрите места в света за отглеждане и правене на мерло”. Не съм чак дотам специалист, за да взема отношение към това твърдение, но има един лозов масив в село Еленово, който може да послужи в подкрепа на тезата. И не само там. Приятно е да усещаш във виното потенциал. А в българското мерло определено го има. Никога не съм бил съгласен с виждането, че мерлото е “лесно вино” и от тази гледна точка не мога да понасям префърцуненият главен герой “мерлофоб” от нашумелия филм “Отбивки”. Мекота и заобленост, елегантност и хармония, зрялост и дължина; това са все неща, които се откриват в добрите образци на българско мерло и които определят високите им оценки. Разбира се не трябва да се забравя, че хубавите неща струват скъпо, без значение дали сме в България или където и да било другаде по света.
Напомняме ви, че мерлата, които ви представяме тук са подредени по DiVino рейтинга, който са получили на сляпа дегустация от комисия в състав Ефросия Благоева, Юлия Костадинова, Димитър Николов, Емил Коралов и Ясен Захариев.
Подбрани са по регионален принцип, където региона е обособената от нас подзона на Горнотракийската низина - Източна Тракия (обхваща земите на изток по река Стряма, река Марица и на юг от Поповица).
Конкретните оценки на вината можете да видите в "Оценки и награди".
Elenovo мерло 2006 Едоардо Миролио
Solitaire мерло 2007 Домейн Бойар
Ross.Idi мерло 2008 Николаево винярдс
Damena мерло 2009 Домейн Менада
- Мерло и Каберне – вечният брак
- Чилийските бели вина или може ли совиньонът да е срамежлив?
- Още италиански вина - от Юга и островите!
Колега Захариев, нищо не разбрах от написаното. След трактата за слабите мерла под 10 лв очаквах да прочета в коментарире за вината защо са слаби.Но... само последните три вина бяха под 10 лв и бяха нарисувани със стандартните коментари-цвят, аромат, вкус...скука. Щеше да е много по-интересно, ако изобилстващият с метафори и сравнения текст бяхте приложил конкретно, върху всяко вино, за да видим кой е уморен, кой е свеж и тънък и кой е в клинична смърт. И само да вметна, че е добре да разделите категорията на вина до 6-7 лв и вина до 10-12, защото промяната в качеството е някъде около 7-8 лев. а 7-10 лв не е никак нисък клас, а по-скоро среден.
Благодаря за бързия и съдържателен отговор. Вярно доста метафорично се получи и очакващите конкретен анализ ще се разочароват. От друга страна обаче почти всички дескриптори, които описват едно вино са метафори, нали? Много ми допада идеята Ви за разделяне на категориите до 6-7 лв. и до 10-12лв. Конкретното описание на вината стои под всяко едно от тях и тук пак ще се съглася с вас: коментарите трябва да са по-насочващи. Това обаче зависи от комисията като цяло. При всички положения говорите мъдро и поне аз в бъдеще ще гледам да се съобразя със забележките ви. Има едно вино в клинична смърт, което не е описано поради тази причина. Има начин да го видите, ако внимавате. Както се казва, за мъртвите - или добро, или нищо.
Има вина с различни реколти от представянето им и приложения етикет.Но дано само това е кусура. Наистина доста объркващ е текста. Като в нокдаун съм.
За мен представянето беше забавно, още повече че личният ми избор е да съм "мерлофил". Според моите любителски наблюдения на пазара има основание да става разделение на категориите до 6-7 лв, до 10-12 лв. и над тази цена. За съжаление високата цена не винаги е гаранция за добро качество. Имала съм такива разочарования и то от известна българска фирма.
Много забавен текст. Според мен описва точно нещата и създава настроение. Някои от вината са наистина като мутри в костюми. Чак ти изтръпва устата след като отпиеш. Браво!
Юле Тракаккийска низина не е само Источна Тракия.Расходи се малко и Долината на Струма.Стига с тази дискриминация.Очаквам твоя бърз отговор.
Пепи виж тук:
http://divino.bg/statii/червените-вина-от-тракия-под-10-лева-с-divino-рейтинг
Разбира се, че ще има и от долината на Струма, но този месец темата е Източна Тракия:-)
Използвам случая да благодаря на Еножурналист за уместните забележки.
Г-жо Костадинова, не са забележки. Статии, като тази на г-н Захариев отварят в мен желание да се революционизира това клише с дегустационните описания на вината. "Късо, дълго, боровинки, малинки..."не дава никаква представа за стил и качество. По-полезно е да се напише защо авторът на оценката харесва или не харесва едно вино, защо го слага на определено място в класацията си, защо виното е "мутра в костюм" или е "госпожица сутрин в седем, след нощен купон".Ако Захариев не беше предал така образно усещанията си за вината или ако се разбираше кои са те, нямаше изобщо да пиша коментар.
Съжалявам, че пак пиша под статията си, но само няколко думи: Признавам още веднъж абсолютната правота и компетентност на Еножурналист. Не е обаче тъй лесна работата да се "революционизират" въпросните описания. Опитайте вие и дайте пример за описание на стил и качество според вашия стандарт. Иначе очевидно като специалист не би следвало да ви е трудно да разберете какво се крие зад някои метафори: "натрапчив дъбов костюм" = евтин чипс; грубо = сухи, облагащи и дори астригниращи танини; "липса на финес и хармония" - значението тук е съвсем ясно; затворено = слаб интензитет на ароматите; късо = незапомнящо се с нищо; и т.н. Помогнете ни с мъдър съвет, как да направим описанието още по-добро и ако не всички от Divino, поне аз ще се вслушам.
Г-н Захариев, аз харесах точно метафорите ви.И понеже ги разбрах ми стана интересно, какво би се случило, ако бяха използвани конкретно към някое вино. Например ето това описание: "Наситен, непрогледен тъмно рубинен цвят. Носът е доминиран от печена синя слива, зелена чушка и ликьор. Свеж плод на вкус с все още сухи танини, леко до средно тяло и дълъг, затоплящ край с ванилия и дим." Да направим дисекция на написаното. Цветът е ОК. Носът:печена синя слива говори за зрял до презрял плод.Кое от двете? Ликьорът го разбирам като мадейризация(окисление), като презряване и висок алкохол. Да приемем, че е положителното-зряло грозде. Изведнъж зелената чушка прави каша. Тя говори за свеж плод или за не особено зряло грозде. Свежият плод на вкус показва, че гроздето няма как да е узряло толкова, следователно в аромата има проблем. Сухи танини и т.н(тук е място за метафора от вашите). Но как леко до средно тяло извади дълъг финал изобщо не разбрах.Затоплящия край говори за висок алкохол, но и за мекота и сочност, а нали има сухи танини. И накрая рейтинг една бутилка.
Това беше анализ на описанието. Не познавам виното. А за да подкрепя метафорите и тяхната употреба, бих искал да ми опишете едно вино с тях, защото вие имате умението, да го направите.Например: Виното е с красив и непрогледен рубинено червен цвят. Притежава известни аромати, но му липсва финес и хармония.В устата има свежа плодовост, но е малко грубо, а дъбовият му костюм е леко опушен и е малко широк за слабичкото му тяло. За цената си обаче е прилично вино, пивко, затоплящо и приятно.
Мина ми през ума какво би станало, ако описанието насочва консуматора-това е революционното, но не е съвет, а мой размисъл. Например: Виното е лек плодов стил без блясък, пивко и приятно, не предизвиква размисъл. Не е полирано добре за стила си,има дъбови тонове, които му стоят добре. За цената аз бих пил това вино без храна пред телевизора или с не особено разбиращи от вино хора.
Пак казвам, не говоря за виното, а давам само пример.:-) Възможно е виното да доста добро.
Супер. Трябва да вземат Еножурналист за консултат.
И аз съм впечатлен. Освен адмирации дължа още веднъж и благодарност.
Да разгледаме сега едно описание на вино в последния брой на Бакхус и да направим анализ:
"Гранатов цвят с леко развитие. Средно интензивен, но богат и сладък нос на зрели череши. привлекателно сладък сироп, подправен с мента и сухи треви, тютюн. ягодово – сиропена сладост с малко ванилия във вкуса. Леко астрингиращ, но не дразнещ финал."
"Богат и сладък нос на зрели череши. привлекателно сладък сироп, подправен с мента и сухи треви, тютюн." - неправилно изразена мисъл. Защо? Не може да е богат нос, в който има само зрели череши.Такъв нос е еднопосочен.Освен това има една точка, която по-скоро е запетая. Правилното тук е:
"Богат и сладък нос, доминиран от зрели череши и привлекателно сладък сироп, подправен с мента и сухи треви, тютюн."
"привлекателно сладък сироп, подправен с мента и сухи треви" звучи като описание на Проспан или друг сироп за кашлица. Описанието поражда въпрос:виното полусухо ли е или полусладко.
"ягодово – сиропена сладост с малко ванилия във вкуса. Леко астрингиращ, но не дразнещ финал." Очевидно е полусладко и вече съм почти убеден, че ако не е все пак коктейл на винена основа,то е вино за Русия или Кадарка в най-добрия случай. Следва изненада. Виното е сухо, пино ноар по мерло 2008, вино на седмицата е, кипри се на първа страница в сайта им и е оценено с 85 точки. Освен това отделно в броя за това вино има анотация с похвали. Задавам си последния въпрос: на описанието ли да вярвам, на рекламната анотация или на точките... и отминавам това вино с пълно недоверие и развеселен от прочетеното.
"По-добре да пишеш за себе си и да нямаш читатели, отколкото да пишеш за читателите но да не познаваш себе си."
Такова нещо ми се е набило в главата.
Ясен ще каже от кой е, че звучи философски. Дано всички тук го разбират.
Браво на еножурналист.Единствено той може да подобри описването на вината,започнато от сп. Бакхус преди 2000 г. Всички сляпо копират изрази от там от едно време и без да се замислят ги поставят. Виждам , че има желание за промяна поне тук. Дано "вятъра на промяната" обвее и промени повече от така наречените Винени Журналисти.
Изключително удоволствие ми доставиха коментарите на Еножурналист! Браво!
Snobizam i frustracia na eho nivo ! Nichto construktivno i konkretno,kalambur!Ne vijdam kak spored opredeleni pari4ni vazmojnosti niakoi bi imal jelanie da si kupi mutrensko vino i drugi v podobna kategotia.Sobski elitizam do gucha-ili nechto e hubavo (i edva li ne blagodarenie na pichechtia)ili zaslujavachto edinstveno sravnenie sas s prostotia.Veroiatno ne ste loch profesionalist i bihte mogli da napravite i nechto po dobro kato sravnenie - nichto 4e dobroto nebce ne e sinonim na poeti4na ducha.Namiram vi dosta ogur4en. P.S.- pro4etoh vi tarseiki informacia za sorta grozde-"4eren otel"-za moe sajalenie nichto ne namiram!