България - географските зони на DiVino
В DiVino сме разделили България на Девет основни винарски района. Мотивите ни да нанесем тези корекции върху лозаро-винарската карта са, че в България все още има неизследвани докрай микрорайони, но според нашите наблюдения вече са се оформили няколко нови зони. Като пример ще посочим районът около Хармални и Свиленград, където без съмнение за последните години има бум на инвестициите в лозарството и винарството, където са адресите на такива производители като Кастра Рубра (Castra Rubra), Катаржина (Katarzyna), Тера Тангра и т.н. Можем да посочим още и Северозападна България, която самите винопроизводители там отскоро се опитват да наложат като отделна лозаро-винарска зона.
Границите на районите следват логиката на първоначалното разделение на страната на пет лозаро-винарски зони.
Според това ново райониране България географски се дели на:
Долината на р. Струма
в същите граници като на картата преди 2005 година;
Северозападна България
обхваща територията на север от Стара планина по цялата западна граница със Сърбия и поречието на р. Дунав от най-северозападната точка на картата до вливането на р. Искър, а оттам – по поречието на Искър до полите на Стара планина;
Дунавска равнина
очертана от р. Искър на запад и границата от старата лозаро-винарска карта на региона на изток;
Северен Черноморски район
който практически съвпада с предишния Черноморски район, но се простира на юг до естествената граница, която осигурява Стара планина;
Южен Черноморски район
на юг от Стара планина, обхваща цялото южно крайбрежие и Странджа;
Розова долина
съвпада с района, оформен на старата лозаро-винарска карта от преди 2005 година;
Сакар
заема част от Горнотракийската низина, по-точно около планините Сакар и Източни Родопи до границата ни с Турция и Гърция;
Източна тракийска низина
която се простира на изток по протежението от река Стряма, река Марица и на юг от Поповица;
Западна тракийска низина
съответно на запад от реките Стряма и Марица.
В раздела "Изби" ще можете да разгледате по-подробно и кои български изби в кои от изброените райoни попадат.
Пристъпихме към това по-подробно районира не страната, защото смятаме, че регионаните вина с географско указание, са най-голямата пазарна ниша. Тези, да ги наречем по-нови, девет български области, могат и трябва да се разработват като марки с подходящите маркетингови похвати и единна стратегия на индустрията на национално равнище. Върху глобалната винена карта локалният произход и характер ще имат все по-голямо значение.
Последно обновяване: 23 Май 2010 Горе ↑ Сподели
