Българският тероар в глобалния винен свят 12 Април 2010
Незавършилият ми спор с британската винена журналистика и последвалите коментари от страна на българската винена общественост ме накараха да си задам въпросите:
Има ли действително добри български вина?
Отразяват ли тероара или са изцяло "технологични вина"?
Имат ли своя идентичност и усещане за място вината от местните сортове грозде?
Израз на винарска философия ли са и притежават ли потенциал?
Има ли български тероар и къде е мястото му в глобалния винен свят?
Не стигнаха ли 45 години социализъм и 20 години преход на онези български критици, които възторжено заръкопляскаха в подкрепа на тезата на Каролайн Гилби, че голямото вино трябва да има усещане за произход, за да разберат колко много дискриминация се съдържа в тази фраза?
Приложени към виното и подкрепени от термини като "тероар", "философия на избата" и "технологично вино", позволяващи безгранични интерпретации, както и фразата "усещане за произход", те се преврънаха в оправдание за издигнатата преграда пред българските вина към признанието им от винения свят.
Как изглежда мястото, на което могат да се правят велики вина? И в какво точно се изразява усещането за това, че виното има произход?
Велико вино не се прави. Нито един тероар и енолог не могат да го създадат. Енологът може да направи едно добро вино като извлече потенциала на гроздето, което тероарът е създал и го претвори във вино, съобразно собствените си умения, усещания и критерии за добро и лошо. Величието означава съвсем друго нещо. То е реализираното желание на група хора с авторитет и възможности да превърнат създаденото в легенда, и така да му дадат световно признание.
Виното е вълшебство. То е претворената в багри, аромати и вкусове слънчева енергия. Едно и също вино може да бъде високо оценено от едни, и определено като нелепо от други. Усещането за баланс, финес и хармония е различно при различните хора, и именно затова в света няма едно единствено най-добро вино. Има изобилие от различни вина. Всяка изба, бореща се за място на световната винена карта, и всеки уважаващ себе си енолог имат собствена винарска философия. Ето каква е моята:
Да работя за развитието на българските сортове грозде; за разкриването на потенциала им; да създавам от тях, и от световните сортове, засадени в долината на Струма вкусни, многопластови и комплексни тероарни вина, с богата и концентрирана плодовост и максимална хармония, отразяващи спецификата и уникалността на района.
Следвайки философията си, аз вярвам, че едно добро вино може да се направи само от добре узряло грозде. Твърде погрешно е ако някой си мисли, че за мен високият алкохол е необходимо условие за доброто качество на едно вино. В моята дългогодишна практика на енолог определям зрелостта на гроздето, и съответно момента на гроздобера, не по натрупаното захарно съдържание, а по фенолната зрялост. Външният вид на гроздовете, рН на гроздовия сок, нивото на титруемите киселини, неизбежната органолептична оценка на ципата и семките на зърното, както и още няколко важни подробности ми показват кога е настъпил момента за гроздобер. Той е индивидуален за всеки сорт грозде, за всяка изба и за всеки винар. Ако в този момент гроздето притежава потенциал за голямо вино, един добър енолог без съмнение ще го правърне в такова. А потенциалът зависи от сорта, отглеждането и, разбира се, от тероара.
Нека оставим настрана великото Амароне, защото то има своя, много различна концепция, и не е предмет на спор. Добрата фенолна зрялост на гроздето и високият екстракт на виното за мен са неизбежно условие за получаването на вкусни, многопластови и комплексни червени вина. Наистина, вината направени от такова грозде са с алкохолно съдържание около 14.5 - 15 об%., но какво от това? Не виждам причина такива вина да бъдат отричани. При едно добро отглеждане на гроздето плодовите аромати не само са факт, но произведените вина представляват една истинска експлозия от аромати. Що се отнася до по-стабилната структура, която имат (допълнена от зряла сладост, която частично се дължи и на по-високия алкохол), мисля, че именно тя, когато е придружена от мекота на танините и баланс на киселините, прави едно добро вино вкусно и запомнящо се. Какви са Primeurs вината на Бордо, добрите вина от Австралия и Калифорния, или застъпените в диалога ни с британската журналистка супертоскански вина, ако не точно такива? Самата Каролайн Гилби не отрича това, като пише:
"Всъщност аз мисля, че концентрирани и мощни вина могат да бъдат велики – но само ако те са балансирани и хармонични, оставяйки възможността да изразяват гроздето от което са направени, и своя произход. Ornellaia бе спомената конкретно от моя критик, и да, без никакво съмнение това е велико вино, което преди всичко е израз на произхода си; както самата изба посочва: “Философията на Tenuta dell’Ornellaia се основава на вярването, че вината трябва да бъдат достоверен израз на тероара, от който са произведени”.
И какво друго да напише, когато Ornellaia 2006 и Masseto 2006 са с 14.5 % алкохол, а при някои реколти надхвърлят 15% (за сравнение виното Incantesimo Syrah, което предизвика спора ми с Каролайн Гилби е с 14 %), екстрактите им са около 40 g/l. Видимо в тази част на Тоскана не се страхуват от brett защото киселините са около 5g/l и по-ниски, и вината определено не могат да се нарекат свежи. Прекаленото внимание към проблема brett за мен е ненужен. Брет със сигурност няма на Антарктида, но има и в Испания, и в Италия, и във Франция. Дефектите на вината не започват и не свършват с брета. Има прекалено много фактори, които могат да накарат едно вино да изглежда неприятно дори и да е с най-благородния произход. Ние все пак говорим за добрите вина. Всъщност прекалената свежест според мен по-скоро понижава категорията на червените вина.
Що се отнася до дъба, с който работят българските винари, то той е със съвсем земен произход и е същият, с който работят добрите винарни в Италия, Франция или Калифорния. Несериозно е отлежаването на комплексни и мощни вина в дъбови бъчви да се определя единствено, като добавка на "съблазнителни подправкови тонове и комплексност към текстурата". Освен средство за макиаж добрата бъчва е безценен помощник на виното в процеса му на съзряване и завършеност. Изпълнявайки ролята на перфектен микрооксиженатор, бъчвата спомага за протичането на така необходимите за вината окислително-редукционни процеси, изразяващи се в сложни физикохимични и биохимични реакции, водещи в крайна сметка да получаването на едно завършено, хармонично и здраво вино. А по-силната екстракция на дъба е гарант за по-дългия живот на виното в бутилката. Защо в Италия, Франция и Калифорния да могат да направят балансирани и хармонични вина с такава висока концентрация и могъща структура, без да загубят сортовата идентичност, дължината и усещането за място, а други да не могат?
И за какъв точно произход и усещане за място говорим?
В древността са наричали Италия Enotria. Тя се славила с вината си точно както и Тракия. До 1870 г. Италия не съществува като държава, а България до 1878 изживява петвековно страдание. До 1970 г. в Италия се произвеждат обикновени вина, когато започва рязка промяна на качеството, за да се превърне страната едва през 80-те и 90-те години на миналия век в един от най- вълнуващите винени региони в света. Подобна е картината с великите днес калифорнийски вина, на които до Парижката дегустация през 1976 година се гледа с открито пренебрежение и последното, което притежават, е усещане за място. България до 1960 г. прави вина от местни сортове грозде, сред които запазените до днес мавруд, гъмза и широка мелнишка лоза, когато се извършва райониране на лозарството, променят се формировките на съществуващите лозя и се засаждат масово френски сортове - предимно каберне совиньон, мерло и шардоне. В годините, когато италианци и американци настигат французите и заемат неоспоримо място на глобалната винена карта, "светлият социализъм" отнема на българските вина (и на цялата нация) усещането за произход. Държава, създадена преди повечето от европейските държави и единствена сред тях запазила името си през вековете, бива приета в новия Европейски съюз последна. Годините на прехода съсипват почти напълно лозарството, за да започне изграждане отново в началото на новото хилядолетие. Когато Каролайн Гилби говори за достоверен израз на тероара, веднага й отговарям, че българският тероар съществува. Винаги е съществувал. Социализмът се изпари, но тероара не отлетя в космоса. Той си е тук още от времето на траките и върху него се отглеждат традиционни български сортове. Нещо повече, в най-тъмните години в България се създадоха нови български сортове с потенциал за големи вина. Естествено в търсене на доброто вино се засадиха и много лозя от "масово зрелищните" световни сортове. И щом тези сортове са в основата на философията на изградената през 1982 година в сърцето на Тоскана – иначе царство на сорта санджовезе и легендарните киантита - Tenuta dell’ Ornellaia (само за сведение Оrnellaia 2006 e бленд от 56% каберне совиньон & 27% мерло & 12% каберне фран & 5% пети вердо, а Masseto 2006 е 100% мерло), защо ние да ги изоставим, както ни съветва американският търговец Дейвид Фюрер? За какво усещане за място и за каква философия, различна от тази на българските винари, говорим?
Написаното от Каролайн Гилби и американският търговец Дейвид Фюрер, макар и оспоримо в голямата си част, е безценно в един много важен аспект. И двамата, къде директно, къде индиректно, ни показват какво ни липсва като българи и като винари. Липсва ни самочувствие, себеуважение и уважение един към друг.
Дейвид Фюрер видя и написа в прав текст, че в България има разочароваща липса на уважение към местните сортове. И е абсолютно прав. Подценяването на вината от тези сортове е традиция, основана най-вече на балканския ни манталитет. Сигурно не е случайно, че на тази Винария за пръв път чистосортови вина от мелник и рубин стигнаха до златен медал и това се случи, защото сорта беше скрит и те бяха пуснати да се състезават в групата на блендовете. А направи ли на някой впечатление, че Каролайн Гилби определи себе си като един от малкото защитници на България в глобалния винен свят? Достойно за уважение. Колко от българите, които ръкопляскаха под статията й могат да определят себе си като такива? Защо в Бордо или Бургундия, в Тоскана или Пиемонт големите вина определено имат усещане за място? Защото освен винарите, държава и медии, журналисти и винени критици работят за националната или регионалната винена кауза. Те вървят преди вината и създават имиджа им.
Но има и нещо много тъжно в думата защитник. От защита имат нужда слабите или виновните, както и онези, които не са наясно със себе си. Като енолог, който познава отлично българските вина, твърдя, че не само има български тероар, но има и голяма разлика между вината от различните региони. Може наистина да не са много, но в България има поне петдесет открояващи се добри вина, всяко от които е със собствен облик, създадено е с концепция и изразява тероара. Несправедливо е тези вина да бъдат наричани "масово зрелищни" или "технологични". Несправедливо е българските производители да бъдат стимулирани да произвеждат вина единствено в масовия клас за долните рафтове на европейските супермаркети. Несправедливо е страна с хилядолетни традиции в производството на вино, с местни сортове грозде без аналог в света, да няма усещане за заслужено място в глобалния винен свят и да има нуждата да бъде защитавана. И за онези, които ме четат учудено, за другите - усмихващи се иронично, както и за тези, които мислят като мен, има един единствен начин да проверим къде е истинското място на българските вина на винената карта.
Преди тридесет и четири години в Париж калифорнийските вина в скрита и перфектно организирана дегустация доказаха на света, че заслужават признанието, което до този момент им отказваха. Време е българските вина също да потърсят признание, като бъдат сложени на една маса с отбрани вина от Италия, Франция или Калифорния, в една абсолютно скрита дегустация, извършена от авторитетно жури. И нека всички ние да разберем къде е мястото ни в глобалния винен свят.
- Вината на България - поглед отвън
- Стойчо Стоев: виното е претворена в багри, аромати и вкусове слънчева енергия
- Колко е важно да бъдеш Master of Wine?
Браво ,Стойчо!С усещане за гордост чета твоята статия.Наистина малко са хората във винарския бранш,които са изминали пътя ,който ние с теб сме минали за да стигнем до тук.Аз се асоциирам с теб,защото щовинизма ми по отношение на българските вина наистина е безграничен.25 години никак не са малко.Минахме през какви ли не неща.Към българските сортове ,доколкото помня аз ,когато започвахме работа ,независимо от това ,че беше комунизъм имаше специално отношение.Една Гъмза от Ново село,Мелник от Дамяница,Мавруд от Асеновград ,та дори и Карабунарски Памид или Димят - независимо от старите технологии имаха своето достойно място.След демокрацията всички се юрнахме да продаваме навън и забравихме за тези сортове,но това за мен е типичната българска чуждопоклонност.Е не без значение е и продажбите,защото ние сме бедна страна.След демокрацията англичаните знаеха добре през 94-97 година виното Оряховица Резерва и беше оценено като най-продаваното вино тогава,но и тук политиката българска на хора,които само забиваха вината ни унищожиха всичко.Това за регионите в България - ами на всяка винария ,която съм присъствала съм си отбелязвала от интерес от кой регион смятам ,че е виното и няма начин да сгрешиш - те си имат своята специфика.На един приятел на вината си бях отбелязала преди време ,че са от региона на Любимец ,ама той Винпрома в Северна Б-я.Ееее ама си купил гроздето от там ...Ами аз съм убедена,че докато има такива хора като теб няма да се оставим да плюят вината ни.На Винария когато две вина имаха еднакви оценки - аз ви казах и сега пак казвам - в Б-я няма 4 или 5 вина хубави.Дайте да се спрем с тези ритони или да си ги оставим ,че са си български ,но да направим ритончета и да даваме на всички вина ,които имат високи оценки.Така е по света,мисля ,че и при нас има поне 50 вина ,които можеш да ги изредиш с чиста съвест като вина с произход и запомнящи се ...Още веднъж поздрави за прекрасно написаната статия !
@
@До двата поста отгоре.
Нямам компетенциз относно тероара, ама и двамата цитирам - "има 50 вина". Еми надраскайте ги някъде тези вина, да ги видим, да оценим и ние. Малко с недомлъви е всичко.
Тук е ясно, че няма да стане. Има толкова много други свободни места. Напишете ги. така е най-правилно.
...но в България има поне петдесет открояващи се добри вина, всяко от които е със собствен облик, създадено е с концепция и изразява тероара...
koi naprimer? I koi teroir Stoche????
Че има тероар има. Но за тероарните вина ще трябва да почакате поне още 10-ина години.Ако оцелеят ентусиастите, които правят вино в България ще има шанс да дочакат звездния си миг.
Чудна статия... но някак недовършена стои. След толкова умело защитената теза за българския тероар оставаше само да се изложат и доказателствата.
Кои са тези „поне петдесет открояващи се добри вина, всяко от които е със собствен облик, създадено е с концепция и изразява тероара”?
За съжаление, надали г-н Стоев ще посмее да ги изброи. Все пак риска да разсърди някой е твърде голям. В най-добрия случай ще изкара поне по едно вино от всяка от по-големите винарни. Тогава ще се окаже, че те всичките правят тероарни вина. Но тогава няма ли статията да загуби смисъла си?
Може би г-жа Мутафчийска, която също знае за тези "поне 50 вина" ще има повече кураж да ги изброи.
Ами понеже ме предизвика wineinbg.net ще се опитам да изброя някои ,но ми се струва ,че ще има обидени.Не ,че ми пука ,но предварително се извинявам ,ако пропусна някой - не е нарочно.За мен фаворит на белите вина е Преслав ,независимо от "липсата " на ритони - говорим за Рубаят Шардоне - невероятно вино.Winemaker's Selection Chard. i Sauv.Blanc също са много добри вина.Golden Age серията - също,вина направени по всички правила на изкуството.Други бели ,които харесвам са Нобиле Щардоне - Логодаж,359 White Chardonnay - Вила Хисар,Contemlation Chardonnay - Katarzyna,Les Fleur i Les Amandie - Katarzyna.EM Chardonnay ,EM Sauv Blanc, Levent Chardonnay,Cicle Chardonnay i Colombar - братя Минкови,Тера Тангра Траминер,ЧЕРГА БЯЛА - Katarzyna,Шардоне царска селекция - Домейн Бояр. Ами има още сигурно ,но не мога да изреждам повече ,пък и ми се струва,че пропускам някой.Още повече,че това си е чисто мое мнение.
От червените ще напиша повече сигурно - мое любимо вино - Question Mark ,Encore Сира - Катаржина,Contemplation Merlot x Malbec,Solitare Grand Sepage,Solitare Cab.Franc,Solitare Pinot Noir - Домейн Бояр,Енира Резерва - Беса Валей,Хипнозе Мерло и въобще червените вина на Логодаж, Мерло и Каберне Резерва Ямантиеви - Ивайловград, Вила Любимец Каберне,а Розето им е невероятно.Като нови вина се появиха Каризма, All in one - ВИ Драгомир - много добри червени вина. Марвин Ред поинт - на Марвин,Черга червена - Катаржина,Рубаят червен - Винекс Преслав,Eager- Винекс Преслав,Тера Тангра - поне 4 вина червени - много добри,Санта Сара - BIN 40 .Ами да ви кажа - Цвета е права ,че поне още 10 години ни трябват за да имаме истински тероар.Но никога няма да се съглася с това ,че България няма хубави вина или поне ,че те нямат свой собствен облик или произход.Малко ли са тези ,които изброих .Има и други ,но трябва да си извадя каталога на винарните ,за да напиша всичко .Това е по спомен ,което много ми е харесало.АМи хайде - кураж имам ,само сърдити дано няма :)
@Snejana Mutafchiyska
Този пост ще създаде още повече смут в обърканите душички. Така нахвърляно, макар и вярно, създава кофти впечатление. А и явната липса на години - също.
dokarahte infarkt na g-n. Stoev .....
Благодарим на г-жа Мутафчийска. Вярно, ако можеше и години да има най-добре щеше да бъде, но поне вие показахте кураж.
Другарки и другари,
Може да се наредим тук 1000 индивидуални класации на 50-те и всичките ще са различни. Другарката Костадинова даде тон за песен, след нея Мутафчийска. Суперско, значи има добри вина в републиката ни. Ама хайде да сме обективни, а? И авторът на хубавата и патриотична статия, и другарките Снежана и Костадинова, четохме, че са били в журито на Винария, заедно с чужденци и търговци. Не признават класациите, които са правени с тяхно участие ли,та сега ни показват свои? Защо са тогава конкурсите с жури чак от щатите и от Англия, ако ще си знаем нашето? Я, сега отдайте почест пред двата ритона на "Черноморско злато"! Колко още да вземат, че да ги забележите? Ами най-добри са при белите тази година. Катаржина и Логодаж са перли, и го доказаха отново-тук мълча. А защо не видяхте Синтика, дето не бяхте я и чували? 87 точки на Винария е най-високата оценка на червено вино, а май нямат и вино без медал. Айде, ако не ви стига избройте медалистите от Парижъ и от Шардоне дю Мондъ. Рубаятът е голям-поклон. Но има медали за Румелия и Славянци също. Спирам, че не искам да правя и аз класации. Искам вината га ги има в супера отсреща и да имам кинти да си ги купя. Мислех си, докато пишех това, защо ли г-н Стоев не ни натрапва негова класация. И измислих. Заради седемте последни реда от статията, които вие, другарки и другари, не сте прочели.
Забравих... А за бъзливците от Дамяница, Тодорофф, Санта Сара, Телиш, Беса Валей, които не участат в състезания, щом не им дават ритони- ами да са участвали. То никой няма да ти сложи коронка за Мис Свят, ако не излезеш на подиума.
Ето ,аз си знаех ,че ще има обидени.Забравила съм Черноморско злато.Хихи.И този социалистъ -най-вероятно е от там.Поклон на Черноморско злато - велики са .Всяка Винария доказват ,че могат да правят добри проби.Но после във виното от търговската мрежа - не се получава същото - извинете ме за откровението.Ами като сте направили толкова хубави вина - това е факт ,след като на Винария печелят ,защо после в бутилката не е същото? Моля ви да ми отговорите ,че аз вече 4 години се чудя и не мога да го разбера.Знам ,че имате супер грозде,имате и супер техника,така ,че е напълно възможно тези вина да ги има. А за това с другарките - с Юлето ,ами много важно - аз на Винария съм оценила виното по достойнство - иначе щяхте ли да имате Ритони - май,май не ,а ? Хайде дайте да видим след това .Догодина пожелавам на Черноморско Злато да вземат Ритон и от търговската мрежа.Тогава вече аз наистина ще ви призная за най-добрите.Иначе само си оценяваме.А за Синтика нищо не съм написала - защото просто аз не съм го дегустирала това вино и не мога да говоря за нещо ,което не знам ,а и не бива ,мисля.Не е минало при мен ,била съм в другата подкомисия.Това е ,няма да се обяснявам,няма и да пиша реколти ,аз не ви правя класация.Аз написах марките на вината,които в продължение вече на няколко години наблюдение държат едно много добро качество ,което ме навежда на мисълта ,че хората имат произход и тероар - нали това е темата.Ок ,а със Стойчо можем да си организираме конкурс - никакъв не ни е проблема ,и той ще бъде анонимен със сигурност.И няма да се питаме като колеги от комисията на Винарията - ти какво даде на моето вино.И се извинявам - наистина казах ,че ще пропусна някой - Румелия - да.Много хубави вина съшо - но Митко си го знае ,аз съм му го казвала ,така ,че не мисля ,че ще ми се обиди.Хайде приятен уикенд на всички.
Забравих : Много смешно това с мис Свят .Ами като съм гледала - май винаги има и жени ,които не участват и са по красиви.Не всички обичат показността в България.Пък и според мен най-хубавото вино е продаденото - е ,аз от тая гледна точка не мисля ,че можем да се оплачем.Хората вече имат горе долу усет към нещата ,пък и като има сайтове за вино - все ще се получи.А за наградите навън ,хайде да не хвашаме тая тема,че става сериозно.Можем да поспорим много кой е с най -много.
Уф ,пак не съм дописала всичко.Социалистъъъ,ако се купят вина от търговската мрежа и направим един втори вариант на Парижката дегустациа - дали ще има ритони ,а .Не мисля .И най-важното за мен сега в тая криза на винарството е следното - да правим хубави вина ,хората да ги купуват ,а и нашите работници да са на работа,а не 5 дена работа ,5 дена отпуск,както е на много места .Ритоните са за една вечер ,но после - става сложно.
Потресен съм. От една страна говорите за тероар и стил, а от друга страна изброявате тези "50" вина. Голяма излагация г-жо Мутафчийска! Някои от тях, даже повечето са "добри", коректни вина, свидетелство за добре свършена работа. Браво на технолозите! /някои от вас, скъпи технолози, сте толкова суетни и самовлюбени, че направо ми се повръща, ама това е др. тема/. Какъв тероар и какъв стил, бе? Луди ли сте? Я помислете на колко години са лозята, които дават гроздето за повечето от тези вина и тогава опитайте пак. Помислете и от колко време се упражнявате с тези сортове и точно в тези изби? Кои са технолозите, които ги правят и имат ли концепция за това, което правят. Пример: "Аз съм технологът Х. и искам да правя виното У, което e в стил Z. И този стил ще следвам всяка реколта и във всяко вино, което правя". Не познавам много такива технолози в БГ. Помислете пак по въпроса за кегориите "тероар" и "стил". Какъв стил изразява например Cicle Chardonnay незнам си коя година? А сега де?
Г-н Критичен,който ме познава,знае много добре ,че нито съм скъп технолог,нито суетен,нито самовлюбен.Във всяко вино,което съм изброила има концепция и съм убедена в това.Кой е технолога ли - ами мога да отговоря на всяка изба кои са.Ами жалко г-не ,че не познавате такива технолози.И ако вие сте технолог е много жалко въобще за гилдията.Аз пък мога да изброя поне 10 много добри ,но не самовлюбени технолози и се радвам ,че ги познавам.Но няма да ги изброявам ,че ще стане като вината.Не ,че нямам кураж ,а пък на вас ви пожелавам да си купите Смекта - помага против повръщане.Това ще е последното ,което пиша по тази тема.Тероар ли - ами елате в Катаржина и ще видите тероар,ще видите лозя,които са направени с много любов,няма технолози ли - ами те не излизат от избата и лозята и знаят всяко кътче и всяка лозичка.Няма да визирам себе си - говоря за Иван и Свилен в Катаржина - и при това са млади и усмихнати хора.Толкова злоба и простотия ни заобикаля ,че и на мен ми се доповръша.Ами това иска да каже и Стойчо ,че ние ще създадем тероара на Бг и трябва заедно да го направим ,за да не пише някоя си Гилби такива неща за всички винарни в БГ.А вие пак не разбрахте думите на Стойчо и започнахте с махленските одумки.Но за сетен път се убеждавам ,че няма как българите някога да застанат зад една кауза.Ами критикувай ме ,обиждай ме ,ама си напиши името - както го правя аз ,ако искаш ела и ми кажи в очите какво мислиш за мен .Ноооо - няма как - нали е по -лесно без доблест да напишеш глупостите и да не се подпишеш.Хайде приятна почивка на всички колеги ,на сайта ,който ни търпи и повече усмивки и доброта .
Обяснение към авторска статия(малко смешно, но се налага :-))
Не знам защо очаквахте от мен класация. Статията ми не е за TOP 50 вината на България. За това си има конкурси и дегустации - Винария, Винен индекс, Бакхус, Винен наблюдател, ДиВино...Благодаря, ако персоналната ми оценка би била полезна и ценна за някои от вас, но не добрите български вина са тема на материала ми. Аз съм действащ енолог и уважавам колегите си и техния труд. Скоро ще развия и темата за безумната студена война между енолозите и останалите(най-вече винените критици),ако ви е интересно. :-)
Поводът да напиша тази статия:
Не е желание за PR(личен, на колеги или отделни вина). Предизвиках спор с Каролайн Гилби, в резултат на който тя, коректно и обосновано ни изложи позицията си за винарството ни, за големите вина и условията и възможността да се появят у нас. Може да съм несъвършен, но не понасям комплексарството, затова реших доказателствено да оборя написаното от Каролайн, но и да призная онези аспекти, в които тя е права. За да не звуча обаче като празна воденица, предложих конкретен начин за достигане до истината. Колкото и да се обясняваме с думи, ясно е, че критерият е един, когато се оценяват вина от страна с нулев имидж и съвсем друг, когато знаеш, че на масата има и световно признати силни вина, но не знаеш кои са. България не е USA и не мисля, че някой западен критик примира от нетърпение да организира за нас "парижко възмездие", което едва ли ще му донесе слава, както и да завърши, но докато не се направи подобна дегустация някак си не е приятно да ни подценяват, нито пък да се самоподценяваме.
Всичко което се пише и се случва в този сайт е интересно и полезно за всички които се интересуват от вино. В тази статия Стойчо по един прекрасен начин много-правилно защитава позицията и целта на българското вино. НО както винаги се случва в нашата страна трябва да се намерят хора ( тук това е kritichen ), които са достатъчно " ентелигентни " за да почнат да говорят, че отново ние не сме на правилния път. Извинете г-н Критичен, но от позицията на какъв и на кой критикувате и излагате на съмнение професионализма на българските технолози. Единствено българските технолози могат да покажат на всички, че и в България могат да направят вина от световна класа. Аз определоно мисля че всички сме поели този път и тероар в нашите вина има - те носят характера на многото региони където се отглежда гроздето. Много жалко че има хора които остро излизат срещу всички нас.
Стойчо пише статия и застава с името си зад нея. В тази статия той изразява позиция, която да защити българското вино. Коментарите на тези, които се крият под други имена, не звучат сериозно, защото тези хора не могат да застанат и защитят думите си, тези коментари са просто създаване на излишна интрига. Получава се така, че вместо да се обединим и застанем зад един човек, който излиза сам да защити не неговото си, а просто българското вино, се започват отново глупави нападки.
По отношение на темата - наистина в България в момента доста от винопроизводителите работят с млади лозя, но това не означава, че не трябва да се говори за тероар. Факторите, обуславящи тероара на съответното място са относително постоянни. Те не възникват изведнъж и то само при старите лозя. Тези фактори се проучват още преди засаждането. Въпросът е вече различния подход на отглеждане при млади и по-стари лозя, и въпрос на подход при винификация, за да се изяви спецификата на тероара. Има доста изби, които показват повтаряемост на постигнатите резултати при вината си.
Не смятам, че българските технолози, били те скъпи или евтини, са луди, когато работят от сърце и всички ние сме свидетели на прогрес в стила и качеството на българските вина.
Иначе съм съгласна с чуждите журналисити, че ние не обръщаме достатъчно внимание на нашите си сортове. В последните години дори се засаждат повече чужди и непознати за страната сортове. Мисля, че във времето занапред ще се върнем и към нашите сортове, колкото и да ни се струват неконкурентни на световните. Стойчо е пример , защото е един от малкото колеги с доста опит в това отношение и има добри образци на вина от български сортове.
Поздравявам всички, които, чрез своята работа и постигнатите резултати, продължават да защитават позицията на българското вино.
Браво Снеже не се предавай чета ти всички коментари не само в DiVino.Поддържам твоята кауза.Стойчо него коментирам.Поздрави.
Предимството на анонимността е в липсата на преструвка. Всички разбрахме, че българското вино е кауза за пишещите технолози тук. То ви е и професия. Вече ви похвалих. Сега ви поздравявам и за каузата. Не съм казал нито че сте лоши, нито че не разбирате от вино, нито нещо подобно. Напротив, обичам българското вино, което се променя и развива заедно с хората, които живеят тук. Значи заедно с българското вино косвено и вас обичам, колкото и да е странно. Омразата не ми е присъща. Само че не хвърча в облаците и не страдам от посредствен местен патриотизъм, дори бих казал шовинизъм. Почти всички от изброените от г-жа Мутафчийска вина нямат стил, нито са "характерни" с каквото и да било. Затова може би прекалено емоционално се възмутах, но предизвикателството си го биваше. Моля за извинение, ако съм прозвучал обидно. Сега за вината: Голяма работа, че са добри! Светът е пълен с добри вина, дами и господа. Да ме прощават от "Катаржина", да не говорим пък за Минковите. Чак недоумявам за повечето от примерите. Готов съм да се съглася, че ако С.Стоев, Пирев от Преслав и някои други продължат да вадят през следващото десетилетие вина като "Рубаят" и "Хипноза", тогава вече ще можем да говорим за стил и характер. Просто пия много вина и за щастие не само българско, затова съм и толкова краен в мнението си. Като казвам, че сте самовлюбени, то е защото знаете само "аз", "ние", колко велики неща правите, а пък видите ли как "някаква" си Гилби не ви разбирала. И вас като не ви разбира, значи нищо не разбира по принцип. Това е отвратително провинциално мислене и трябва да се засрамите. Хайде да погледнем истината в очите: Българските технолози сте световно неизвестни и за това си има причина, която е отвъд липсата на послушни журналисти, които да хвалят хубавите ви, но крайно незабележителни вина. Дори такива да имаше, дори и държавна политика да имаше, пак щяхте да сте световно неизвестни, заради въпросните ДОБРИ, но нищо повече вина. Съжалявам. Много искам да ме опровергаете. Наистина искам.
По въпроса за предложението на г-н Стоев. Никой няма да направи такава дегустация просто защото няма нужда. Хората, които имат задълбочен и постоянен поглед едновременно върху "глобалното" и българското вино добре знаят къде стои едното на фона на другото. Ако можете да си го позволете, отидете на пазар в Бордо и купете 10-15 местни вина. Може да не избирате много внимателно. След това се отбийте в Метро или в някой "тематичен" магазин за БГ вина и направете същото. После пийте и сравнявайте. Да пием за патриотизма!
Критичен а ако ти ги дам на скрито?
Познат винар ми прати снимки на част от българския тероар- http://www.facebook.com/album.php?aid=126862&id=132533311432&saved#!/album.php?aid=126862&id=132533311432&op=12
Както казва Гилби - българските енолози мислят ,че гроздето идва в камиони. Не е зле да се разходят но полето.Вината на Стоев нямат нищо общо с българските-мазни,напомпани,много дъб, не можеш да разбереш сорта... Иначе има много"Уаууу" ефект в тях.Харесвам ги като вино,направено в Чили или Калифорния Същия вирус е тръгнал и към Синтика.Жалко. Оше много път им предстои на българските винари,докато направят нещо отличаващо се. Дотогава-следвайте световните модни тенденции
Къде го чукаш, къде се пука.
Маринчо, едно време магарето на баба ми се казваше така, ама беше по-интелигентно. Като не ти харесва българския тероар защо не отидеш да живееш в кашон под някой от мостовете на Темза? Мога да ти извадя подобни снимки от всяка една страна по света, по твой избор. От помияри като теб България е на този хал. Защо не снимаш действащи лозя, а ми снимаш изоставените? Да, гроздето се превозва в камиони и на касетки от лозята до избите, ане с безработни магарета, като тебе. Да ти дам малко парички, ако нямаш, за еднопосочен билет до Чили или Калифорния, че там имат нужда от къртици да им разрохкват почвата. Пфу, това ми бил българин.
Марине, не ми дреме на пуловера кой си, ама като те слушам, братле, много капацитет го даваш. Би ли ни просветлил каква е професията ти, какви постижения имаш в нея(може и някоя рецензия да пратиш) и къде се изкучи така за винек критик?За сортовете няма да те разпитвам как точно ги различаваш един от друг. Само се зачудих Чили и Калифорния едно ниво и един стил ли са за теб??Нима? Зелените чушково-растителни чилийски вина със зрелите калифорнийски ли сравняваш? А и май сложи под равна черта и българските, а? Много удобно, ама е дилетантско, братле. И както някой писа- пийни си хапченце срещу омраза
Дискусията се очерта доста атрактивна, с много "уауу" ефекти. Това, за камионите и гроздето го изясних под една друга статия. И аз съм изпил доста вино с какъв ли не произход, но е толкова трудно да се различи сорта. Защо ли? Ами...тероар. Различни клонове, на различни почви, различен климат и слънцегреене. После различна винификация и се бъркаш, мерло ли е, каберне совиньон ли е, бленд ли е. Като Ви чета спора и ми става още по-интересно да видя "напомпаните" вина на Стоев(на Логодаж де) до още по-напомпаните вина на Калифорния, Тоскана или Бордо, да видя сочните и мазни вина на Иван, Свилен и Снежана от Катаржина до същите образци. Искам на масата да има и Енира резерва и Рото, и Рубаят и Голдените до прехвалените шаблита и американски шардонета. Пък защо да не видим и вируса на Синтика:-))от който някои така се уплашиха. Искам и черноморските шардонета и вионието им, защото ако там няма минерали и морски черупки, не знам къде ги има. Хайде, да ги наредим на една маса и без да се надувате толкова предварително, да видим дали всичко е толкова очевидно, както твърдите.
@26 "Бордо". Съжалявам, но точно на скирто съм ги гледал. Няма по-добро от скритото, съгласен съм с вас. Вече съм го правил и знам какъв е резултатът. Съжалявам. И до No30: въпросът не опира просто до мидени черупки и "минерали". Мидени черупки има както във вината на Чили и Шабли, така и в развалените миди на плажа. Разликата е доста голяма уважаеми :) Иначе съм прелюбопитен. Нека Дивиновците организират едно сляпо с микс вина и после да видим резултатите. Ако ни гарантират, че няма да има шашми, сигурен съм, че ще се посмеем. Смях през сълзи. Само не разбрах какво общо имат клошарите под мостовете на Темза в цялата тази работа. Аман от болни хора!